Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Б. Членове: Л. П. . при секретар И. К. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 1893 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби, подадени от „С. Н. АД и Областна дирекция по безопасност на храните – Русе срещу решение № 35 от 21.11.2022 г., постановено по адм. д. № 411/2022 г. по описа на Административен съд - Русе.

Касаторът „С. Н. АД, чрез процесуални представители, обжалва решението, в частта с която е отхвърлен предявеният от него иск против Областна дирекция по безопасност на храните – Русе (ОДБХ – Русе), за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди - лихва за забавено плащане на дължимото към дружеството изменено след съдебно оспорване обезщетение - от 1 866 787.48 лева на 3 478 801,07 лева, т. е. върху главница от 1 612 013,59 лева, за сумата над 55 077,13 лева до претендирания размер от 465 692,82 лева, както и относно периода 20.09.2019 г. – 24.03.2022 г. като неоснователен. Развива съображения за неправилност на съдебното решение в оспорените му части, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде изцяло уважен. В писмени отговори изразява становище за неоснователност на касационните жалби подадени от ОДБХ – Русе. В съдебно заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател редовно призован, се представлява от адв. С.. Претендира разноски.

ОДБХ – Русе, чрез адв. Й., обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати на „С. Н. АД обезщетения за имуществени вреди в размер на 4 148,42 лева, представляващи лихва за забавено плащане на дължимо обезщетение върху главница в размер на 1 866 787,48 лева, за периода 20.09.2019 г. - 27.09.2019 г. и в размер на 55 077,13 лева, представляващи лихва за забавено плащане на дължимото изменено след съдебно оспорване обезщетение - от 1 866 787,48 лева на 3 478 801,07 лева, т. е. върху главница от 1 612 013,59 лева, при период на забава 25.03.2022 г. до 25.07.2022 г., претърпени в следствие на Акт от 13.09.2019 г., издаден от директора на ОДБХ - Русе за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, собственост на „С. Н. АД. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваните му части, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска съдебното решение в оспорваната част да бъде отменено. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба подадена от „С. Н. АД. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Подадена е и втора касационна жалба от ОДБХ – Русе срещу решение № 18 от 14.12.2022 г., постановено по адм. д. № 411/2012 г. по описа на Административен съд – Русе, с което по реда на чл. 176, ал. 2 от АПК е допълнено решение № 35 от 21.11.2022 г. по същото дело, в диспозитива по първа и втора осъдителна част, като след думите „собственост на „С. Н. АД“ изречението продължава с текста „ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 19.09.2022г. до окончателното й изплащане“. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт и се иска неговата отмяна. В съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът редовно призован се представлява от адв. Й..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага обжалваното решение и определение да бъдат оставени в сила.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт, в обжалваните му части, е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, са неоснователни.

Производството пред административния съд е образувано по искова молба на „С. Н. АД против ОДБХ – Русе за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени вреди в размер на 4 148,42 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху първоначалния размер на определеното с Акт от 13.09.2019 г., издаден от директора на ОДБХ – Русе, обезщетение от 1 866 787,48 лева за периода 20.09.2019 г. - 27.09.2019 г., както и в размер на 465 692,82 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода 20.09.2019 г. — 25.07.2022 г. върху сумата от 1 612 013,59 лева, равняваща се на разликата между действително дължимото - 3 478 801,07 лева и първоначално определеното с акта обезщетение - 1 866 787,48 лева, ведно със законната лихва върху сбора от претендираните суми, равняващ се на общата сума от 469 841,24 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане.

От фактическа страна административният съд установил, че на 13.09.2019 г. от директора на ОДБХ – Русе е издаден Акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, с който на „С. Н. АД е определено обезщетение от 1 866 787,48 лева. То е свързано с факта, че в периода от 21.07.2019 г. до 30.07.2019 г., принудително са били умъртвени общо 13 057 броя животни и са унищожени 38 100 кг. фуражи за изхранване на прасета, собственост на търговското дружество – ищец, които обстоятелства били отразени в общо 11 протокола, удостоверяващи броя, теглото, възрастта и предназначението на унищожените животни и фуражи. Определеното обезщетение е постъпило на 27.09.2019 г. по сметка на „С. Н. АД.

С решение № 30 от 30.06.2021 г. по адм. дело № 157/2021 г. по описа на Административен съд – Русе, съдебният състав е изменен акта за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 13.09.2019 г. от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Русе и увеличен общия размер на определеното с акта обезщетение от 1 866 787,48 лева на 3 478 801,07 лева. Решението е оставено в сила с решение № 2832 от 24.03.2022г. на ВАС по адм. д. № 11290/2021г., като на 25.07.2022 г. е получена сумата от 1 612 013,59 лева - разликата между действително дължимия и първоначално определения размер.

Въз основа на изясненото по делото от фактическа страна, по което касационните жалбоподатели не спорят, първоинстанционният съд приел предявените искове за допустими. По същество е счел исковата претенция за заплащане на обезщетение в размер на 4 148,42 лева за основателна, а втората за частично основателна по размер.

За да постанови този резултат административният съд е приел, че по отношение на първата претенция определеното обезщетение съгласно чл. 148 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, в относимата редакция, е следвало да бъде изплатено в срок до 30 от датата на смъртта или унищожаването на животните, в случая до 29.08.2019 г., поради което с оглед изплащането му едва ма 27.09.2019 г. претендираните вреди са доказани и се явяват пряка и непосредствена последица от издадения акт. Относно втората претенция, за да я уважи частично е счел, че с оглед изменението на първоначално определеното обезщетение за умъртвените животни и унищожени фуражи с влязло в сила съдебно решение и съобразно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, началният момент на забава започва от деня, следващ влизане в сила на съдебното решение или това е 25.03.2022 г. Посочил е, че сумата е изплатена на 25.07.2022 г., поради което периодът на забава е от 25.03.2022 г. до 25.07.2022 г. За да определи размера на дължимата законна лихва за забава върху сумата от 1 612 013.59 лева за посочения период съдът е направил пресмятания чрез посочен общодостъпен лихвен калкулатор.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковите претенции.

Предявените пред съда искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

Не са налице сочените от касаторите отменителни основания.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Исковите претенции са за вреди, изразяващи се в законната лихва за забава за изплащане на определено обезщетение по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Законна лихва за забава на плащане се дължи за забавено изпълнение на парично задължение. При неизпълнение на паричен дълг кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86, ал. 1, изречение първо от ЗЗД. Неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено и кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение, което съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Вземането за лихва е акцесорно и се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава до погасяването на главното задължение. С оглед на изложеното обосновано е прието от съда, че претендираните от дружеството вреди са доказани. Доколкото същите са претърпени поради неизпълнение на парично задължение в срок, настъпили са вследствие на незаконосъобразна административна дейност и не е предвиден друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде присъдена на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Правилно е определен и периодът, за който се дължи лихва за забава по отношение на втората искова претенция. Съдът правилно е съобразил приетото в т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, че дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началния момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. По делото безспорно е установено, че със съдебно решение е увеличен размерът на определеното обезщетение за умъртвените животни и унищожени фуражи, поради което дължимостта на законната лихва върху определената сума е от влизане в сила на решението.

Размерът на обезщетението, а именно нормативно определената законна лихва върху сумата от 1 866 787,48 лева за периода 20.09.2019 г. - 27.09.2019 г. и сумата от 1 612 013,59 лева за периода 25.03.2022 г. до 25.07.2022 г., настоящият състав след изчисляване посредством достъпния на интернет страницата на Националната агенция за приходите калкулатор, намира за правилно определено.

Неоснователна е и касационната жалба на ОДБХ – Русе срещу решение № 18 от 14.12.2022 г., постановено по адм. д. № 411/2012 г. по описа на Административен съд – Русе, с което по реда на чл. 176, ал. 2 от АПК е допълнено решение № 35 от 21.11.2022 г. по същото дело, в диспозитива като е присъдена и законната лихва от датата на предявяване на иска - 19.09.2022 г. до окончателното й изплащане. Основателен и доказан е и акцесорният иск – за присъждане на законната лихва върху сумите по главните искове от деня на завеждане на исковата молба до пълното им изплащане.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касаторите отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решенията му, следва да бъдат оставени в сила.

С оглед изхода на делото, разноски на страните не се дължат.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, състав на Трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 35 от 21.11.2022 г., постановено по адм. д. № 411/2022 г. по описа на Административен съд - Русе.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18 от 14.12.2022 г., постановено по адм. д. № 411/2012 г. по описа на Административен съд – Русе.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ