Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове: Л. П. . при секретар И. К. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от председателя М. Д. по административно дело № 1899 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "Електро КБС" ЕООД против решение № 2121/09.12.2022 г., постановено по адм. дело № 632/2022 г. на Административен съд – Благоевград. Касаторът излага доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, отмяна на издадения от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ /БДЗБР/ административен акт и връщане на преписката на БДЗБР за ново произнасяне при спазване указанията на съда. Претендират се разноски.
Ответникът - Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", редовно призован, не изпраща представител, депозирал е молба за даване хода по същество. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.
Настоящата инстанция намира касационната жалба за подадена в срок и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустими. Разгледана по същество, същата е основателна.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Електро КБС" ЕООД срещу решение № ПО-01-89/07.06.2022 г. на директора на Басейнова дирекция “Западнобеломорски район“, с което е било отказано продължаване срока на действие на разрешително за водовземане № 41140218/01.07.2016 г., с което е предоставено право на водовземане от воден обект дере „Доло“, представляващо десен приток на р. Струмешница с цел производство на електрическа енергия от мини ВЕЦ.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материлноправни разпоредби. Административен съд Благоевград е приел за доказано, че са налице пречките визирани в чл. 118ж, ал.1, т. 4 във вр. с чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ, засегнатият участък от реката попада в зона за защита на водите, а именно защитена зона „Беласица“, което съставлява нормативна забрана за продължаване срока на действие на разрешителното по смисъла на чл.78, ал.1, т.2 ЗВ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК на първоинстанционния съд при разглеждане на първоначалната жалба служебно проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Въпреки това, при постановяване на решението съдът не е извършил тази проверка, поради което не е констатирал, че спорното решение е издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводственото правило на чл. 35 АПК - административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Продължаване срока на действие на разрешително се извършва от органа по чл. 52, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) тогава, когато са налице условията на чл. 78, ал. 2 от същия закон. В случая отказът е постановен от компетентен орган по чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ, директора на БД „ЗР“, по подадено в законоустановения срок заявление от притежателя му. Отказът се основава на чл. 78, ал. 2, т. 2 ЗВ, при възприета забрана по чл. 118ж, ал. 1 т. 4 ЗВ, тъй като мястото на водовземане и засегнатия участък от водния обект попадат в зони за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ – Защитена зона „Беласица“, обявена с Решение на МС от 16.10.2007г. за опазване и поддържане на типовете природни местообитания и местообитанията на определени видове, техните популации и разпространение в границите на зоната, за постигане и поддържане на благоприятното им природозащитно състояние при граници, конкретизирани със заповед № РД-266 от 31.03.2021г. на министъра на околната среда и водите.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗВ, на която се основава оспореното пред съда решение на директора на БД „ЗР“, органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното, когато молбата е подадена в срока по ал. 1, не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и са изпълнени условията на издаденото разрешително. В случая административният орган е приел, че заявлението за продължаване на издадено разрешително не може да бъде удовлетворено, тъй като би довело до нарушаване на нормативни разпоредби – чл. 118ж, ал. 1 т. 4 ЗВ във вр. с чл.119а, ал.1, т.5 ЗВ.
Неправилен като противоречащ на материалния закон е изводът на съда, за наличие на нарушение на нормативни разпоредби, въвеждащи забрана за продължаване срока на издадено разрешително за водовземане. Разпоредбата на чл.118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ въвежда забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия тогава, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ. Последната разпоредба обяснява, че зони за защита на водите са защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водата е важен фактор за тяхното опазване.
Установено е по делото и не е спорно, че мястото на водохващане по издаденото разрешение за водовземане попада в цитираната по-горе защитена зона „Беласица“. Неправилен и необоснован е изводът на съда за наличие на материалноправните пречки за продължаване на разрешителното за водовземане по смисъла на чл.118, ал.1, т.4 във вр. с чл.119а, ал.1, т.5 ЗВ.
В мотивите на решението на административния орган и в това на съда, не се твърди и не се установява обстоятелството дали водовземането може да влоши екологичното състояние и/или е предпоставка за влошаване на природозащитното състояние на водозависими природни местообитания и/или местообитания на видове, посочени в заповедта. Доказателства за наличие или липса на такива обстоятелства не събрани както от административния орган, така и от съда.
Неправилно административният орган и съдът са приели, че след като е налице заповед за защитени зони „Беласица“, обстоятелството, че мястото на водовземане в случая попада в тези зони, само по себе си се явява основание за прилагането на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ. Ограниченията и забраните, на които се позовава административният орган, а впоследствие и съдът не са установени и доказани по делото. За правилна преценка по смисъла на чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ е било Необходимо да се установи, дали защитените територии и зони, в които се намира водното тяло, са определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване. Съдът е следвало да допусне изготвянето на експертизата, е следвало да постави такава задача при условията на чл. 171, ал. 2, изр. второ АПК, която по недвусмислен начин да даде отговор на този въпрос, извлечен от съдържанието на нормата. Това е било и задължение на органа, издател на обжалвания акт, което той също не е изпълнил.
С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отхвърлил жалбата срещу оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно като противоречащо на материалния закон решение, което следва да бъде отменено. Следва да бъде отменен и акта на административния орган, а делото – да бъде върнато на същия за ново произнасяне при спазване указанията по прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящото съдебно решение.
При този резултат по делото искането на касационният жалбоподател за присъждане на разноски за двете съдебни инстанцио се явява основателно, но с оглед своевремнно направеното възражение за прекомерност, в полза на "Електро КБС" ЕООД следва да бъде присъдена сума в размер на 2 320 лева, от които 420 лв. платени държавни такси, 900 лв. платено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първа инстанция и 1 000 лв. за касационната такава, определени съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2121/09.12.2022 г., постановено по адм. дело № 632/2022 г. на Административен съд – Благоевград и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ решение № ПО-01-89/07.06.2022 г. на директора на Басейнова дирекция “Западнобеломорски район“.
ВРЪЩА делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ да заплати на "Електро КБС" ЕООД, [ЕИК] сума в размер на 2 320 (две хиляди триста и двадесет) лева, съставляваща разноските за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИО ДИМИТРОВ
секретар:
Членове:
/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ