Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: МИРОСЛАВ М. К. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 1905 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от „АМ Къмпани“ ООД гр. София, представлявано от управителя С. Т., срещу Решение № 7019/22.11.2022г., постановено по адм. дело № 3248/2022г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/04/2/0/00313/2/01/04/01 от 27.10.2021г., на Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който е определен публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване междинно плащане по договор № 23/04/2/0/00313 от 05.05.2017г., в размер на 1 225 771.94лв.
Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Твърди се, че неправилно АССГ е приел формулираното в издадения акт неизпълнение от страна на дружеството на договорни задължения свързани с пропускане срока за подаване на искане за окончателно плащане не попада в основанията за извършване на финансова корекция, предвид чл. 70 от ЗУСЕСИФ. Според касатора се касае за неизпълнение свързано с условията за предоставяне на помощта, което представлява нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. В процедурта по подаване на заявка за междинно и окончателно плащане е регламентиран и реда за комуникация между бенефициера и Фонда и неизпълнението му представлява неизпълнение на мерките за информация и комуникация, задължителни за бенефициера и представляващи основание за налагане на финансова корекция по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 6 от ЗУСЕСИФ.
АУПДВ е издаден след изменение на чл. 27 от ЗПЗП и органа е следвало да извърши преценка на фактите и да издаде или АУПДВ или да наложи финансова корекция, като в конкретния случай с оглед допуснато нарушение свързано с условията за предоставяне на помощта е следвало а се издаде акт за установяване на финансова корекция.
Сочи се, че с издадения акт не само са определени публични задължения, но и е отказано плащане и е прекратен договора, като това е в нарушение на целта на АУПДВ. Според касатора следва в отделен акт да се откаже изпълнение на бъдещите договорености и да се прекрати договора, а не в един имащ за цел да установи подлежащо публично вземане.
С подробни изложени в касационната жалба доводи се претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорения АУПДВ. Претендират се разноски по списък.
Ответникът по касационната жалба – Зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуален представител оспорва жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 23/04/2/0/00313/2/01/04/01 от 27.10.2021г., на Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие, с който на основание чл. 27, ал. 3 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 49, ал. 1, т. 12 вр. чл. 46, ал. 2 и чл. 50, ал. 1 от Наредба № 20/27.10.2015г. и чл. 6, ал. 4 вр. чл. 14, ал. 1, т. 5 вр. чл. 24, ал. 2, т. 1 от договор № 23/04/2/0/00313 от 05.05.2017г. на „АМ Къмпани“ ООД е отказано изплащане на финансова помощ по договора и е определено задължение в размер на 1 225 771.94лв., представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване междинно плащане по посочения по-горе договор.
За да достигне до извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган съгласно чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП, съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат неговата отмяна. Посочено е, че процесния акт е издаден на основание разпоредби от Наредба № 20/27.10.2015г., поради което, според решаващия съд, публичното държавно вземане следва да се установи по общия ред – чл. 166 и сл. от ДОПК. Акта касае неизпълнение на ангажименти или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидени в секторното законодателство в областта на селското стопанство, като според АССГ това неизпълнение не е нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ за да се издаде решение за налагане на финансова корекция.
АССГ е приел, че акта е издаден и в синхрон с материалноправните разпоредби. Налице са сочените в акта нарушения на чл. 49, ал. 1, т. 12 вр. чл. 46, ал. 2 и чл. 50, ал. 1 от Наредба № 20/27.10.2015г. и чл. 6, ал. 4 вр. чл. 14, ал. 1, т. 5 вр. чл. 24, ал. 2, т. 1 от договор № 23/04/2/0/00313 от 05.05.2017г. Не е спазено задължението на ползвателя на помощта да подаде заявка за окончателно плащане в договорения срок и при тази хипотеза финансовата помощ изплатена при междинното плащане подлежи на възстановяване, а договора на прекратяване.
Решението е неправилно.
Изложените от АССГ изводи за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на акта се споделят от настоящата съдебна инстанция. С промените в чл. 27 ЗПЗП, в сила от 28.06.2019г., са създадени нови алинеи 6-9, като съгласно чл. 27, ал. 6: дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съответната редакция на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП предвижда, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато не са налице основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ се издава АУПДВ. Следва да се има предвид, че по общо правило АУПДВ се издава по реда за издаване на административни актове на АПК, доколкото в съответния закон не е предвиден специален ред за установяване на публичното вземане /по арг. от чл. 166, ал. 2, изр. 1 ДОПК/. Именно този принцип е възпроизведен по категоричен начин от законодателя в ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП и в двете редакции на ДВ, бр. 51 от 2019г. и тази от ДВ, бр. 102 от 2022г., независимо че в първоначалната е налице известна терминологична неточност, която е отстранена впоследствие.
От горното следва, че издателят на акта е бил длъжен да извърши преценка дали са налице материалноправните основания за налагане на финансова корекция, регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕФСУ, и само ако те не са налице, да издаде АУПДВ на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. Както правилно е посочил и АССГ предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г., в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Предвид горното ЗУСЕСИФ се явява приложим, стига да не е предвиден друг специален ред. Нарушението във връзка, с което ДФ "Земеделие" търси възстановяване на платеното първо плащане по договора, е неизпълнение от страна на дружеството на задължението му по чл. 49, ал. 1, т. 12 вр. чл. 46, ал. 2 и чл. 50, ал. 1 от Наредба № 20/27.10.2015г. и чл. 6, ал. 4 вр. чл. 14, ал. 1, т. 5 вр. чл. 24, ал. 2, т. 1 от договор № 23/04/2/0/00313 от 05.05.2017г. Както правилно е посочил АССГ това неизпълнение касае неспазване на ангажименти или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощ или подкрепа в селското стопанство т. е. в секторно законодателство и не представлява нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ респек. не следва да се издава решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а публичното държавно вземане се установява по общия ред - по реда на ДОПК - чл. 166 и сл. Във връзка с горното е и практиката на ВАС – решение № 11045/16.07.2019г., постановено по адм. дело № 1919/2019г. и решение № 15071/07.11.2019г., постановено по адм. дело № 6235/2019г., на ВАС, на която коректно се е позовал и първоинстанционния съд. В тази връзка не са налице основания за отмяна на оспорения акт поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаването му.
Обжалвания АУПДВ обаче е материалноправно незаконосъобразен.
Въпреки, че в касационната жалба липсват подробно изложени доводи за неправилност на оспорения акт поради нарушение на материалния закон, то предвид нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК съдът служебно следи за съответствието на съдебното решение с материалноправните предпоставки заложени в съответния закон.
В оспорения АУПДВ като нарушени са посочени нормите на чл. 49, ал. 1, т. 12 вр. чл. 46, ал. 2 и чл. 50, ал. 1 от Наредба № 20/27.10.2015г. и чл. 6, ал. 4 вр. чл. 14, ал. 1, т. 5 вр. чл. 24, ал. 2, т. 1 от договор № 23/04/2/0/00313 от 05.05.2017г.
Подзаконовия акт имащ касателство към конкретния случай е Наредба № 20/27.10.2015г., за прилагане на подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., /издадена от министъра на земеделието и горите, обн. в ДВ бр. 84/30.10.2015г./. По силата на чл. 49, ал. 1, т. 12 от Наредбата разплащателната агенция може да откаже изплащането, както и да изиска възстановяване на част или на цялата финансова помощ, когато бенефициентът не е изпълнил друго задължение, посочено в договора. По силата на чл. 46, ал. 2 искането за окончателно плащане се подава не по късно от един месец след изтичане на срока по чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. Последните текстове от своя страна гласят, че одобреният проект се изпълнява в срок до 24 месеца, а за проекти, включващи разходи за строително-монтажни работи – в срок до 36 месеца, считано от датата на подписването на договора за предоставяне на финансова помощ с РА, като крайният срок по ал. 1 е до 15 септември 2023г.
От друга страна посочените нарушени разпоредби на чл. 6, ал. 4 вр. чл. 14, ал. 1, т. 5 вр. чл. 24, ал. 2, т. 1 от договор № 23/04/2/0/00313 от 05.05.2017г. имат подобна насоченост – задължава се ползвателя да подаде заявка за окончателно плащане не по-късно от 1 месец след изтичане на срока по ал. 1 на договорения текст /24 месечен срок за извършване на инвестицията, а ако тя е с включени СМР срока е 36 месеца и започва да тече от датата на подписване на договора/, като заявката за окончателното плащане е по образец. Фонда може да развали едностранно договора при виновно неизпълнение от страна на ползвателя на което и да е задължение по сключения договор, по Наредба № 20 или по относим към представянето на помощта акт на ЕС.
С оглед така очертаната правна рамка се стига до извод, че за да е налице допуснато от ползвателя на финансова помощ по посочената Наредба № 20 нарушение, следва да се установи, че в законово регламентирания срок последния не е депозирал заявление за окончателно плащане, свързано с изпълнение на проекта, който е финансиран от Фонда.
В конкретния случай с Анекс II от 11.05.2020г., е променен срока за извършване на инвестицията, като е определен такъв срок до 05.05.2021г. Неправилно обаче и издателят на акта и АССГ приемат, че срока за подаване на заявлението за окончателно плащане автоматично настъпва на 05.06.2021г. Както се посочи по-горе нормата на 46, ал. 2 от Наредбата изисква подаване на заявлението не по-късно от 1 месец от изтичане на срока по чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от същия подзаконов акт. Тази норма определя два срока – единия посочва срока за изпълнение на проекта, считано от дата на подписване на договора, а другия определя краен срок – такъв до 15.09.2023г. Двете норми са в взаимовръзка една с друга т. е. при установяване на факта, че получателят на помощта не е в състояние да изпълни финансираните проекти в срока по ал. 1, то за него настъпва възможността да го изпълни, като краен срок, по ал. 2 т. е. до 15.09.2023г. В конкретния случай бенефициерът „АМ Къмпани“ ООД е навел твърдения за невъзможност да изпълни поетия ангажимент в срока по чл. 50, ал. 1 от Наредбата респек. по чл. 6, ал. 1 от сключения договор, което е наложило подписване на Анекс II, с посочен друг срок, но без органа да съобрази нормата на чл. 50, ал. 2 от Наредбата. Именно с изтичането на крайния срок законодателно уреден в посочената по-горе подзаконова норма следва да се свърже неизпълнението от страна на ползвателя за подаване на заявление за окончателно плащане т. е. след настъпване на юридическия факт – изтичане на дефинитивния срок по Наредбата – 15.09.2023г., бенефициера има задължение в едномесечен срок от посочената дата да подаде заявление за окончателно плащане, тъй като уговорения първоначален такъв със сключения договор, изцяло отговарящ на нормативно залегналия в чл. 50, ал. 1 от Наредбата е бил предоговорен, като новият такъв е следвало да отговаря на условието поставено в чл. 50, ал. 2 от Наредбата, а не да се уговаря срок, влизащ в противоречие с подзаконовата норма. При това следва да се приложи именно последната, а не противоречащата и договорна такава, като във връзка с горното следва да се приеме, че към датата на издаване на оспорения акт, както и към датата на постановяване на настоящото съдебно решение този срок не е изтекъл.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че оспореният АУПДВ е издаден в противоречие с материалния закон – основание по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК за неговата отмяна. Като е приел противното и е отхвърлил жалбата на дружеството, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за отмяна на административния акт.
Предвид изхода на спора, решението следва да се отмени и в частта на присъдените разноски. На касатора се дължат направените разноски за двете съдебни инстанции в общ размер за: държавни такси пред двете съдебни инстанции в общ размер на 1 750 лв., и адвокатско възнаграждение за защита от един адвокат пред всяка от двете съдебни инстанции в общ размер на 45 200лв. Направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, с оглед материалния интерес залегнал в оспорения акт и нормата на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004г., в редакцията си в ДВ бр. 88/06.11.2022г., предвид датата на постановяване на първоинстанционния акт.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7019/22.11.2022г., постановено по адм. дело № 3248/2022г. на Административен съд София – град, вкл. и в частта за разноските и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/04/2/0/00313/2/01/04/01 от 27.10.2021г., на Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие".
ОСЪЖДА ДФ "Земеделие" да заплати на „АМ Къмпани“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Шипченски проход“ № 65В, офис 11, представлявано от С. М., сума в размер на 46 950лв. /четиридесет и шест хиляди и деветстотин и петдесет/, представляващи разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ М. М. п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ