Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от председателя С. Ч. по административно дело № 1857 / 2023 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по две касационни жалби на: 1. В. Л., чрез процесуалния му представител адв. П. И. и 2. Кмета на О. А. чрез процесуалния му представител адв. Х. М., против решение № 1928/01 ноември 2022 г., постановено по адм. д. № 645/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени отговори и възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Л. Г., Е. В. и К. В., срещу заповед № А - 301/07 февруари 2022 г. на кмета на община Асеновград, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план - план за застрояване (ПУП-ПЗ) с Работен устройствен план (РУП) за УПИ II - 890, кв. 59, с контактни УПИ I - 889 и УПИ VIII - 894, кв. 59 по регулационния план на гр. Асеновград. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещите лица по назначените и приети СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Правилно съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните норми и целта на закона.

Със заповед № А-1336/07 юли 2021 г. на кмета на община Асеновград е било разрешено да се изработи проект за изменение на ПУП - ПЗ с РУП за УПИ II-890, кв. 59, с контактни УПИ 1-889 и VIII-894 в същия кв. 59 по регулационния план на гр. Асеновград. Според писмо изх. № 09.00.611/22 юли 2022 г. на кмета на община Асеновград, в преписката към посочената заповед не се съдържат данни за съобщаването й по реда на чл. 135, ал. 7 ЗУТ, следователно същата не е влязла в сила. При действащата законова регламентация заповед № А-1336/07 юли 2021г. на кмета на община Асеновград е задължителна предпоставка за изработване и съответно за одобряване на изменение на ПУП – ПРЗ. За да породи своето правно действие, същата следва да е влязла в законна сила, което обстоятелство в случая не е налице. Това е довело до съществено нарушение на административно-производствените правила, лишило заинтересуваните страни от активно участие в производството, от предоставените им от закона права да правят възражения и да представят доказателства. Законовата последица е отмяната на издадения административен акт за одобряване на изменението на ПУП. За пълнота следва да се посочи, че след издаването на заповед № А-1336/07 юли 2021 г. на кмета на община Асеновград, разпоредбата на чл. 135, ал. 7 ЗУТ е допълнена от законодателя в насока, изискваща публикуване и в Единния регистър по устройство на територията по чл. 5а на заповедите от вида на оспорваната, което следва да се счита като допълнителна гаранция за защита правата на заинтересуваните страни от незаконосъобразни действия на администрацията. В заключение се налага изводът, че така допуснатото нарушение съставлява самостоятелно отменително основание и е достатъчно за отмяна на заповед № А - 301/07 февруари 2022 г. на кмета на община Асеновград, без да се обсъжда спора по същество.

Правилен е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материално-правните норми и целта на закона.

Съдът обосновано е приел, че при определяне на разстоянията следва да се съобрази реалното разположение на съществуващото в УПИ I-889 пет етажно застрояване, което е предвидено за запазване по действащия план и по отношение на което липсват данни да е установено като незаконно строителство. Сградата в УПИ І-889 е заварена и действащият ПУП от 1992г. е съобразен с нея, като я запазва. Одобреният ПУП не е съобразен със заварената сграда и с чл.36 ал.1 от ЗУТ, съгласно визираното правилото в който текст линиите на застрояване се установяват в съответствие с разположението на заварените сгради.. Тоест линиите на новото застрояване трябва да се съобразят с изискването за общо разстояние между сградите спрямо странична регулация като намалението следва да е за сметка новото застрояване.

Новопроектираната сграда следва да бъде проектирана на отстояние, което да удовлетворява нормата на чл. 31, ал. 4 ЗУТ, т. е. това което не достига за постигане на изискуемото отстояние от заварените сгради в съседните имоти до страничната регулация, следва да се добави към изискуемото отстояние на новопроектираната сграда до нейните странични регулации.

При така допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила и материално-правни разпоредби, процесната заповед на кмета на община Асеновград, е правилно отменена. Събраните по делото доказателства и установените с тях факти не налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд. Касаторите не сочат правни и фактически доводи, които да обосноват отмяна на обжалваното съдебно решение.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби - без уважение.

С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответниците - Е. В., К. В. и Л. Г., касаторът им дължи разноските за настоящата инстанция в общ размер на 4500 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение – по 1500 лева за всеки един от тях. Налице е искане за редуциране поради възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗУТ, без определен материален интерес, минималното възнаграждение е 1 250 лв., поради което този съд не намира прекомерност на заплатения хонорар. Следва да се акцентира и на обстоятелството, че искането за намаляване на размера на разноските не е мотивирано, същото е бланкетно и необосновано.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1928/01 ноември 2022 г., постановено по адм. д. № 645/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА В. Л. от гр. Асеновград и О. А. да заплатят солидарно на Е. В., К. В. и Л. Г. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 1500 лева за всеки един поотделно, или общо 4500 (четири хиляди и петстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ