Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Б. Членове: ЛЮБКА ПЕ. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията К. Б. по административно дело № 1947/2023 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по две касационни жалба, подадени от Българска народна банка, представлявана от управителя, чрез адв. А. Г., и от К. С., чрез адв. В. С., против решение № 391/05.11.2021 г., постановено по адм. дело № 445/2019 г. по описа на Административен съд – С. З. поправено с решение № 1/03.01.2023 г., постановено по същото дело.

Българска народна банка обжалва решението в частта му, с която съдът я е осъдил да заплати на К. С. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5624,60 лева, претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изцяло доводите на административния съд за частична основателност на иска и се иска решението в оспорената му част да бъде отменено. Претендира се заплащането на направените разноски.

Касаторът К. С. обжалва решението в частта му, с която искът е отхвърлен както за присъждане на обезщетение за причинени вреди за сумата над 5624,60 лева до пълния размер от 8 627,96 лв., така и за присъждане на обезщетение за вреди частично в размер на 2000 лв. от пълния размер на сумата от 75 006,93 лв., причинени от нарушение на Правото на ЕС при поставяне на[Фирма 3] под специален надзор и отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност. Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваните му части, поради и което е поискана отмяната му.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че и двете касационни жалби са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Не са налице касационни отменителни основания. Решението е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество за неоснователни.

Производството пред АССГ е образувано по иск, предявен от К. С. против Българска народна банка /БНБ/ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди както следва: сумата от 8627,96 лева за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., за забавено изплащане на гарантираните вземания от 196 000 лева, представляващи гарантирания размер на депозит в „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност); сумата от 2 000 лв. – частично предявени от иск в размер на 75 006,93 лв., която сума представлява разликата между изплатения гарантиран размер и сумата на депозита в[Фирма 3].

Вредите се претендират от незаконосъобразно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на задължението й да приложи приложимо право на ЕС с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. Претендират се и вреди, причинени вследствие на противоправно бездействие на БНБ в неизпълнение на задължение по чл.1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на неналични депозити в „КТБ“ АД.

Съдът е осъдил Българска народна банка да заплати на К. С., обезщетение за имуществени вреди в размер на 5624,60 лева, претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в[Фирма 3] /в несъстоятелност/ в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, ведно със законната лихва от 07.11.2019 г. до окончателното плащане. В останалата част съдът е отхвърлил исковата молба както за сумата над 5624,60 лева до пълния размер на иска от 8 627,96 лв., така и за сумата от 2000 лв., представляващи част от разликата между размера на изплатения гарантиран размер на депозита и сумата на самия депозит.С решение№1 от 03.01.2023г. съдът е допуснал поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решение№391/05.11.2021г.,който да се чете в смисъл, че отхвърля иска в останалата му част за периода от 30.06.2014г. до 25.07.2014г. и от 06.11.2014г. до 04.12.2014г. за разликата до сумата от 8627.96лв.

Административният съд приел, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че КТБ е неспособна за момента да изплати депозитите и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т. е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, 3, подточка i), ал. 2 от Директивата – задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС.

Посочил е, че съгласно Решението по дело С-571/16 на СЕС разпоредбата на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО има директен ефект и като не е взела това решение в императивния 5-дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. Според съда, в случай че БНБ беше взела решението по чл. 1, 3, подточка i) в петдневния срок – т. е. най-късно на 27.06.2014 г., то спрямо срока от 20 работни дни за изплащане на депозитите, считано от 30.06.2014 г., най-рано ищцата е можела да получи достъп до депозита си на 25.07.2014 г. и именно това е датата, от която реално е започнала да търпи вреди вследствие нарушението/забавата на БНБ. От своя страна решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и съобразно действащото към момента законодателство е обявена неналичността на депозитите, респ. е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО, след тази дата БНБ вече не е в нарушение/забава и следователно за този период до датата на изплащане на депозита плюс начислената договорна лихва – 04.12.2014 г. също липсва причинно следствена връзка.

За изцяло неоснователна е счетена исковата молба в частта ѝ, с която се претендират 2 000 лв. (част от сумата 75 006,93 лв.), представляваща разликата между размера на вложенията на К. С. в[Фирма 3] и изплатения ѝ гарантиран размер на депозитите ѝ в тази банка и причинени от неправомерни действия на БНБ, изразяващи се в прилагането на административни мерки по изменение на правила и методики за обезценка на активи и отнемане със задна дата на издадено на „КТБ“ АД със Заповед № БНБ-43011/28.03.2014 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, разрешение да включи в капитала си от втори ред сумата 35 000 000 евро, привлечена по силата на договор за предоставяне на заем, сключен на 24.03.2014 г., както и в приемане на решение за отнемане на лиценза на „КТБ“ АД на основата на документи, които не кореспондират с изискванията на националното и международното право, а в условията на алтернативност – причинени от неправомерно бездействие на Централната банка, изразяващо се в неупражняване на ефективен банков надзор. Административният съд обсъдил практиката на СЕС, съгласно която правото на ЕС не предоставя права на вложителите да търсят отговорност от националния орган, отговорен за надзора на кредитни институции, ако техните депозити не са на разположение, в резултат на неправилен надзор от страна на този орган.

Решението в обжалваните му части е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция напълно споделя изложените от административния съд мотиви.

По делото е установено, че К. С. е титуляр на безсрочен депозит в евро, открит на 10.07.2006 г., и безсрочен депозит в лева, открит на 31.08.2010 г. И двата депозита се олихвяват веднъж годишно, с клауза за капитализиране на лихвата към главницата. На 06.11.2014 г. на Стефанова е изпратена информация за подлежаща на изплащане сума в размер на 196 000 лв. към Фонда за гарантиране на влоговете в банките в съответствие с чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗГВБ, отменен считано от 14.08.2015г. В посочената сума се включват и начислените лихви към датата на решението на БНБ по чл. 23, ал. 1 ЗГВБ. След изплащането на гарантирания размер на влога, подлежащата на възстановяване сума е била в размер на 75 006,93 лв., поради което задължението към К. С. е включено под номер 3448 в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 от Закона за банковата несъстоятелност на приетите от синдика на КТБ в несъстоятелност, вземания, по които не са направени възражения, обявен в търговския регистър. Стефанова е включена в първата частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на[Фирма 3] с приети вземания със сума в размер на 8 476,89 лв. под номер 3347.

На 20 юни 2014 г. представителите на КТБ внесли в БНБ искане банката да бъде поставена под специален надзор. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане незабавно с Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет (УС) на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас.

С Решение № 138/06.11.2014 г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ издаден с Решение на УС на БНБ № 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. Всичко изложено до тук довело до издаване на Решение № 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ, с което бил отнет лиценза на „КТБ“ АД.

След уведомяване на ФГВБ за отнетия лиценз на „КТБ“ АД Управителният съвет на Фонда с Решение № 61/18.11.2014 г. определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014 г.

По делото не се спори, че лихвеният процент до 01.07.2014 г. е съгласно договорените условия, а за периода 01.07.2014 г. – 06.11.2014 г. – съгласно Решение № 82/30.06.2014 г. на БНБ.

С Решение № 1443/03.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменил Решение № 664/22.04.2015 г. на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г., по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент.

Обосновани са изложените доводи относно процесуалния ред на защита на правата на ищцата. Правилно съдът е определил периода, за който се следва изплащане на обезщетение. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Считано от 27.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г. ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение.

Неоснователни са възраженията на БНБ по отношение на липсата на пасивна легитимация по иска. Възложеното ѝ в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките.

Подробни съображения е изложил съдът и относно наличието на имуществени вреди от бездействието на БНБ. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете.

По същите аргументи са неоснователни и оплакванията в касационната жалба на К. С. за неправилност на обжалваното решение в частта, с която исковата ѝ молба е отхвърлена както за сумата над присъдения размер от 5 624,60 лв. до пълния предявен такъв от 8 627,96 лв., така и за сумата от 2 000 лв., представляваща частично предявен иск от сумата 75 006,93 лв., която сума представлява разликата между изплатения гарантиран размер на депозита по фонда и сумата на вложения депозит в[Фирма 3].

Първоинстанционният съд правилно е определил размера на обезщетението за относимия исков период. Развитите от БНБ доводи за липса на вреда в случая, заради изплатена договорна лихва, са неоснователни. Действително, видно от доказателствата по делото за периода, в който КТБ е била поставена под специален надзор, Стефанова е получавала договорни лихви за вложенията си в тази банка. Договорната и законната лихва обаче се дължат на различни фактически и правни основания, като целта им е различна. Договорните лихви са възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период. Те имат характера на граждански плод на капитала. Законната лихва има санкционен характер и се начислява за закъсняло изпълнение на парично задължение. Поради това не може да се приеме, че начислената на ищеца договорна лихва за периода на специален надзор частично или напълно обезщетява понесената вреда от забавеното изпълнение на паричното задължение за заплащане на гарантирания размер на вложенията му в[Фирма 3].

Настоящият състав на касационната инстанция споделя съображенията на Административния съд – С. З. относно неоснователността на исковата претенция за имуществени вреди в размер на сумата от 2 000 лв. (част от сумата 75 006,93 лв.), представляваща разликата между размера на вложенията на Стефанова в[Фирма 3] и изплатения ѝ гарантиран размер на депозитите ѝ в тази банка, за които вреди се твърди, че са претърпени в резултат на неправомерни действия на БНБ. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че сумите от влоговете над гарантирания размер могат да се претендират от вложителите по реда на чл. 2, ал. 1 ЗБН, съгласно който производството по несъстоятелност за банка има за цел да осигури във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката. Не е спорно по делото, че от ФГВБ на Стефанова е изплатена сума в гарантирания размер от 196 000 лв. Няма спор и че тя е включена, като кредитор, в производството по несъстоятелност на търговска банка[Фирма 3]. Към момента разпределението на средства продължава, доколкото производството по несъстоятелност на[Фирма 3] не е приключило. Начинът на удовлетворяване на кредиторите в производство по несъстоятелност, в частност при несъстоятелност на банка, е законово регламентиран – ЗБН. След като вземането на Стефанова към[Фирма 3] (в несъстоятелност) е признато и подлежи на изпълнение по предвидения за това законоустановен ред, не може да се направи обоснован извод, че са налице претърпени от нея имуществени вреди по втория иск.

По изложените съображения, подадените от БНБ и К. С. касационни жалби са неоснователни, а решение № 391/05.11.2021 г., постановено по адм. дело № 445/2019 г. по описа на Административен съд – С. З. поправено с решение № 1/03.01.2023 г., постановено по същото дело, в обжалваните части е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора в касационното производство, направеното от касационния жалбоподател БНБ искане за присъждане на разноски за производството пред Върховния административен съд е неоснователно. Разноски не се дължат и на касационния жалбоподател К. С., както предвид изхода на делото, така и защото такива не са претендирани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 391/05.11.2021 г., постановено по адм. дело № 445/2019 г. по описа на Административен съд – С. З. поправено с решение № 1/03.01.2023 г., постановено по същото дело, в оспорената част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА

Особено мнение на съдия Светлана БорисоваОсобено мнение на съдия С. Б. по адм. д.№ 1947/2023г на ВАС

Не съм съгласна с мнението на мнозинството, че от обезщетението не следва да бъде приспадната начислената за исковия период по влоговете на ищцата договорна лихва.

В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на законната лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете.

В същото време обаче, във връзка с размера на иска, не може да се пренебрегне фактът, че за период, съвпадащ с исковия, по влога на кредитора от КТБ са начислявани договорни лихви, съгласно действащия тогава текст на чл. 4, ал.2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от банката, затова че определена парична сума е предоставена за определен период. Лихвите имат характер на граждански плод на капитала. С изплащането на договорните лихви по вземането към КТБ, част от вредата на кредитора, в размер на законната лихва върху главницата, за процесния период, би била възмездена.

СЪДИЯ:

/Св.Борисова/