ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6

гр. София, 09.01.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав: Председател:Росица Божилова

Членове: Ивайло Младенов

Анна Ненова

като разгледа докладваното от А. Н. К. търговско дело № 20228002902322 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу Решение № 37 от 23.02.2022г. по в. т.д. № 375/2021г. на Апелативен съд – В. Т. с което е потвърдено Решение № 84 от 05.07.2021г. по т. д. № 49/2020г. на Окръжен съд – В. Т.

С решението на окръжния съд е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора против „РА и БО - А. А. ЕООД (в несъстоятелност) и „Ю. Б. АД иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ за признаване за установено, че приетите вземания на „Ю. Б. АД срещу несъстоятелното дружество по допълнителния списък на приети вземания по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, обявен в търговския регистър с № 20191212134943, одобрен с определение на съда по несъстоятелността от 06.02.2020г., обявено в търговския регистър под № 20200207152339, по Договор за кредит овърдрафт № 126/О/2017 от 27.09.2017г., Договор за инвестиционен кредит № 334/2017 от 27.09.2017г. и Договор за инвестиционен кредит № 335/2017 от 27.09.2017г. с анекси към тях, в общ размер от 603 309. 15 лева с лихвите до окончателното погасяване, не са обезпечени с договорни ипотеки, учредени с нотариален акт № 1867, том 10, рег. № 12037, дело № 1075/2017г., вписан в Службата по вписванията – В. Т. с вх. рег. № 8291/04.10.2017г., нотариален акт № 1868, том 10, рег. № 12038, дело № 1076/2017г., вписан в Службата по вписванията – В. Т. с вх. рег. № 8292/04.10.2017г., и нотариален акт № 1869, том 10, рег. № 12039, дело № 1077/2017г., вписан в Службата по вписванията – В. Т. с вх. рег. № 8293/04.10.2017г., при участието в исковото и във въззивното производство на П. В. К. синдик на „РА и БО - А. А. ЕООД (в несъстоятелност).

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно. Допълнителното приемане на обезпечение на вече предявени и приети по смисъла на чл. 693 от ТЗ вземания е незаконосъобразно. Вземанията на „Ю. Б. АД по договорите за кредит са били предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ и приети като необезпечени с договорни ипотеки. С определение от 16.12.2019г. по т. д. № 69/2019г., обявено в търговския регистър под № 20191217142057, съдът по несъстоятелността се е произнесъл по отношение на претендираните договорни ипотеки и е оставил без уважение подаденото от банката възражение. Не съществува правна възможност за допълнително произнасяне на синдика само относно обезпеченията на приетите вземания, тъй като за кредитора е била налице възможността по чл. 694 от ТЗ да установи съществуването на обезпеченията на своите вземания. С преклудирането на възможността кредиторът да предяви положителен установителен иск за установяване съществуването на договорните ипотеки, се е погасило и правото му да се удовлетвори от обезпеченото имущество в производството по несъстоятелност. Неправилно въззивният съд е приел, че касаторът е трябвало да установи недействителност и несъществуване на ипотеките.

Предмет на спора е съществуването на обезпечение като привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. По логиката на обжалваното въззивно решение останалите кредитори в производството по несъстоятелност не биха имали механизъм за защита срещу незаконосъобразно включено обезпечение по реда на чл. 694 от ТЗ, положение категорично несъвместимо с разпоредбите на ТЗ.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящ изхода на делото процесуалноправен въпрос, който попадат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. По- конкретно поставеният от касатора въпрос е:

При предявен отрицателен установителен иск по чл. 694 от ТЗ за установяване липсата на обезпечение или привилегия в производство по несъстоятелност на конкретно вземане, при положение, че не е налице недействителност и несъществуване на конкретното обезпечително материално правоотношение между кредитор и длъжник, но е налице пропуск на кредитора да възрази срещу неприемането на претендираното обезпечение за неговите вземания, решаващият съд следва ли да игнорира неспазването на процесуалните правила за предявяване и приемане на вземанията в производството по несъстоятелност единствено с аргумента, че ищецът не оспорва действителността на учредените обезпечения? Касаторът счита, че даденото разрешение от въззивната инстанция е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по посоченото от него Определение № 103 от 06.02.2018г. по ч. т.д. № 2420/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.

Сочи се и съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК):

Може ли липсата на надлежно предявено обезпечение на приети вземания на кредитори в производството по несъстоятелност, респективно липсата на възражение срещу списъка на приетите вземания, в които са включени вземанията без обезпечението да е прието, да бъде преодоляна от обстоятелството, че претендираното обезпечение е действително като материално правно отношение между кредитор и длъжник. От насрещната страна по жалбата „Ю. Б. АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Няма основание да бъде допускано касационно обжалване. Страната подробно излага обстоятелствата по делото и доказателствата, чрез които тези обстоятелства трябва да бъдат приети установени. Поддържа, че нормата на чл. 685, ал 1 от ТЗ не създава преклузия за допълнително предявяване на обезпечения и привилегии на вече приети вземания в допълнителния срок по чл. 688, ал. 1 от ТЗ. Не са постъпвали отговори на касационната жалба от „РА и БО - А. А. ЕООД (в несъстоятелност), както и от участвалия в производството синдик на дружеството.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:

С решение № 407 от 26.08.2019г. по т. д.н. № 69/2019г. на състав на Окръжен съд – В. Т. по реда на чл. 630, ал. 1 от ТЗ е било открито производство по несъстоятелност срещу „РА и БО - А. А. ЕООД поради неплатежоспособност на дружеството, с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2018г.

Решението е било обявено в търговския регистър при Агенция по вписванията на 27.08.2019г. (обявяване № 20190827104946). В срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ от „Б. П. Б. АД, правоприемник на която е „Ю. Б. АД, са били предявени вземания на банката срещу несъстоятелното дружество в общ размер от 603 309. 15 лева по Договор за кредит овърдрафт № 126/О/2017 от 27.09.2017г., Договор за инвестиционен кредит № 334/2017 от 27.09.2017г. и Договор за инвестиционен кредит № 335/2017 от 27.09.2017г. с анекси към тях, като обезпечени с особени залози по реда на ЗОЗ (молба вх. № 8699/20.09.2019г. на кредитора).

Вземанията са били включени в изготвен от синдика на несъстоятелното дружество Списък на приетите предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания на кредиторите на „РА и БО - А. А. ЕООД, обявен в търговския регистър на 23.10.2019г. (обявяване № 20191023121940). Срещу списъка е било подадено възражение от „Б. П. Б. АД с искане вземанията по договорите за кредит с анексите да се считат обезпечени и с договорни ипотеки, съгласно учредяването им с нотариален акт № 1867, том 10, рег. № 12037, дело № 1075/2017г., вписан в Службата по вписванията – В. Т. с вх. рег. № 8291/04.10.2017г., нотариален акт № 1868, том 10, рег. № 12038, дело № 1076/2017г., вписан в Службата по вписванията – В. Т. с вх. рег. № 8292/04.10.2017г., и нотариален акт № 1869, том 10, рег. № 12039, дело № 1077/2017г., вписан в Службата по вписванията – В. Т. с вх. рег. № 8293/04.10.2017г. Възражението на банката за включване в списъка по чл. 685 от ТЗ на трите договорни ипотеки е било оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение от 16.12.2019г. поради наличието на друг ред - по чл. 688, ал. 1 от ТЗ. Възприето е било, че направеното искане по реда на чл. 690, ал. 1 от ТЗ за включване на трите договорни ипотеки в списъка по чл. 686 от ТЗ не е възражение по смисъла на закона. Определението е било обявено в търговския регистър на 17.12.2019г. (обявяване с № 20191217142057).

Междувременно с молба от 12.11.2019г. от кредитора „Б. П. Б. АД (с правоприемник „Ю. Б. АД) до съда по несъстоятелността е било заявено, че предявените вземания по договорите за кредит трябва да се считат обезпечени с ипотеки съгласно нотариален акт № 1867, нотариален акт № 1868 и нотариален акт № 1869. Посочено е било, че не се предявяват нови вземания, а само допълнително обезпечение на вече приети вземания.

Въз основа на молбата от 12.11.2019г. обезпеченията (договорни ипотеки по трите нотариални акта) са били посочени (включени) в Списъка на приети предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ вземания на кредитори на „РА и БО - А. А. ЕООД, обявен в търговския регистър на 12.12.2019г. (обявяване с № 20191212134943) – вземанията на „Ю. Б. АД са били потвърдени като приети, но вече като обезпечени и с договорни ипотеки.

Срещу списъка в частта на обезпеченията (договорните ипотеки) от Национална агенция за приходите, като кредитор за публични държавни вземания в производството по несъстоятелност, е било подадено възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ (вх. № 11797/20.12.2019г.). Възражението е било оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение от 06.02.2020г., обявено в търговския регистър на 07.02.2021г. (обявяване № 20200207152339). Възражението на касатора за изключване от списъка на приетите предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ обезпечения по обявения на 12.12.2019г. списък по чл. 688, ал. 1 от ТЗ е било оставено без уважение по съображения, че няма пречка в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ да бъдат приемани обезпечения на вече приети вземания. В срок, на 21.02.2020г., от Национална агенция за приходите е бил предявен иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ срещу несъстоятелното дружество и „Ю. Б. АД – за установяване, че вземанията по договорите за кредит с анексите не са обезпечени с договорни ипотеки. В хода на производството от касатора е било уточнено, че не се оспорва наличието на нотариални актове, т. е. валидността и съществуването на учредените ипотеки, а установителният иск е срещу ползването на привилегията в производството по несъстоятелност, като касаторът счита, че привилегията в производството по несъстоятелност е незаконосъобразно приета поради неспазване на процедурните правила за приемане в производството по несъстоятелност. Искът е бил отхвърлен от първоинстанционния съд по съображения, че не може да се приеме, че акцесорното ипотечно право на кредитора банка не е упражнено, а оттук и погасено на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ. Решението е било потвърдено от въззивния съд, но по други съображения – че на установяване в производство по чл. 694 от ТЗ подлежи съществуването на обезпечение, а не начинът, по който то е прието.

Посочените от НАП възражения за неправилно вписване на обезпеченията в списъка по чл. 688 от ТЗ не са пороци, водещи до несъществуване или недействителност на договорните ипотеки. Пропуските при предявяване на вземанията по чл. 685 от ТЗ не могат да се поправят чрез предявяване в допълнителния срок по чл. 688 от ТЗ, но това не може да бъде и предмет на иск по чл. 694 от ТЗ. В исковото производство кредиторът НАП не оспорва и не твърди, че посочените три договорни ипотеки са недействителни, не съществуват, не са валидно сключени, не са вписани или срокът на вписване е изтекъл. Дори начинът на приемане на обезпеченията да не е правилен, това не води до основателност на предявения иск по чл. 694 от ТЗ. При тези установени обстоятелства няма основание за допускане до касация на въззивното решение по отношение на втория поставен от касатора въпрос, тъй като той не е обуславящ изхода на делото. Въззивният съд не е приемал, че действителността на договорните ипотеки преодолява времето и начина на предявяване на вземанията на банката като обезпечени, а че на установяване в производство по чл. 694 от ТЗ подлежи съществуването на обезпечение (неговото учредяване и действителност), а не начинът, по който обезпечението е прието. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и този въпрос не може да се извежда от съда.

Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл е разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ.

Налице е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия поставен от касатора въпрос, уточнен и конкретизиран, съгласно правомощията на касационната инстанция, в следния смисъл:

При иск на кредитор по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, с който се оспорва като обезпечено с ипотека вземането на друг кредитор, относимо ли е спазването на правилата за предявяване и приемане в производството по несъстоятелност на вземането като обезпечено, щом ищецът с исковата си молба оспорва тези правила да са спазени, макар да не оспорва учредяването на ипотеката и нейната действителност извън производството по несъстоятелност.

Въпросът е процесуалноправен, от значение за изхода на спора, тъй като въззивният съд е приел, че времето и начинът на предявяване и приемане на обезпеченията (договорни ипотеки) относно вземанията на кредитора „Ю. Б. АД, правоприемник на „Б. П. Б. АД, срещу „РА и БО - А. А. ЕООД (в несъстоятелност) по договорите за кредит са без значение за основателността на иска по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ на Национална агенция за приходите, също кредитор в производството, щом този кредитор не оспорва учредяването на договорните ипотеки и тяхната действителност.

Налице е и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - за проверка на съответствието на въззивното решението с приетото като принципно положение в посоченото от касатора Определение № 103 от 06.02.2018г. по ч. т.д. № 2420/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. - че при предявен установителен иск по чл. 694 от ТЗ по отношение на вземане или обезпечение/привилегия са от значение правилата относно предявяването и приемането на вземанията в производството по несъстоятелност, съответно стабилизирането на списъка на приетите вземания. В този смисъл е и служебно известното на съда Определение № 310 от 31.07.2020г. по ч. т.д. № 433/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. В определението е прието, че когато е предявен отрицателен установителен иск по чл. 694 от ТЗ, с който се оспорва прието вземане и който се основава на твърдение, че не е спазен преклузивният срок за предявяване на вземането в производството по несъстоятелност, по същество се оспорва правото на принудително изпълнение на кредитора в производството по несъстоятелност. В този случай, след като с определение по чл. 692 от ТЗ вземането е прието, единственият път за защита на длъжника и кредитора е чрез иск по чл. 694 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 84, т.1, вр. чл. 621 от ТЗ, от касатора не е дължима държавна такса за разглеждане на въззивната жалба по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Искът по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ е предявен от Национална агенция за приходите при условията на процесуално субституция, след като в производството по несъстоятелност срещу „РА и БО - А. А. ЕООД са предявени и приети публични държавни вземания.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 37 от 23.02.2022г. по в. т.д. № 375/2021г. на Апелативен съд – В. Т.

Делото да се докладва на председателя на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.

Определението е окончателно.