О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2552

гр. София, 18.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. ч. гр. д. № 3902/2022 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 296130/13.07.2022 г., подадена от Г. Д. П. срещу определение от 23.06.2022 г. по в. гр. д. № 844/2010 г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение № 260699 от 25.02.2022 г. по същото дело в частта за разноските, с която той е осъден да заплати разноски в полза на Столична община.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради което иска отмяната му.

Сдружение „Американски университет в България“, чрез пълномощника му адв. Е. И., е подало писмен отговор, в който е изложил доводи за неоснователност на жалбата.

Постъпила е и частна жалба вх. № 296978/19.07.2022 г. от В. К. К., чрез неговия пълномощник адв. Г. М., срещу определение от 23.06.2022 г. по в. гр. д. № 844/2010 г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за намаляване поради прекомерност на присъдените с решение № 260699 от 25.02.2022 г. по същото дело разноски.

Сдружение „Американски университет в България“, чрез пълномощника му адв. Е. И., е подало писмен отговор, в който е изложил доводи за неоснователност на жалбата.

Постъпил е отговор и от Л. Т. Б., чрез неговия пълномощник адв. А. Б., в който се поддържа, че жалбата е неоснователна.

По частна жалба вх. № 296130/13.07.2022 г.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Г. П. е конституиран като ищец във въззивното производство по негово искане с молба от 10.11.2015 г. и предвид представено от него завещание в негова полза от първоначалната ищца А. К. Ч.. По делото е установено, че завещанието е неистинско. Налице е бил спор кой е действителния правоимащ от гледна точка на процесуална легитимация – Столична община или Г. П.. При този спор общината се е защитавала срещу твърденията на жалбоподателя и е доказала разноски в тази насока с писмени доказателства. Спорът е приключил в полза на Столична община и последната има право на сторените от нея разноски във връзка с този спор, който е от типа „процес относно процеса“.

Определението в атакуваната му част е правилно. Съгласно чл. 120 ГПК (отм.), когато страната умре, производството по делото продължава с участието на правоприемника. Когато обаче възможните наследници са в спор, кой е действителният наследник на починалата страна, съдът е длъжен да реши спора. По спора на претендентите е допустимо съдът да събира доказателства, включително в открито съдебно заседание. Спорът е по абсолютна процесуална предпоставка на предявения иск. За предпоставките на процеса е допустимо да се събират и доказателства, а „процесът относно процеса“ се развива паралелно с този по предявения иск. В това паралелно производство по установяване кой е действителният наследник на починалата страна, всеки един от претендентите на наследството може да извърши допълнителни разноски във връзка със защита на своите права.

В случая Г. П. е конституиран като ищец във въззивното производство по негово искане с молба от 10.11.2015 г. и предвид представено от него завещание в негова полза от първоначалната ищца А. К. Ч., същият е оспорил принадлежността на правото на заместване на Столична община на починалата страна в процесуалното правоотношение. Спорът е приключил в полза на Столична община и последната има право на сторените от нея разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. По делото е представен анекс от 22.02.2016 г. към договора за правна защита и съдействие от 08.01.2015 г., с който е уговорено и допълнителен адвокатско възнаграждение поради настъпило усложнение в процеса – конституиране на трета страна (Г. П.) в размер на 4000, 00 лева без ДДС (или 4800, 00 лева с ДДС). По делото е представено и банково извлечение, установяващи реалното заплащане на адвокатски хонорар в посочения размер.

По изложените съображения, определението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

По частна жалба вх. № 296978/19.07.2022 г.

Съставът на ВКС, I г. о., констатира, че срещу решението по в. гр. д. № 844/2010 г. на Софийския градски съд е подадена касационна жалба от същата страна и по нея е образувано гр. д. № 3903/2022 г. по описа на настоящия състав на I г. о. на ВКС.

Налице е връзка между двете производства, тъй като от изхода на делото по касационната жалба зависи разпределението на разноските. Това налага частната жалба да бъде присъединена към делото по касационната жалба срещу решението, за съвместното им разглеждане в едно производство.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.06.2022 г. по в. гр. д. № 844/2010 г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на Г. Д. П. за изменение на решение № 260699 от 25.02.2022 г. по същото дело в частта за разноските, с която той е осъден да заплати разноски в полза на Столична община в размер на 4800 лв. .

СЪЕДИНЯВА за общо разглеждане в едно производство по образувано гр. д. № 3903/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, I г. о., частна жалба вх. № 296978/19.07.2022 г. на В. К. К. срещу определение от 23.06.2022 г. по в. гр. д. № 844/2010 г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за намаляване поради прекомерност на присъдените с решение № 260699 от 25.02.2022 г. по същото дело разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: