ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 510

гр. София, 24.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав: Председател:Мими Фурнаджиева

Членове:Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от Велислав Павков Касационно гражданско дело № 20228002103949 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Д. С. против решение № 78/05.05.2022 г., постановено по гр. д.№ 189/2021 г. от състав на ОС – Кюстендил.

Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.

С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.213 КТ е неоснователен и го е отхвърлил, като е отменил постановеното в обратен смисъл решение на районен съд. В тази част, предвид цената на този иск, касационното обжалване е допустимо, като в частта, с която е отхвърлен иска за неизплатено трудово възнаграждение за сумата от 723,48 лева касационното обжалване е недопустимо, на основание чл.280, ал.3, т.3 КТ.

Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл.213, ал.2 от КТ, работодателят и виновните длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работника, когото незаконно не са допуснали на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение. Следователно за да бъде уважен този иск е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: 1/ наличие на валидно трудово правоотношение и 2/работникът или служителя да не е бил допуснат от страна на работодателя до работното си място, за да изпълни задължението си за полагане на труд. В съдебната практика се приема, че за ангажиране отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение за недопускане до работа, напълно достатъчно е работникът или служителят дори един единствен път да е посетил предприятието и да е изявил готовност да престира труд по трудово правоотношение.

Прието е, че само по себе си стоенето на ищеца пред работното му...