Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Б. Членове: ЛЮБКА ПЕ. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията К. Б. по административно дело № 1950/2023 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Българска народна банка, представлявана от управителя, чрез юрк. Н. Д. и юрк. Ю. Щ., против решение № 7080/24.11.2022 г., постановено по адм. дело № 4713/2021 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта му, с която съдът е осъдил БНБ да заплати на Е. С.-Василева и К. С. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5624,38 лева, претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изцяло доводите на административния съд за частична основателност на иска и се иска решението в оспорената му част да бъде отменено. Претендира се заплащането на направените разноски.

Българска народна банка е подала и частна жалба против определение № 115/05.01.2023 г. постановено по делото на АССГ, с което е допълнено решението в частта на разноските, като БНБ е осъдена да заплати на Е. С.-Василева и К. С. разноски в общ размер на 810 лева. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради и което е поискана отмяната му и отхвърляне на молбата на ищците за присъждане на разноски пред АССГ.

Ответните страни – адв. Е. С.-Василева лично за себе си и в качеството ѝ на пълномощник на К. С., с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско представителство.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Не са налице касационни отменителни основания. Решението е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба и частната жалба са подадени от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество, и двете жалби са неоснователни.

Производството пред АССГ е образувано по иск, предявен от А. С. против Българска народна банка/БНБ/ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 8627,97 лева за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., за забавено изплащане на гарантираните вземания от 196 000 лева, представляващи гарантирания размер на депозит в „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане. Поради смъртта на ищеца, административният съд е конституирал като ищци неговите наследници Е. С.-Василева и К. С..

Вредите се претендират от незаконосъобразно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на задължението й да приложи приложимо право на ЕС с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г.

Съдът е осъдил Българска народна банка да заплати на Е. С.-Василева и К. С., обезщетение за имуществени вреди в размер на 5624,38 лева, претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в[Фирма 3] /в несъстоятелност/ в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, § 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, ведно със законната лихва от 25.05.2017 г. до окончателното плащане. В останалата част над уважения до пълния предявен размер, искът е отхвърлен. В тази си част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Административният съд приел, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че КТБ е неспособна за момента да изплати депозитите и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т. е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, § 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, § 3, подточка i), ал. 2 от Директивата – задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС.

Посочил е, че съгласно т. 117 от Решението по дело С-571/16 на СЕС разпоредбата на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО има директен ефект и като не е взела това решение в императивния 5-дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. Според съда, в случай че БНБ беше взела решението по чл. 1, § 3, подточка i) в петдневния срок – т. е. най-късно на 27.06.2014 г., то спрямо срока от 20 работни дни за изплащане на депозитите, смятано от 30.06.2014 г., най-рано А. С. е можел да получи достъп до депозита си на 25.07.2014 г. и именно това е датата, от която реално е започнал да търпи вреди вследствие нарушението/забавата на БНБ. От своя страна решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и съобразно действащото към момента законодателство е обявена неналичността на депозитите, респ. е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО, след тази дата БНБ вече не е в нарушение/забава и следователно за този период до датата на изплащане на депозита плюс начислената договорна лихва – 04.12.2014 г. също липсва причинно следствена връзка.

Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изложените от административния съд мотиви.

От фактическа страна по делото е установено, че на 02.01.2014 г. А. С. е сключил с[Фирма 3] /в несъстоятелност / рамков договор за платежни услуги за потребител. С анекси към договора № 128923, № 130401 и № 130469 са открити банковите му сметки. Съгласно чл. 12 от Анекс №128923, сумите по банковата сметка са защитени от ФГВБ до размер от 196 000 лева, изплащането на сумите започва не по - късно от 20 работни дни от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност на търговската банка, съгласно чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, при изключителни обстоятелства фондът може да удължи срока с не повече от 10 дни

На 20 юни 2014 г. представителите на КТБ внесли в БНБ искане банката да бъде поставена под специален надзор. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане незабавно с Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет (УС) на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас.

С Решение № 138/06.11.2014 г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ издаден с Решение на УС на БНБ № 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. Всичко изложено до тук довело до издаване на Решение № 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ, с което бил отнет лиценза на „КТБ“ АД.

След уведомяване на ФГВБ за отнетия лиценз на „КТБ“ АД Управителният съвет на Фонда с Решение № 61/18.11.2014 г. определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014 г.

Видно от постъпилите по делото доказателства от „КТБ“ АД – в несъстоятелност, на 06.11.2014 г. на А. С. е изпратена информация за подлежащата на изплащане сума в размер на 196 000 лв. към ФГВБ. Тази сума представлява част от сумата по влоговите му сметки, като остатъкът от вземането му към[Фирма 3] /в несъстоятелност/ в размер на 14 726,20 лева е включено под № 813 в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 от Закона за банковата несъстоятелност на приетите от синдика вземания, по които не са направени възражения.

С Решение № 1443/03.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменил Решение № 664/22.04.2015 г. на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г., по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент.

Обосновани са изложените доводи относно процесуалния ред на защита на правата на Спасов. Правилно съдът е определил периода, за който се следва изплащане на обезщетение. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Считано от 27.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г. ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение.

Неоснователни са възраженията на БНБ по отношение на липсата на пасивна легитимация по иска. Възложеното ѝ в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките.

Подробни съображения е изложил съдът и относно наличието на имуществени вреди от бездействието на БНБ. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете.

В заключение следва да се посочи, че настоящият състав споделя извода на първоинстанционният съд за основателност и на акцесорната претенция за законна лихва върху размера на присъденото обезщетение, така, както е поискана – считано от датата на подаване на исковата молба. Поради това, касационната жалба е неоснователна и в тази ѝ част.

Предвид изложените съображения, подадената касационна жалба е неоснователна. Решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Неоснователна е и частната жалба на БНБ против определение № 115/05.01.2023 г., постановено по делото на АССГ, с което е допълнено основното решението в частта на разноските, като БНБ е осъдена да заплати на Е. С.-Василева и К. С. разноски в общ размер на 810 лева – 800 лева за адвокатско представителство и 10 лева за заплатена държавна такса. Както правилно първоинстанционният съд е посочил, съгласно приложимата към момента на подаване на исковата молба норма на чл.10, ал. 3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като също така съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Пред АССГ са представени относимите доказателства – Договор за правна защита и съдействие № 921509, съгласно който А. С. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. и държавна такса в размер на 10 лв. Правилно съдът не е уважил стореното от страна на процесуалния представител на БНБ възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, защото както е посочено – то е съразмерно на уважената част от иска и е под минимума, определен съобразно чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изложените съображения, подадената частна жалба е неоснователна. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Поради изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не следва да се присъждат.

Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски. Същите, съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие от 02.02.2023 г., са в размер на 600 лева и представляват заплатено адвокатско възнаграждение в брой.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7080/24.11.2022 г., постановено по адм. дело № 4713/2021 г. по описа на Административен съд – София-град в оспорената част.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 115/05.01.2023 г., постановено по адм. дело № 4713/2021 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Българска народна банка да заплати на К. С., [ЕГН], разноски по делото в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА

Особено мнение на съдия Светлана БорисоваОсобено мнение на съдия С. Б. по адм. д.№ 1950/2023г на ВАС

Не съм съгласна с мнението на мнозинството, че от обезщетението не следва да бъде приспадната начислената за исковия период по влоговете на ищцата договорна лихва.

В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на законната лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете.

В същото време обаче, във връзка с размера на иска, не може да се пренебрегне фактът, че за период, съвпадащ с исковия, по влога на кредитора от КТБ са начислявани договорни лихви, съгласно действащия тогава текст на чл. 4, ал.2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от банката, затова че определена парична сума е предоставена за определен период. Лихвите имат характер на граждански плод на капитала. С изплащането на договорните лихви по вземането към КТБ, част от вредата на кредитора, в размер на законната лихва върху главницата, за процесния период, би била възмездена.

СЪДИЯ:

/Св.Борисова/