Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в закрито заседание в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя Д. П. по административно дело № 2011/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по молба подадена от А. М. чрез адв. К. за изменение на Решение № 9670 от 16.10.2023 г. постановено по адм. дело 2011/2023 г. по описа на ВАС, осмо отделение в частта за разноските. В молбата се претендира присъждане на разноски в хипотезата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Твърди се, че юрисконсултското възнаграждение е неправилно определено.

Ответникът – Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /“ОДОП“/– гр. Пловдив, чрез писмено становище оспорва допустимостта и основателността на същата.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид, че молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, счита същата за допустима. Направеното искане за допълване на решението на ВАС в частта за разноските, с правно основание чл. 248 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, е допустимо, тъй като е подадено в едномесечния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК от постановяването му. Разгледана по същество – молбата е частично основателна, поради следното:

Производството по делото пред Върховния административен съд е било образувано по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив против решение № 2348 от 09.12.2022 г., постановено по адм. д. № 1453/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

С Решение № 9670 от 16.10.2023 г. постановено по адм. дело 2011/2023 г. Върховен административен съд, осмо отделение е отменил обжалваното първоинстанционно решение, и е отхвърлил жалбата на А. М. срещу Ревизионен акт № Р-16001621004061-091-001/09.02.2022 г. издаден от органи по приходите на ТД на НАП, потвърден с Решение № 188 от 09.05.2022 г., издадено от директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив. С решението ВАС е осъдил А. М. да заплати на НАП разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на 36 042,48 лв.

Отговорността за разноски е свързана с изхода на правния спор и е негова последица. Страната, която го е загубила, дължи на насрещната страна (тази, в чиято полза е постановен съдебният акт) направените в производството разноски, вкл. заплатеното адвокатско възнаграждение.

На първо място следва да се посочи, че с молбата се претендира присъждане на разноски в хипотезата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. В конкретния случай по делото пред касационната инстанция не е направено надлежно възражение по смисъла на чл. 161, ал. 3 от ДОПК от страна на ответника, по което да се дължи произнасяне. Настоящият касационен състав намира за неоснователна и по същество претенцията на ответника за приложение на чл. 161, ал. 3 ДОПК, според който в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4. В конкретния случай не са налице посочените в чл. 161, ал. 3 ДОПК условия за възлагане разноските в тежест на ревизираното лице, тъй като отмяната на ревизионния акт не се основава единствено на представените в хода на съдебното производство писмени доказателства. Протокол с изх. № C200016-026-0016807/23.04.2020 г. не е единственото основание за отмяна на съдебното решение. Още повече посоченият протокол не е ново доказателство, същият е част от административната преписка връчена на лицето и е обсъждан от ревизиращите органи в хода на ревизионното производство.

От друга страна обаче основателно е посочено в молбата, че размерът на юрисконсултското възнаграждение е неправилно определен. В мотивите на решението е посочено, че юрисконсултското възнаграждение е определено на база на материалния интерес в размер на 313 031, 02 лв., като действително материалния интерес по спора е в размер на 234 543,67 лв. Съобразно посоченият материален интерес и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал.1, във вр. чл. 7, ал.2, т. 5 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения размера на дължините разноски следва да бъде общо в размер на 29 763, 50 лв., от които 14 031, 75 лв. юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, 14 031, 75 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационно производство и 1700 лв. – държавна такса за касационно производство.

Съобразно изложеното Решение № 9670/16.10.2023 г. постановено по адм. дело 2011/2023 г. по описа на ВАС, осмо отделение, в частта му за разноските следва да се измени, като дължимите разноски от А. М., [ЕГН] в полза на Национална агенция по приходите бъдат намалени от 36 042,48 лв. на 29 763, 50 лв.

Водим от горното и на осн. чл.248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 9670 от 16.10.2023 г. постановено по адм. дело 2011/2023 г. по описа на ВАС, осмо отделение, в частта му за разноските, като намалява дължимите разноски от А. М., [ЕГН], с адрес: гр. Пловдив, [улица] полза на Национална агенция по приходите от 36 042,48 лв. на 29 763, 50 лв./двадесет и девет хиляди седемстотин шестдесет и три лева и петдесет стотинки/. Определението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА