ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 207

гр. София, 21.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Росица Божилова

Членове: Ивайло Младенов

Анна Ненова

като разгледа докладваното от А. Н. К. търговско дело № 20228002902412 по описа за 2022 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по касационна жалба на „Вижън-11“ ООД срещу решение № 110 от 02.08.2022г. по в. т.д. № 93/2022г. на Апелативен съд – В. Т. с което е потвърдено решение № 11 от 17.02.2022г. по т. д. № 131/2021г. на Окръжен съд – Плевен.

С първоинстанционното решение е бил отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу „Терра-2000“ ООД иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземане от 290 000 лева, въз основа на запис на заповед от 12.12.2011г., за което по ч. гр. д. № 554/2021г. на Районен съд - Червен бряг е била издадена заповед № 282/14.05.2021г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.10 от ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че с оглед посоченото в записа на заповед, с издател дружеството „Терра- 2000“ ООД, че е валиден и е в сила само в случай, че ТБ МКБ Юнион банк предприеме разпоредителни действия с недвижими имоти на касатора, поемател, които служат за обезпечение на кредитна линия на „Терра-2000“ ООД по отпуснат от банката кредит, записът на заповед е недействителен, тъй като липсва реквизит по чл. 535, т. 2 от ТЗ. Несъмнено е отречен безусловният характер на поетото задължение. Добавката по своето съдържание не е текст, който да посочва каузално правоотношение между страните, нито пък сочи обезпечителна функция на записа на заповед.

Напротив, добавката съдържа уговорка ако и доколкото банката предприеме разпоредителни действия с недвижими имоти на „Вижън-11“ ООД, да възникне валидността и влизането в сила на записа на заповед. По същество това е условие, което отрича безусловния характер на поетото задължение за плащане. В този смисъл съдът се е позовал на разрешението по т. 4“д“ от Тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005г. по т. д. № 1/2004г. на ОСТК на ВКС. С оглед недействителността на ценната книга, безпредметно, според въззивния съд, е било обсъждането на каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед. Касаторът намира въззивното решение неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Издаденият запис на заповед е редовен, тъй като съдържа всички реквизити по чл. 535 от ТЗ. В случая добавката очертава правата на лицето, което следва да получи посочената сума, които се ограничават от действията на трето лице – банката. Няма отричане на безусловния характер на поетото задължение. Записът на заповед като абстрактна сделка се издава поради конкретни отношения и при възникнал спор между страните всяка трябва да докаже твърдените от нея факти. Становището на въззивния съд, че не следва да се изясняват имуществените отношения между страните, е необосновано. Тъй като записът на заповед е обвързан с продажба на имоти, собственост на дружеството, той може да се приеме за основателен до размера на получената от банката сума. Въззивният съд се е ограничил само в преценката на действителността на записа на заповед, а не и по направените възражения за обвързаност с конкретно каузално отношение, поради което е постановил решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение трябва да бъде допуснато, тъй като решаващият въззивен състав се е произнесъл по въпроси от значение за изхода на спора в нарушение на практиката на Върховния касационен съд - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1.) За успешното провеждане на установителния иск по чл. 422 от ГПК следва ли ищецът да докаже и наличието на каузално правоотношение, за обезпечаването на което е издаден записът на заповед, или е достатъчно само проверката на редовността на менителницата от външна страна? 2.) Следва ли съдът да обсъди въпроса между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за издаването му? 3.) Само по себе си посочването, че менителничният ефект е издаден за обезпечаване на вземане, произтичащо от определено каузално отношение, опорочава ли абстрактната сделка до степен да накърнява реквизитите по чл. 535, т. 2 от ТЗ?

Касаторът сочи, че при постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд – т. 17 от Тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 149 от 05.11.2010г. по т. д. № 49/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 102 от 25.07.2011г. по т. д. № 672/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.

От насрещната страна по жалбата „Терра-2000“ ООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Поставените от касатора правни въпроси не могат да бъдат определени като такива от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Те не са обусловили правните изводи на въззивния съд. Това е, защото този съд не е обсъждал наличието на каузално правоотношение, за обезпечаването на което е издаден записът на заповед, а само на основание недействителността му е отхвърлил иска за установяване на вземането. Същевременно недействителността на менителничния ефект не е обоснована с посочване в него, че е издаден за обезпечаване на вземане, произтичащо от определено каузално отношение. Според изложеното във въззивното решение накърняването на изискването по чл. 535, т. 2 от ТЗ, обосноваващо недействителност на записа на заповед като абстрактна сделка, е поради отречения безусловен характер на поетото парично задължение - липсва текст, който да посочва каузално правоотношение между страните или обезпечителна функция на записа на заповед.

Във връзка с поставения въпрос не е налице и допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд не се е отклонил от задължителна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и от практика на Върховния касационен съд. С въззивното решение е съобразено разрешението по т. 17 от Тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съответно решенията по т. д. № 49/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и т. д. № 672/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 от ГПК е съществуване на вземането, основано на запис на заповед, и по този иск ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. В случая от въззивния съд, съответно на посоченото тълкувателно решение, е било прието, че вземането по записа на заповед не е установено, тъй като записът на заповед е недействителен, при което не е изследвано и конкретното каузално отношение, по повод или във връзка с което е бил издаден менителничният ефект.

Във връзка с третия формулиран въпрос, касаторът не сочи практика на Върховния касационен съд, в противоречие с която да е постановено въззивното решение, въпреки позоваването на допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Самият въззивен съд, при преценка на съдържанието на записа на заповед и съответствието му с изискването по чл. 535, т. 2 от ТЗ да съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари, се е позовал на постановките на т. 4“д“ от Тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005г. по т. д. № 1/2004г. на ОСТК на ВКС, без от касатора да са правени оплаквания в тази връзка. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – В. Т.

Касаторът е поискал присъждане на направените в касационното производство разноски, но предвид изхода на спора няма основание за присъждане на разноски по чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК. Разноски по чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК са дължими на насрещната страна - 3 200 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.10.2022г., за които е представен списък по чл. 80 от ГПК за разноските.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 110 от 02.08.2022г. по в. т.д. № 93/2022г. на Апелативен съд – В. Т.

ОСЪЖДА „Вижън-11“ ООД, с ЕИК 201769174 и със седалище и адрес на управление гр. Червен бяг, ул.“Християнска“ № 1, да заплати на „Терра- 2000“ ООД, с ЕИК 114529566 и със седалище и адрес на управление гр. Червен бряг, „Индустриален квартал“, сумата от 3 200 лева (три хиляди и двеста лева) разноски по делото в касационното производство, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.