1№ 4353/09.12.2022 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 4035 по описа за 2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Обжалвано е определение № 346/07.09.2022 г. по ч. гр. д. № 221/2022 г., с което Окръжен съд – Разград е потвърдил разпореждане № 535/08.06.2022 г. за връщане на исковата молба на М. С. П. срещу ДП „Български спортен тотализатор“ и ТП на НОИ - Разград по гр. д. № 349/2022 г. на Районен съд – Разград на основание чл. 4, ал. 3, изр. 2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, неточно именувано „определение“.

Определението на въззивния съд се обжалва от М. П. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните процесуалноправни въпроси: 1. Допустим ли е иск с правно основание чл. 357 КТ относно съществуването и изпълнение на трудово правоотношение? и 2. Допустими ли са свидетелски показания и другите доказателствени средства, предвидени в ГПК, за установяване съдържанието на трудовия договор и в кои случаи? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, към която препраща чл. 274, ал. 3 ГПК,) и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с конкретни решения на ВКС, които цитира. По същество се оплаква, че определението е постановено в нарушение на чл. 127, ал. 1 ГПК, защото предявеният иск е по чл. 357 КТ, а не по чл. 3, вр. чл. 1 ЗУТОССР, както неправилно е приел въззивният съд.

Ответникът ДП „Български спортен тотализатор“, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а определението е правилно. Претендира разноски в настоящото производство.

Настоящият състав намира частната касационна жалба с допустим предмет (арг. от чл. 274, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ГПК), от процесуално легитимирана страна, при спазен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображения:

За да потвърди обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че указанията по чл. 4, ал. 3, изр. 1 ЗУТОССР ищецът да представи удостоверението по чл. 5 ЗУТОССР, са дадени от първостепенния съд в изпълнение на указания в решение № 34/26.02.2022 г. по гр. д. № 1906/2021 г. на ВКС, IV-то ГО. С касационното решение е обезсилено въззивното решение за обезсилване на първоинстанционното решение и за прекратяване на производството по предявения иск от М. П.. Касационният състав е приел, че и двете решения са били постановени по нередовна искова молба. Прието е, че М. П. е предявила иск по чл. 3, вр. чл. 1 ЗУТОССР за установяване на трудов стаж при ответното предприятие. Предложената от ищеца правна квалификация на иска по чл. 357 КТ не обвързва съда, защото не кореспондира с обстоятелствената част на исковата молба. Исковата молба е нередовна, защото към нея не е приложено удостоверението по чл. 5 ЗУТОССР, а в изпълнение на задължението по чл. 4, ал. 3, изр. 1 ГПК първостепенният съд, на когото делото следва да се върне, следва да даде указания и срок, в който ищецът да го представи. Въззивният съд е приел, че са задължителни както за първата инстанция, така и за него, дадените в касационното решение указания по приложението на чл. 127, ал. 1 ГПК (относно обстоятелствената част и искането за защита – предявеният иск е за установяване на трудов стаж) и по чл. 4, ал. 3, изр. 1 ЗУТОССР (удостоверението по чл. 5 ЗУТОССР е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска за установяване на трудов и осигурителен стаж, а когато не е представено, сезираният съд е длъжен да остави исковата молба без движение и да даде 7-дневен срок ищецът да представи удостоверението). Първостепенният съд ги е изпълнил, но в дадения срок ищецът не е представил удостоверение с изискуемото от закона съдържание. Въззивният съд е заключил, че първостепенният съд е приложил правилно санкционната последица по чл. 4, ал. 3, изр. 2 ЗУТОССР. Според предвиденото в разпоредбата, ако удостоверението по чл. 5 от Закона не бъде представено в 7-дневния срок, исковата молба се връща.

При тези мотиви на въззивния съд, с които е потвърдено разпореждането на първата инстанция, неправилно именувано „определение“, повдигнатите въпроси не обуславят обжалваното определение. Въпросите се отнасят до предложената от ищеца правна квалификация на иска – по чл. 357 КТ. Върховният касационен съд в обезсилващото решение, а след това – и първостепенният, и въззивният съд в производството по поправяне на нередовности на исковата молба по иск по чл. 3, вр. чл. 1 ЗУТОССР и по обжалване на разпореждането за връщането й на основание чл. 4, ал. 3, изр. 2 ЗУТОССР, са приели предложената от ищеца правна квалификация на предявения иск за некореспондираща с обстоятелствената част на исковата молба, респ. необвързваща сезирания с искането за защита съд. Следователно не е налице общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, към която чл. 274, ал. 3 ГПК препраща – повдигнатите процесуалноправни въпроси да обуславят/да имат значение за обжалваното определение.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят сторените разноски в касационното производство. Те се изразяват в уговорения и платен адвокатски хонорар.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 346/07.09.2022 г. по ч. гр. д. № 221/2022 г. на Окръжен съд – Разград.

ОСЪЖДА М. С. П. ЕГН [ЕГН] да заплати на ДП „Български спортен тотализатор“ ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 600.00 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.