Р Е Ш Е Н И Е

№ 60113/2021 г.

София, 13.01.2022 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

Г. Н.

при участието на секретар Теодора ИВАНОВА

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр. дело № 104 /2021 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Е. А. К. и С. Б. К. , и двамата от [населено място] чрез адв. И. С. И.- САК обжалват и искат да се отмени въззивно Решение № 1705 от 11.04.2019 година, постановено по В. гр. д. № 83/2019 год.. на – ОС Благоевград , постановено в производство по чл. 124, ал.1 ГПК. С касационната жалба се поддържат доводи, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Конкретно наведените доводи се свързват с липсата на произнасяне от въззивния съд на релевиранито още с исковата молба, при условията на евентуалност, основания за придобиване собствеността на процесния недвижим имот на основание давност.

Ответниците по касация Х. и Д. Ц. не са заявили становище в дадения им от законодателя срок, нито това са сторили третите –лица помагачи - Л. и И. В..

Касационното е допуснато на основание чл. 280, ал.2 предл.3 ГПК предвид на очевидния извод, че въпреки заявените с исковата молба две придобивни основания на претендираното право на собственост от ищците Е. и С. К. , понастоящем касатори, и изложените в тази насока оплаквания за незаконосъобразност с въззивната жалба, въззивният съд грубо е игнорирал разпоредбата на чл. 269 ГПК , без да се произнесе по заявените искания на жалбоподателите.

Върховният касационен съд - състав на второ отделение нa гражданската колегия като прецени доводите на касаторите и тезите на страните по спора съобразно изискванията на чл. 293 ГПК , в контекста на ограниченията по чл. 290 ГПК , намира:

С посоченото решение, окръжният съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 4927 от 14.09.2018 год. по гр. д. № 533/2016 год. на РС-Разлог, с което е отхвърлен заявения от Е. А. К. и С. Б. К. срещу Х. И. Ц. и Д. Й. Ц. положителен установителен иск за собственост на основание чл. 124, ал.1 ГПК на ПИ с идентификатор **** по КК и КР на [населено място] , с площ от 551 кв. м., и предходен пл. №***, от кв.18 , парцел 5 , придобит на основание договор за покупко-продажба по НА № 137/1993 год.

Решението е постановено при участие на третите-лица помагачи Л. В. и И. В..

За да постанови решението си, решаващият –въззивен съд приема от фактическа страна, че по силата на договор за покупко-продажба по НА № 137/1993 година лицата Е. А. К. и С. Б. К. са придобили, в режим на съпружеска имуществена общност, собствеността на следния недвижим имот : ПИ с идентификатор **** по КК и КР на [населено място] с площ от 551 кв. м. заедно с построените с предходен пл. № *** , от кв. 18, парцел 5.

За публични задължения на ЕТ “ВЕСНА 1- С. К.“, представляван от С. Б. К. , установени с Данъчно-облагателен акт № Р 0242 / 22.06.1999 год. на Началника на данъчна служба Разлог е образувано изпълнително дело за събиране на публични вземания № 648/2003 година по описа на Агенцията за държавни вземания, (НАП), с присъединен взискател М. Б.

С влязло в сила, като необжалвано, Постановление за възлагане на недвижим имот от 15.12.2005 год. на публичния съдебен изпълнител, процесният недвижим имот е възложен на Л. Н. В. - участващ в настоящото производството като трето лице помагач, който с договор за покупко-продажба от 29. 05.2014 година се е разпоредил с имота в полза на Х. И. Ц. и Д. Й. Ц.- ответници по иска.

От правна страна –при тези безспорно установени факти , и двата долни съда приемат, че заявеният положителен установителен иск за собственост на Е. и С. К. е неоснователен, тъй като по силата на влязлото в сила Постановление за възлагане на недвижим имот на основание по реда на ДПК (отм.) собствеността на процесния недвижим имот е транслирана в полза на купувача от публичната продан, респ. от неговите частни правоприемници - ответниците по иска за собственост.

Този правен извод само отчасти може да се приеме, че съответства на заявеното с исковата молба искането на ищците.

С исковата молба Е. и С. К. са предявили положителен установителен иск си за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК при условията на евентуалност, поддържайки като придобивно основание на защитимото в случая право на собственост освен деривативното такова – а именно договор за покупко-продажба по НА № 137/1993 година, и второ основание - оригинерно, а именно придобивна давност.

Релевираните доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение по отношение изводите на съда, че по силата на влязло в сила Постановление на публичния изпълнител за възлагане на недвижим имот правото на собственост на процесният недвижим имот е транслирано надлежно в полза на купувача по публичната продан, не могат да бъдат споделени.

Данните по делото сочат на безспорно установени правно релевантни факти - а именно, че през 1993 година, по силата на възмездна сделка - договор за покупко - продажба по НА № 137/1993 година С. Б. К. ( по време на брака си с Е. К., сключен 13.11.1977 год.) е придобил следния недвижим имот - парцел *, пл. № *** в кв. 18 по плана на [населено място] с площ от 516 кв. м. заедно с паянтова жилищна сграда , понастоящем ПИ с идентификатор **** по КК и КР на [населено място] ; за публични задължение на ЕТ“Весна 1- С. К. ЕИК811052771, представлявана от С. Бл. К. , въз основа на съставен Данъчно облагателен акт № Р0242/22.06.1999 год. , е образувано изп. д.№ 648/2003 за събиране на публични вземания по описа на Агенцията за държавни вземания ( НАП) с присъединен взискател М. Б. като по силата на Постановление за възлагане чрез търг с тайно наддаване на 13.12.2005 година описания по горе недвижим имот, собственост на Е. и С. К. , е възложен на Л. Н. В. ( трето лице в процеса). Постановлението за възлагане на недвижим имот № 0648/2003/003860/13.12.2005г., по изп. д. № 648/2003 г. е връчено надлежно на длъжника на 17.12.2005 г.,; С Протокол за въвод във владение № 0648/2003/003861/ 14.12.2005 г., на публичен изпълнител е извършен въвод на купувача Л. Н. В. във владение на процесния имот УПИ *, с пл. № ***, кв.18 по плана на [населено място], с площ от 516 кв. м.; че по силата на договор за покупко-продажба НА № 118/29.05.2014 година Л. Н. В. е разпоредил възмездно собствеността в полза на Х. Ц. и Д. Ц. ; че по изп. д. № 20147020400973 на ЧСИ с район на действие ОС-Благоевград на 24.03.2015 год. при насочен въвод във владение по искане на взискателя Х. Ц. и длъжник Л. Н. В. , е установено, в процесния имот се намират лицата Е. и С. К. , заявили собствени права на собственост , поради което това изпълнително производство е спряно до разрешаване на спора за собственост.

Правните изводи на решаващия съд, че правото на собственост по отношение на придобития от ищците Е. и С. К. през 1993 година недвижим имот - парцел *, пл. № *** в кв. 18 по плана на [населено място] с площ от 516 кв. м. заедно с паянтова жилищна сграда, понастоящем ПИ с идентификатор ***** по КК и КР на [населено място] е преминало в патримониума на Л. Н. В. като купувач на имота от публичната продан, проведена по изп. д.№ 648/2003 за събиране на публични вземания по описа на Агенцията за държавни вземания, чиито правоприемник е Националната агенция по приходи (НАП) по силата на влязлото в сила Постановление за възлагане на недвижим имот чрез търг с тайно наддаване към датата 13.12.2005 година, следва да бъдат изцяло споделени като правилни и законосъобразни. Сключеният в последствие от Л. Н. В. договор за покупко-продажба по НА 118/2014 година и развилите се правоотношение с купувачите по този договор Х. и Д. Ц. , включващи и тези по изп. д. № 20147020400973 на ЧСИ с район ОС-Благоевград с взискател Х. И. Ц. и длъжник Л. Н. В., не засягат по никакъв начин вещно-правния ефект на публичната продан от 13.05.2005 година и преминаване на правото на собственост от патримониума на ищците в този на Л. В.. Наведените в тази насока доводи за допуснати нарушение на процесуални правила поради несъобразяване и необсъждане на фактите, касаещи развилите се правоотношение по спора за законосъобразност на извършени от ЧСИ процедурни действия по изп. д. № 20147020400973, се явяват напълно неоснователни. Решаващият съд има процесуалното задължение да обсъди и анализира онези факти, които се явяват правно-релевантни за спора и очертания предмет на делото, който в случая е в рамката на спора дали Е. и С. К. са собственици на процесния имот по силата на сделката по НА 137/1993 година към момента на пренията във въззивната инстанция.

За законосъобразен следва да се приеме изводът на въззивния съд, че възражението на Е. и С. К. в качеството им на въззивници касателно факта, че процесният имот е бил съпружеска имуществена общност и не е могъл да се изнесе на продан за задължения на единия съпруг –длъжник ( ЕТ“Вестна 1 – С. К. ) е неоснователно. Публичната продан на недвижим имот, съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д.№ 2/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК/, се характеризира като деривативен способ за придобиване правото на собственост именно, защото купувачът придобива правото на собственост, ако длъжникът е бил собственик на имота от деня на постановлението за възлагане – чл. 215, ал. 4 ДПК (отм.). Дори евентуалното отпадането на изпълнителното основание след този момент не засяга правата на купувача по публичната продан, тъй като законодателят не е предвидил обратна сила на отмяната на изпълнителното основание по отношение вещно-правния ефект на проданта.

О. Д. процесуален кодекс (ДПК ), по чиито правила е проведена публичната продан от 2005 година на процесния недвижим имот, регламентира същата като едностранен властнически акт на изрично натоварен за това орган . Няма спор, че същата се явява деривативно придобивно основание на правото на собственост, доколкото от деня на постановлението за възлагането купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Съгласно чл. 218, ал. 1 ДПК (отм.), ако извършената публична продажба чрез търг не бъде обжалвана, публичния изпълнител издава постановление за възлагане. Само при условие на подадена жалба, публичният изпълнител не издава постановление за възлагане. Ето защо и изводите на съда, че в настоящия случай извършената продажба от публичния изпълнител не е била обжалвана и той е издал постановление за възлагане за купувача, което е проявило вещно-правния си ефект е в пълно съответствие със закона .

Касационната жалба на Е. и С. К. се явява основателна в контекста на доводите за допуснати нарушение на процесуалните правила - арг. чл. 236 , ал.2 ГПК. Релевирайки като порок на първоинстанционния акт, с въззивната си жалба Е. и С. К. са поискали и на евентуално заявената си претенция за собственост позитивно произнасяне и по положителния установителен иск за собственост, като придобит на основание придобивна давност . Данните по делото категорично сочат, че в правомощията си на решаващ по съществото на спора съд , втората инстанция е игнорирала разпоредбата на чл. 269 ГПК във вр. с чл. 236, ал.2 ГПК и не се е произнесла по заявеното искане на жалбоподателите да им се признае правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот на заявеното при условията на евентуалност придобивно основание - придобивна давност.

С дадените задължителни разяснения на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС , т.2 се приема, че „ в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.“ В нарушение на процесуалните правила и посочените задължителни разяснения по прилагане на процесуалния закон, въззивният съд не е счел за нужно да се произнесе по исканията във въззивната жалба, касаещи и заявения иск за собственост на поддържаното при условията на евентуалност правно основание, като по този начин е налице тежко нарушение на чл.6, ал.2 ГПК.

Ето защо настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното решение следва да бъде върнато на въззивния съд за отстраняване на допуснати съществен порок и нарушение на процесуалните правила като същият се произнесе по процесуалните искания на въззивниците по иска им за собственост и на заявеното при условията на евентуалност правно основание - придобивна давност. При това ново разглеждане на делото от въззивния съд следва се има предвид, че предмет на въззивно обжалване е само искането на Е. и С. К. да им се признае правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот на основание придобивна давност. В частта, с която е налице произнасяне с обжалваното решение , че искът за собственост на основание чл. 124, ал.1 ГПК , като придобит от ищците на основание договор за покупко-продажба по НА № 137/1993 година, е неоснователен следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд - второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1705 от 11.04.2019 година, постановено по В. гр. д. № 83/2019 год.. на – ОС Благоевград, постановено в производство по чл. 124, ал.1 ГПК, с което е потвърдено Решение № 4927 от 14.09.2018 год. по гр. д. № 533/2016 год. на РС-Разлог по отхвърления иск на Е. А. К. и С. Б. К. срещу Х. И. Ц. и Д. Й. Ц. за собственост на основание чл. 124, ал.1 ГПК на ПИ с идентификатор **** по КК и КР на [населено място] , с площ от 551 кв. м., и предходен пл. №***, от кв.18 , парцел 5 , придобит на основание договор за покупко-продажба по НА № 137/1993 год. и

ВРЪЩА делото на въззивния съд - ОС Благоевград за разглеждане и произнасяне по иска за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК на Е. и С. К. като придобит на основание придобивна давност.

Решението е постановено при участие на трети лица –помагачи Л. В. и И. В..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :