Р Е Ш Е Н И Е
№ 137
София, 27.10.2023 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
А. К.
при секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдия К. М. гр. д. № 4085 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. П. и Д. П. П., приподписана от адвокат Р. Д. против решение № 116 от 19.04.2022 г., постановено по гр. д. № 127 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - С. З. с което е потвърдено решение № 260805, без дата, по гр. д. № 3697/2020 г. на Районен съд - С. З. за уважаване на предявения от И. А. П., Х. А. П., С. Т. Б. и Р. Т. Б. против Д. П. П. и Д. П. П. установителен иск за собственост на недвижим имот, съставляващ празно дворно място с площ от 3715.00 кв. м., находящо се в [населено място], което място съгласно дял трети на Протокол от 12.11.1968 г. по гр. д. № 424/1968 г. на Старозагорския народен съд, втори район, е част от планоснимачен № * в квартал 46 по плана на [населено място], при посочени граници, а съгласно скица № 15-1172064/31.12.2019 г. поземленият имот е с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри с адрес - местността „Ю.“, с площ от 4181 кв. м., с трайно предназначение на територията-земеделска, при начин на трайно ползване - нива, категория - 5, с номер по предходен план на недвижимия имот *, при посочени съседи, на основание придобивна давност, като са отменени нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобити по давност № 92, том I, peг. № 1603, дело № 77/2019 г. в частта по т. 7 и нотариален акт № 102, том I, peг. № 1771, дело № 85/2019 г. за собственост по наследство в частта по т. 7, за признаване право на собственост на Д. П. П. и Д. П. П. за 3/8 ид. ч. от описания имот.
И. А. П., Х. А. П., С. Т. Б. и Р. Т. Б. чрез пълномощника си адвокат Й. П. оспорват касационната жалба и претендират възстановяване на направените разноски.
С определение № 1337 от 30.05.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с цел преценка дали не е очевидно неправилен изводът на въззивния съд, че никоя от страните не е твърдяла имотът да е бил внесен в ТКСЗ и съответно той не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, при положение, че е констатирал, че ответниците се позовават на реституция по ЗСПЗЗ, извършена в стари реални граници с решение № 36057 от 07.01.1997 г. ПК С. Загора.
Данните по делото са следните:
Въззивният съд е констатирал, че ищците са основали претендираното право на собственост на твърденията, че процесният имот е бил собственост на техния прадядо П. Д. П., починал на 1.05.1958 г., като по силата на делбена съдебна спогодба по гр. д. № 424/1968 г. на Старозагорския народен съд между наследниците му Н. М. М., съпруга и Д. П. Д., Ц. П. М. и М. П. Д., деца, останал в дял на Ц. П. М., на която те са единствени наследници; от момента на извършване на делбата единствено Ц. П. М., а впоследствие само нейните наследници са владели имота, а ответниците никога не са го владели и обитавали. Ответниците са оспорили иска с твърдения, че имотът е възстановен в стари реални граници на наследниците на П. Д. П. с решение № 36057/07.01.1997 г. на ПК С. Загора, въз основа на заявлението, подадено от майка им и на нея било предадено владението, след което бил съставен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 41, т. ІІ, рег. № 952, дело № 280/1999 г. на нотариус с рег. № *; до получаване на исковата молба считали имота за съсобствен и така е бил стопанисван и управляван повече от 20 години. Предявили са възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано от 1994 г.
Съдът е приел е за установено, че П. Д. П., починал на 1.05.1958 г. е бил общ наследодател на страните по делото. Със спогодба от 12.11.1968 г. г., одобрена от съда по гр. д. № 424/1968 г. по описа на Старозагорския народен (тогава) съд наследниците му са разделили останалите след смъртта му имоти, като всеки е получил реален дял, а процесния имот, част от имот пл. * е дял на Ц. П. М., наследодател на ищците. През 1994 г. В. Д. П., майка на ответниците наследник на нейния съпруг П. Д. П., внук на общия наследодател, е поискала възстановяване на собствеността на земеделските земи на П. Д. П., сред които и на процесния имот. Правото на собственост е било възстановено в стари реални граници на наследници на П. Д. П. с решение № 36057 от 07.01.1997 г. ПК С. Загора. В. Д. П. е била въведена във владение с протокол № 36057 от 23.10.1997 г. Видно от комбинираната скица – приложение № 1 към заключението на вещото лице, имотът е идентичен с част от имот № *, която част има граници от север – имот № *, от запад – *, * и *, от юг – улица. По делото не е спорно, че към 1968 г., когато наследниците на П. Д. П. са сключили процесната спогодба, имотът се е намирал извън регулационните граници на селото. Той е бил включен в кадастралния и застроителен план с решение № КЗЗ-18 от 22.08.2012 г. на Комисията за земеделски земи и урегулиран с решение № 1035 от 28.09.2013 г. на ОбС С. Загора в УПИ *,*, кв.46 с площ 4171 кв. м, без да навлиза в границите на съседните УПИ.
Счел е, че показанията на свидетелите установят, че мястото е било оградено с мрежа и колове (св. Г. И. и Х. Х.), както и с плет (св. П. В. и П. П.) и е било обработвано преди 1992 г.
Посочил е, че делбената съдебна спогодба е способ за ликвидиране на съсобствеността, възникнала по силата на наследственото правоприемство и е годно правно основание за придобиване правото на собственост върху имотите, отредени в дялове на отделните съделител. Обстоятелството дали праводателката на ищците Ц. П. М. са посещавали имота или са го обработвали не рефлектира върху притежаваното от тях право на собственост, тъй като за разлика от владелеца, който трябва да осъществява владението непрекъснато, собственикът не е длъжен да упражнява правомощията си, като това не води до загубване на правото на собственост.
Въззивният съд е посочил, че ответниците (погрешно посочени като ищците) черпят своите права от решение на ПК за възстановяване на имота в стари реални граници. В случая имотът не е бил отнеман физически или юридически и наследниците на Ц. П. М. никога не са губили собствеността. По делото няма данни този имот да е бил внасян в ТКЗС – това не се твърди и от страните по делото. При това положение той не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Следователно решението на ПК за възстановяване на собствеността в стари реални граници не може да легитимира ответниците като съсобственици. То не поражда никакви права за тях. Съгласно чл. 14, ал. 1, изр. 3 ЗСПЗЗ решението на поземлената комисия, придружено със скица има силата на констативен нотариален акт и подлежи на оборване със всички допустими доказателствени средства по ГПК. Ответниците (погрешно посочени като ищците) предявяват още едно основание за придобиване на правото на собственост, а именно давност, която е започнала да тече от 1994 г. По делото е установено, че за имота са полагани грижи и се е обработвал от другите наследници, но отпреди тази година – така свид. Г. И.. и свид. П. В.. Свидетелите не установяват след 1994 г. кои лица са обработвали имота, нито дали те са упражнявали фактическа власт с намерение за своене. За този период свидетелските показания са твърде общи и неконкретни. Така свид. И. твърди, че е виждал после (след като е напуснал през 1990/91 г.) други хора да работят, а свидетелите В. и П. не знаят кой го е работил.
В обобщение въззивният съд е формирал извод, че ищците са собственици на процесния имот по силата на наследствено правоприемство, а тяхната наследодателка – по силата на съдебна спогодба, а ответниците не са станали съсобственици по силата на решението на ПК, както и не са го придобили по давност.
По основанието за допускане на касационно обжалване:
Изводът на въззивния съд, че никоя от страните не е твърдяла имотът да е бил внесен в ТКЗС и съответно той не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ е очевидно неправилен, като противоречащ на констатацията на съда, че ответниците се позовават на реституция по ЗСПЗЗ, извършена в стари реални граници с решение № 36057 от 07.01.1997 г. на ПК С. Загора в полза на наследниците на П. Д. П., починал през 1958 г. и явяващ се общ наследодател на страните.
На възстановяване по ЗСПЗЗ подлежат земеделски земи, които са били внесени в ТКЗС (независимо дали са били обработвани или не) или са били отнети на друго правно основание или неправомерно. Позоваването на административно решение за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ предпоставя твърдение, че имотът подлежи на реституция съгласно някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ. По гражданско дело формирането на извод, че влязло в сила реституционно решение на органа по поземлена собственост не е породило правно действие (включително и защото имотът не подлежи на възстановяване, тъй като собствеността и реалните му граници са били запазени през целия период на обобществяване и собственикът не е бил член на ТКЗС), може да се направи само при осъществяване на косвен съдебен контрол при условията на чл. 17, ал. 2 ГПК и само относно оспорените предпоставки за реституцията от страна на неучаствалото в административното производство лице.
По основателността на касационната жалба:
Въззивното решение частично е процесуално недопустимо, а в останалата си част е неправилно.
Като наследници на П. Д. П. ищците са собственици общо на 1/4 (2/8) ид. ч. от процесния имот (пряката им наследодателка Ц. П. М. наследява баща си П. Д. П., но не и преживялата го втора съпруга Н. М. П. и с тези права е участвала при извършване на делбата с Протокол от 12.11.1968 г. по гр. д. № 424/1968 г. на Старозагорския народен съд, втори район). За тези права липсва спор с ответниците, които твърдят, че имотът е съсобствен като реституиран на наследниците на П. Д. П., а съответно и липсва правен интерес от предявения установителен иск за собственост.
По отношение на останалите 3/4 ид. ч. искът е процесуално допустим. Основателен е доводът на касаторите, че в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, Окръжен съд-С. З. не е зачел правното действие на реституционното решение № 36057 от 07.01.1997 г. на ПК С. Загора.
С т. 1 на задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1 от 1997 г., ОСГК на ВКС е разяснено, че административните реституционни решения за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи имат конститутивно действие. Конститутивното действие на решенията за възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне означава, че собствеността за възстановява за в бъдеще след влизането им в сила (решение № 155 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 4607/2015 г., IV г. о.). В практиката на ВКС е дадено и тълкуване, че не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ имотите, застроени със жилищни или селскостопански сгради или използвани като дворни места, ако не са включени в блок на ТКСЗ, не са причислени към държавния поземлен фонд, владени са от собствениците или ползващите ги лица в реални граници през целия период на обобществяването на земеделските земи и собствениците им не са били член-кооператори (решение № 218 от 29.09.2014 г. по гр. д. № 6670/2014 г., І г. о., решение № 109 от 25.05.2016 г. по гр. д. № 356/2016 г., I г. о.).
В първоначалната и уточнителната искова молба ищците са основали претендираното право на собственост на твърденията, че процесният имот е бил собственост на П. Д. П., починал през 1958 г. и въз основа на съдебна спогодба от 12.11.1968 г. в производство по съдебна делба е придобит от тяхната наследодателка Ц. П. М., от който момент само тя, а впоследствие нейните наследници са упражнявали фактическата власт върху имота, поради което при условията на евентуалност се позовават и на придобивна давност.
Съдебно-спогодителния протокол от 12.11.1968 г. по гр. д. № 424/1968 г. на Старозагорския народен съд не може понастоящем да легитимира собствеността на ищците като наследници на Ц. П. М.. В исковата молба и в хода на първоинстанционното производство липсват техни твърдения и ангажирани доказателства, че общия наследодател П. Д. П., респективно пряката им наследодателка Ц. П. М. не са били членове на ТКЗС, с оглед на което да се преценява дали правото на собственост е било запазено в реални граници в периода на колективизацията на земеделските земи, а съответно и да се формира извод, че имотът не е подлежал на реституция. От приетите писмени доказателства и експертно заключение е установено, че процесният имот е бил дворище, включено в регулацията на [населено място] с плана от 1927 г., но изключено с плана от 1964 г. Липсата на твърдения и доказателства, че наследодателите не са били членове на ТКЗС, обстоятелството, че от 1964 г. имотът е извън регулация и след спогодбата от 1968 г. вече не е бил дворище, доколкото съседният урегулиран имот и сградата в него са поставени в дял на М. П. Д., както и влязлото в сила решение № 36057 от 07.01.1997 г. на ПК С. Загора обуславят извод, че имотът е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ като земеделска земя. В мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 1997 г., ОСГК на ВКС е разяснено, че с разпоредбите в чл. 10 ЗСПЗЗ законодателят е обусловил собствеността върху земеделските земи от факта на възстановяването им в реални граници, което се осъществява с решение на органа по поземлена собственост на основание чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Делбената спогодба от 12.11.1968 г. се явява само документ по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, удостоверяващ правото на възстановяване на собствеността на лицето, което я е притежавало преди обобществяването. Ц. П. М. обаче не е инициирала административно производство за възстановяване правото на собственост на процесния имот в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, нито нейните наследници са установили по съдебен ред чрез иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ правото на възстановяване на собствеността. Твърдението на ищците в първоначалната искова молба, че процесният имот неправилно е бил възстановен на наследниците на П. Д. П., тъй като негов собственик е била Ц. П. М., по същество е свързано със спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, чието разглеждане е недопустимо при липса на инициирана административна процедура за възстановяване собствеността на придобития през 1968 г. от Ц. П. М. процесен имот.
Ищците не се легитимират като изключителни собственици на процесния имот и на наведеното евентуално придобивно основание - изтекла придобивна давност. Щом имотът подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ срокът на придобивната давност може да започне да тече едва от постановяване на реституционното решение за възстановяване правото на собственост – в случая от 7.01.1997 г. По делото липсват доказателства след тази дата ищците да са установили самостоятелна фактическа власт, отблъсквайки правата на останалите наследници на П. Д. П.. С Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС е разяснено, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Впечатленията на свидетеля Г. Т. И. са от периода 1985, но преди 1990 г., а свидетелят Х. Д. Х. заявява, че поне 50 години баба Ц. и наследниците са се грижили за имота и не знае да е имало претенции. Същевременно по делото са налице доказателства, че ищците са признавали правата на ответниците като съсобственици въз основа на реституционното решение № 36057 от 07.01.1997 г. на ПК С. Загора – издаден въз основа на това решение констативен нотариален акт № 41, том ІІ, рег. № 952, дело № 280/1999 г. и молба рег. № ТЗ-797 от 13.06.2007 г. за включване на имота в регулация, подписана от всички наследници на П. Д. П..
При тези изводи въззивното решение в частта, с която е уважен установителния иск за собственост относно 3/4 ид. ч. от процесния имот следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на иска.
При този изход на спора ищците следва да възстановят на ответниците направените по делото разноски в размер на 5462.60 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 116 от 19.04.2022 г., постановено по гр. д. № 127 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - С. З. в частта, с която е разгледан предявения от И. А. П., И. А. П., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] Х. А. П., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк] [улица], С. Т. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място][жк], [жилищен адрес] и Р. Т. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. Б, ет.7, ап.18 против Д. П. П., ЕГН [ЕГН], [населено място] [улица], ет.1, ап.3 и Д. П. П., ЕГН [ЕГН], [населено място] [улица], ет. 3, ап. 7 установителен иск за собственост на 1/4 ид. ч. от празно дворно място с площ от 3715.00 кв. м., находящо се в [населено място], което място съгласно дял трети на Протокол от 12.11.1968 г. по гр. д. № 424/1968 г. на Старозагорския народен съд, втори район, е част от планоснимачен № * в квартал 46 по плана на [населено място], при граници: от запад - Д. П. Д., от юг и запад – М. П. Д., от юг - улица, от изток - блок на ДЗС и от север - имот с пл. № *, а съгласно скица № 15-1172064/31.12.2019 г. поземленият имот е с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри с адрес - местността „Ю.“, с площ от 4181 кв. м., с трайно предназначение на територията-земеделска, при начин на трайно ползване - нива, категория - 5, с номер по предходен план на недвижимия имот *, при съседи: поземлени имоти с идентификатор ***, ***, ***, ***, *** и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в тази част
ОТМЕНЯ решение № 116 от 19.04.2022 г., постановено по гр. д. № 127 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - С. З. останалата му част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. П., И. А. П., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] Х. А. П., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк] [улица], С. Т. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място][жк], [жилищен адрес] и Р. Т. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. Б, ет.7, ап.18 против Д. П. П., ЕГН [ЕГН], [населено място] [улица], ет.1, ап.3 и Д. П. П., ЕГН [ЕГН], [населено място] [улица], ет. 3, ап. 7 установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост на 3/4 ид. ч. от празно дворно място с площ от 3715.00 кв. м., находящо се в [населено място], което място съгласно дял трети на Протокол от 12.11.1968 г. по гр. д. № 424/1968 г. на Старозагорския народен съд, втори район, е част от планоснимачен № * в квартал 46 по плана на [населено място], при граници: от запад - Д. П. Д., от юг и запад – М. П. Д., от юг - улица, от изток - блок на ДЗС и от север - имот с пл. № *, а съгласно скица № 15-1172064/31.12.2019 г. поземленият имот е с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри с адрес - местността „Ю.“, с площ от 4181 кв. м., с трайно предназначение на територията-земеделска, при начин на трайно ползване - нива, категория - 5, с номер по предходен план на недвижимия имот *, при съседи: поземлени имоти с идентификатор ***, ***, ***, ***, ***.
ОСЪЖДА И. А. П., И. А. П., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] Х. А. П., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк] [улица], С. Т. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място][жк], [жилищен адрес] и Р. Т. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. Б, ет.7, ап.18 да заплатят на Д. П. П., ЕГН [ЕГН], [населено място] [улица], ет.1, ап.3 и Д. П. П., ЕГН [ЕГН], [населено място] [улица], ет. 3, ап. 7 направените в съдебното производство разноски в размер на 5462.60 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: