Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела 1953-1990, стр. 437, пор. № 153

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 285 НПК

Чл. 285 НПК

Чл. 330 НПК

Главният прокурор на Р. Б. е предложил Върховният съд, ОСНК, да издаде тълкувателно решение по въпросите:

1. В кои случаи е налице "закон за по-тежко наказуемо престъпление" по чл. 285, ал. 1 и 2 НПК.

2. Какво следва да се разбира под "съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението" по чл. 285, ал. 1 НПК и какви са правомощията на прокурора и съда по прилагане на чл. 285, ал. 2 НПК.

3. Когато на съдебното следствие се установят основания за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, кой е органът, който следва да предяви обвинението и ако подсъдимият не направи искане за прекратяване на съдебното производство и връщане делото за допълнително разследване, може ли да иска отлагане на делото, за да се подготви за защита.

4. Отказът на съда да уважи искането на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на прокурора за допълнително разследване в случаите на чл. 285, ал. 1, т. 2 НПК представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 330, ал. 2, т. 3 НПК.

ВС на Р. Б. ОСНК, за да се произнесе, взе предвид:

1. В съдебната практика различно се тълкува изразът "закон за по-тежко наказуемо престъпление" в чл. 285, ал. 1 и 2 НПК. Едни съдилища приемат, че "закон за по-тежко наказуемо престъпление" е налице, когато на съдебното следствие се установят обстоятелства, които променят квалификацията на деянието в по-тежко наказуемо престъпление, а други считат, че е налице и в случаите, когато тези обстоятелства обуславят налагане на по-тежко наказание в рамките на първоначалната квалификация.

ВС на Р. Б. ОСНК, приема, че изразът "закон за по-тежко наказуемо престъпление" по чл. 285, ал. 1 и 2 НПК се отнася до квалификацията на деянието като престъпление и е налице, когато на съдебното следствие се установят обстоятелства, които дават основание да се измени квалификацията на деянието в по-тежко наказуемо престъпление. Този извод се налага от съдържанието на чл. 285, ал. 1 и 2 НПК, според който при тези условия се прилага закон за по-тежко наказуемо престъпление, а не че се налага по-тежко наказание. Кое престъпление е по-тежко наказуемо се определя от вида и размера на предвиденото за него наказание. Последователността на различните видове наказания и тяхната тежест са дадени в чл. 37 НК. Когато за отделните престъпления са предвидени наказания от един и същ вид, по-тежко наказуемо престъпление е това, за което е предвиден по-висок максимум при еднакъв минимум, по-висок минимум при еднакъв максимум, а при еднакъв минимум и максимум - това, за което са предвидени кумулативно и други наказания. От това следва, че "закон за по-тежко наказуемо престъпление" по смисъла на чл. 285, ал. 1 и 2 НПК е налице само тогава, когато на съдебното следствие се установяват обстоятелства, които дават основание да се измени правната квалификация на деянието в по-тежко наказуемо престъпление, а не и в случаите, когато тези обстоятелства обуславят само налагане на по-тежко наказание в рамките на първоначалната квалификация на деянието.

2. Чл. 285, ал. 1, т. 1 и 2 НПК има предвид случаите, когато на съдебното следствие се установят основания за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление или основания за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Фактическите обстоятелства, обуславящи обвинението, се съдържат в обвинителния акт. Когато на съдебното следствие се установят обстоятелства, които имат значение за определяне фактическия съставна престъплението, но не са посочени в обвинителния акт и по тях подсъдимият не се е защитавал, защото не са му били предявени по надлежния процесуален ред, налице е изменение на обвинението. Дали то е съществено или несъществено, се решава във всеки конкретен случай. Изменението е съществено, когато установените на съдебното следствие нови обстоятелства изменят фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, за което подсъдимият е бил предаден на съд, и сочат на основание за прилагане на закон за същото, еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление, по което той не се е защитавал.

Съгласно чл. 285, ал. 1, т. 1 НПК, когато на съдебното следствие се установяват основания за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора за допълнително разследване, без да е необходимо да се предявява ново обвинение.

Когато на съдебното следствие се установят основания за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, се прилага чл. 285, ал. 2 НПК. В този случай прокурорът е органът, който има право и задължение да предяви новото обвинение. Правото му да предяви новото обвинение произтича не само от изричната разпоредба на закона, но и от неговите правомощия, посочени в чл. 43, ал. 1 НПК, според който прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпленията от общ характер. Съгласно изменението на чл. 285 НПК от 1982 г. съдът няма право да предявява обвинение в съдебно заседание.

След като прокурорът предяви новото обвинение, съдът преценява обстоятелствата по делото и решава да приеме или да не приеме предявеното ново обвинение. Когато намери, че има основания, с определение го приема и продължава съдебното следствие по новото обвинение, като дава възможност на страните да се подготвят за защита.

След като приеме новото обвинение, съдът следва да разпита подсъдимия по него и да събере поисканите от страните нови доказателства или да провери някои от събраните, ако това е необходимо с оглед на новото обвинение.

Когато съдът откаже да приеме предявеното от прокурора ново обвинение и при решаването на делото намери, че са налице основания за приемането му, той следва да възобнови съдебното следствие, да приеме новото обвинение и да даде възможност на страните да се подготвят за защита по него.

Когато приеме новото обвинение, съдът се произнася само по него, без да постановява оправдателен диспозитив по първоначалното обвинение, защото то вече е изменено.

Определението, с което съдът отказва да приеме новото обвинение, не подлежи на самостоятелно протестиране или обжалване - чл. 344, ал. 2 НПК. То се проверява от втората инстанция заедно с присъдата.

3. Чл. 285, ал. 1, т. 2 НПК се прилага в случаите, когато на съдебното следствие се установяват основания за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.

Като се изхожда от общия принцип, че прокурорът е органът, който има право да повдига и поддържа обвинение за престъпление от общ характер, следва, че и в този случай новото обвинение се предявява от него.

Когато приеме новото обвинение и го обяви на страните, съдът изслушва подсъдимия и ако той направи искане за връщане на делото за доразследване, прекратява същото и го изпраща на прокурора за допълнително разследване.

Ако подсъдимият не направи искане за прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото за допълнително разследване, има право да поиска отлагането му, за да се подготви за защита по новото обвинение. В този случай съдът е длъжен да отложи делото и да даде възможност на подсъдимия да организира защитата си. По новото обвинение трябва да изслуша обясненията на подсъдимия и да събере необходимите доказателства.

4. Когато съдът приеме новото обвинение в случаите на чл. 285, ал. 1, т. 2 НПК за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменена обстоятелствена част на обвинението, е длъжен да даде възможност на подсъдимия да вземе становище дали е съгласен да продължи разглеждането на делото. Ако той направи искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за доразследване, съдът е длъжен да уважи искането му. В случай, че не го уважи и разгледа делото, е налице съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 330, ал. 2, т. 3 НПК. Правото на подсъдимия да иска прекратяване на делото се основава на изричната разпоредба на закона. Това негово право е свързано с правото му на защита и когато съдът откаже да го уважи, ограничава това му право.

С оглед изложеното Върховният съд, ОСНК,

РЕШИ:

1. Закон за по-тежко наказуемо престъпление по смисъла на чл. 285, ал. 1 и 2 НПК е налице, когато на съдебното следствие се установят обстоятелства за изменяване правната квалификация на деянието в по-тежко наказуемо престъпление.

2. Изменението на обвинението е съществено, когато събраните на съдебното следствие доказателства изменят фактическите обстоятелства на деянието в обвинителния акт и дават основание за прилагане на закон за същото, еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление, по което подсъдимият не се е защитавал.

Когато на съдебното следствие се установят основания за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението по чл. 285, ал. 2 НПК, прокурорът е органът, който може да предяви новото обвинение.

Съдът решава да приеме или да не приеме предявеното ново обвинение с определение.

Когато приема новото обвинение, съдът продължава съдебното следствие по новото обвинение в същия състав, като дава възможност на страните да се подготвят за защита.

Съдът е длъжен да изслуша обясненията на подсъдимия по новото обвинение и да събере нови доказателства или да провери вече събраните, ако това се налага. Определението, с което съдът отказва да приеме новото обвинение, не подлежи на самостоятелно протестиране или обжалване.

3. Изменението на обвинението в случаите на чл. 285, ал. 1, т. 2 НПК се предявява от прокурора.

Когато съдът приеме новото обвинение, е длъжен да изслуша подсъдимия.

Ако подсъдимият направи искане за прекратяване на делото и изпращането му на прокурора за допълнително разследване, съдът е длъжен да му даде възможност да организира защитата си.

4. Когато съдът откаже да уважи искането на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и изпращане делото на прокурора за допълнително разследване при хипотезата на чл. 285, ал. 1, т. 2 НПК, налице е съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 330, ал. 2, т. 3 НПК.