О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1150

гр. София, 28.11.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. ЧЛЕНОВЕ: К. Г. КРАСИМИР МАШЕВ

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. ч. т. д. № 2474/2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ЗКПУ „ЖИТНИЦА“, с ЕИК:[ЕИК], със седалище [населено място], общ. Т., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 254 от 07.09.2022 г. по в. гр. д. № 107/2022 г. на Окръжен съд – Търговище, с което е оставена без уважение молбата на кооперацията по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение № 74 от 30.06.2022 г. в частта за присъдените в полза на С. С. разноски, представляващи платено от последния адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

В частната жалба се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението по чл. 248 ГПК. Твърди се, че в настоящия случай С. С. няма право на разноски за производството, защото неправилно е бил конституиран от съда като страна в процеса, поради което кооперацията не следва да носи отговорност за сторените разноски за платено адвокатско възнаграждение. Моли за отмяна на обжалваното определение и изменение на въззивното решение в частта му за разноските, като на С. не бъдат присъждани разноски за платено адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор против частната жалба от насрещната страна – С. С. С., чрез процесуален пълномощник, с изразено становище за неоснователност на жалбата по съображения, че адвокатското възнаграждение е договорено, реално платено и дължимо с оглед извършените процесуални действия на адвоката и изхода от делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на въззивен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, по следните съображения:

За да постанови обжалвания акт, решаващият състав на Окръжен съд – Търговище е посочил, че макар във въззивното решение да е приел, че С. С. С., като наследник на майка си Надежда Т. С., няма правен интерес да поддържа предявената от нея пред Районен съд – Търговище претенция предвид личното естество, С. е бил конституиран като страна в процеса, поради което, след като това лице е участвало в производството и е направило разноски, същите следва да му се присъдят предвид крайния изход от делото.

Определението е неправилно.

Установява се от данните по делото, че спорът е пренесен във въззивната инстанция по подадена от ЗКПУ „ЖИТНИЦА“ въззивна жалба срещу решение № 7 от 10.01.2022 г., постановено по гр. д. № 788/2021 г. по описа на Районен съд – Търговище, с което по предявени от В. И. Г. и Надежда Т. С. против кооперацията искове с правно основание чл. 58 ЗК съдът е отменил изцяло, като незаконосъобразни, всички решения на ОС, проведено на 25.05.2021 г.

Ищцата – въззиваема С. е починала на 29.01.2022 г., като с определение на въззивния съд от 24.03.2022 г. като ищци в процеса на нейно място са конституирани нейните наследници С. С. С. и Т. С. С..

С въззивното решение е прието, че претенцията за отмяна на решенията на общото събрание на ответната кооперация, с оглед съдържанието на тези решения, е строго лична и ненаследима и затова при смърт на ищеца при висящност на процеса искът му не може да бъде продължен по силата на законово правоприемство. Друг би бил въпросът, ако атакуваните решения засягаха имуществени права на починалата ищца, какъвто случаят обаче не е – атакуват се решения на ОС на кооперацията, които не засягат имуществените права на ищцата, респ. – на нейните наследници. Т. е., макар към постановяването си решението на първоинстанционния съд да е било допустимо, с оглед обстоятелството, че ищцата С. е починала след неговото постановяване, първоинстанционното решение № 7 от 10.01.2022 г., постановено по гр. д. № 788/2021 година по описа на Районен съд – Търговище е обезсилено (само по отношение на предявения от Надежда С. иск за отмяна на решенията на общото събрание на ЗКПУ „ЖИТНИЦА“, проведено на 25.05.2021 г.), и производството в тази част е прекратено.

В тази си част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

При тези данни, на първо място следва да се посочи, че извън предмета на настоящото производство е въпросът за правилността на извършеното конституиране на наследниците на починалата в хода на процеса ищца, предявила иск по чл. 58 ЗК. Този въпрос би стоял при евентуално инстанционно обжалване, каквото в настоящия случай по отношение на тази част от въззивното решение не е реализирано, и не може да бъде решаван в производство по обжалване на определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК.

От приложените във въззивната инстанция доказателства е видно, а и страните не спорят, че един от конституираните наследници на починалата ищца – С. С., е направил разноски за производството, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Заплащането на това адвокатско възнаграждение е доказано съгласно разрешенията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, но противно на приетото от въззивния съд тези разноски не следва да бъдат възлагани в тежест на кооперацията. Този извод следва от окончателния изход от спора – обезсилване на първоинстанционното решение в съответната част и прекратяване на производството. В тази хипотеза право на разноски би имал въззивникът, а сторените от наследника на въззиваемата С. разноски следва да останат за негова сметка.

Предвид изложеното и съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция, молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна, в който смисъл следва да бъде изменено въззивното решение.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯ определение № 254 от 07.09.2022 г. по в. гр. д. № 107/2022 г. на Окръжен съд – Търговище, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК решение № 74 от 30.06.2022 г. по в. гр. д. № 107/2022 г. на Окръжен съд – Търговище, като го ОТМЕНЯ в частта за разноските, с която ЗКПУ „ЖИТНИЦА“, с ЕИК:[ЕИК], със седалище [населено място], общ. Т., е осъдена да заплати на С. С. С. направените във въззивното производство разноски в размер на 500 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.