№ 4257/21.12.2023 г.

гр. София, 20.12.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

разгледа докладваното от съдия Цанова дело № 4186/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ, сега с наименование - КОНПИ/ касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от САС, ГО, 14 състав решение № 10080/20.07.2022 г. по гр. д. № 3829/2019 г., с което е потвърдено решение от 16.09.2018 г. по гр. д. № 186/2017 г. на Видински окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от КПКОНПИ против И. Д. Ц. искове.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което са поставени следните въпроси: 1/. „Представляват ли “имущество“ по смисъла на параграф 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне на размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените/внесени от проверяваното лице (ответник в исковото производство) средства по банкови сметки от трети лица с неустановено действително основание, вноските по банкови сметки от ответника и вноски за погасяване на потребителски кредити от ответника и т. н., в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, респективно към датата на завеждане на иска за отнемане?“- основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и 2/. „Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на внесените/получените от проверяваното лице (ответник в исковото производство) парични средства с неустановен законен източник, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, респективно към датата на завеждане на иска за отнемане и не е установено преобразуването им в друго имущество?“- основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.

ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да постанови решението си, Софийския апелативен съд е установил, че с решение от 22.02.2017 г. на КПКОНПИ е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от ОП - Габрово с вх.№ УВ-1112/ 06.07.2015 г., за това, че на 01.07.2015 г. е внесено постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по досъдебно производство - сл. дело № 67/2014 г. по описа на ОСС срещу ответника И. Д. Ц. за престъпление по чл.255, ал.4 във вр. ал.1, т.6 във вр. чл.26, ал.1 от НК. Против Ц. е повдигнато обвинение за това, че при условията на продължавано престъпление в периода м.06.2010 г. - м.10.2010г. в [населено място] при упражняване на стопанска дейност от името на дружеството „Д. авто“ ООД въз основа на пълномощно от управителя, е подал документи с невярно съдържание за извършени доставки, чрез които дружеството е приспадало неследващ се данъчен кредит в общ размер на 7 086 лв. и е избегнал плащане на данъчно задължение по ЗДДС в големи размери, като в последствие данъчното задължение в посочения размер заедно с лихвите е внесено в бюджета в пълен размер от „Д. авто“ ООД. 26, ал. 1 от НК, което е било потвърдено по реда на инстанционния контрол. Административното производство по извършване на проверката за установяване на значително несъответствие е започнало с протокол № ТД05ВТ/УВ - 4195/08.07.2015 г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответника Ц., в хода на която са извършени множество справки от различни регистри, установяващи участия в търговски дружества и тяхното прекратяване, придобиване на недвижими имоти и декларирани и платени данъци, леки автомобили и банкови сметки. Производството е образувано и проведено при действието и по реда на отменения ЗОПДНПИ, при наличие на предвидено законно основание по чл.22, ал.1, т.15 от ЗОПДНПИ /отм./, въз основа на надлежно сезиране на КОНПИ по реда на чл.25 от ЗОПДНПИ /отм./, след надлежно образуване на проверка по реда на чл.22, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ от компетентния орган. Съдебното производство е било образувано по искова молба от 26.05.2017 г., подадена от КОНПИ на осн. чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, въз основа на взето решение по чл.61, ал.2, т.2 от ЗОПДНПИ /отм./от компетентния орган.

Съдебното дирене пред първостепенния съд е приключило на 21.11.2018 г., при действието на ЗПКОНПИ, обн. ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., и при действието на отменените редакции на §5, ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ, съгласно които недовършените производства по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на ЗОПДНПИ. Въззивното производство е било образувано на 05.11.2019 г., при действието на новата редакция на § 5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, обн. в ДВ, бр. 1 от 2019 г., съгласно която неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на ЗПКОНПИ. Във връзка с първия от спорните въпроси: налице ли е законен повод за образуване на проверка по чл.22 от ЗОПДНПИ /отм./, съставът на САС е приел, че на отнемане по реда на приложимия ЗПКОНПИ /§ 5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, обн. в ДВ, бр. 1 от 2019 г./ подлежи незаконно придобито имущество - чл. 141, за което няма установен законен източник - чл.5, ал.1. За да възникне в полза на държавата специалното субективно право на конфискация следва да са установи кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: 1). Привличане на лице като обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл. 108 от закона, 2). В рамките на извършена проверка на имуществото на това лице да е установено значително несъответствие, което според легалната дефиниция на § 1, т. 3 закона е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава определен размер (150 000 лева в конкретния случай) за целия проверяван период, 3). Наличие на незаконно придобито имущество, което е такова, за което не е установен законен източник. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост на първо място от това да се установи, че има увеличение на имуществото на проверяваното лице в началото на изследвания период и в края му. По делото следва да се докаже значително несъответствие между придобитото от ответника имущество и нетния му доход, като проверката е насочена към установяване на несъответствие, което ако надвишава 150 000 лева за целия проверяван период. Ако това значително несъответствие не бъде оправдано със законни източници на забогатяване, то е незаконно - решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело № 6/2012 г. на КРБ. В тази връзка въззивният съд е споделил доводите в жалбата на ищеца, че влизането в сила на решение от 16.05.2016г. по анхд. № 9/2016г. на ОС - Габрово, с което ответникът Ц. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, не е законова пречка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество, като се е позовал на ТР № 4/2016 от 07.12.2018 г. на ОСГК на ВКС, на влезлия в сила на 07.01. 2019 г. ЗИДЗПКОНПИ (обн., ДВ, бр. 1 от 03.01.2019 г.)., както и съдебната практика на ВКС, включително цитирана в жалбата на ищеца. Допълнил е, че за разлика от отменения предходен закон, ЗПКОНПИ не изисква като процесуална предпоставка за възникване на правото на иск наличието на влязла в сила осъдителна присъда по отношение на проверяваното лице. Престъпната дейност и образуването на наказателно производство е само повод за започване на проверката от Комисията и изхода от наказателното дело е ирелевантен, поради което в настоящото съдебно производство подлежи на установяване връзката между придобитото имущество и извършено престъпление. Позовал се е и на мотивите на решение № 13/13.10.2012 г. по к. д. № 6/2012 г. на КС на Р. България, като е счел, че разпоредбите на ЗПКОНПИ относно отнемането на незаконно придобито имущество са идентични по съдържание с тези на отменения ЗОПДНПИ, поради което приетото от Конституционния съд е приложимо и при действието на ЗПКОНПИ. Изложил е, че на отнемане по гражданскоправен ред подлежи имущество, а не приходи или доходи, което имуществото трябва да е налично в края на изследвания период в патримониума на проверяваното лице или свързаните с него лица. В случай, че в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но същото или част от него след края на релевантния период не е налична или е отчуждена, подлежи на отнемане равностойността му към този момент. Не може да се отнема равностойността на имущество, преминало през патримониума на проверяваното лице - такова, което не е негово притежание в края на релевантния период.

Ответниците по исковете не трябва да доказват, че равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичане на този период. Ето защо въззивният съд е приел, че неоснователен се явява предявеният иск в частта му, в която се претендира отнемане от ответника на равностойността на недвижими имоти и движими вещи, които същите са отчуждили възмездно преди края на релевантния период, и в края на релевантния период вече не са били в техния патримониум, а именно: сумата от 6000 лв., представляваща 2/3 от пазарната стойност към датата на отчуждаване на недвижим имот с кад. № 2 по кадастралната карта на [населено място]; сума в размер на 926 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на широколистна гора в землището на [населено място]; сума в размер на 1870лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на залесена горска територия в землището на [населено място]; сума в размер на 1495лв, представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на залесена горска територия в землището на [населено място]. САС е счел, че е неоснователен и искът в частта, в която се претендира отнемане от ответника на посочените в исковата молба суми, внесени на каса по разплащателни сметки в „У. Б. АД, „ЦКБ“АД, „ОББ“АД и „ДСК“ЕАД и тези, отчитащи потребителски кредит в лева с № 10196133, като е приел, че „предмет на отнемане могат да са налични средства, т. е. такива в икономическата им функция на запас от стойност (натрупани и неизразходвани средства) и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане обаче парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска, тъй като законът не предвижда такава възможност.“. В случаите, когато чрез получените парични средства, които не са налични към момента на предявяване на иска са придобити имущества, то на отнемане ще подлежат тези имущества. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл. 143, чл. 144, чл. 145 и чл. 146 от ЗПКОНПИ, не попадат в предметния обхват на чл. 141 и чл. 142, ал. 2 от закона и не подлежат на отнемане. Прието е, че са неоснователни и доводите на ищеца, че в придобитото имущество на лицето през проверявания период следва да се включат и сумите, внесени по банкови сметки в ЦКБ, ОББ и БНП Париба в размер на 113 992,42лв, като видно от заключението на икономическата експертиза на в. л. Р. К., за периода на 2008г в посочените сметки са внесени 59 261,12лв. и са изтеглени 59 195,61лв, като са поддържани средни наличности около 5 000лв., но салдата по сметките към момента на проверката са нулеви или с почти минимална наличност. Поради това те не представляват имущество по см. на чл. 77 ал.4 т.1 вр. §1, т.1 от закона, когато не се установява тези парични средства да са трансформирани в друго придобито през проверявания период имущество. Ето защо е счел за правилни възраженията на ответника, че захранванията по сметките в посочените банки за проверявания период от 113 992,42лв, както и вноските за обслужване на кредити 4 699лв. в ОББ и в размер на 20 436,20лв. кредит в ДСК или общо 139 127,62лв. ще следва да се изключат от имуществото, което се счита придобито при съпоставката по § 1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./. Обсъдено е, че в исковата молба ищецът е поддържал, че стойността на придобитото имущество за проверявания период 2005г.-2015г. възлиза на 387 038,14лв, а установеният нетен доход положителен в размер на 19 461,82лв. или се констатира несъответствие в имуществото на проверяваното лице в размер на 367 576,29 лв. Видно от уточнението в исковата молба в началото на проверявания период 2005г. ответникът е притежавал имущество в размер от 2020,47 лв., която съдът е счел, че следва да се приспадне от размера на посочената в края на поверявания период сума от 387 038,14лв., формираща имуществото на лицето- 385 017,67 лв. От тази сума, по вече изложените съображения, съдът е счел, че следва да се приспаднат разходи на средства за вноски по банкови сметки и разходи за погасителни вноски по кредити, като съгласно оценъчните експертизи стойността на недвижимите имоти към датата на придобиването им е в размер на 119 018 лв., а на МПС в размер на 15 320 лв. Изложил е, че за проверявания период ищецът е признал доходи, приходи и източници на финансиране в размер на 61 229,32лв., включващи доходи от трудови правоотношения на ответника и свързаното с него лице М. Ц., внесени в негова полза суми от трето лице Г. Г., обезщетения от МВР и НОИ, заеми от физически лица и кредит от БНП Париба, от които съгласно оценителната експертиза е приспаднал разходи за издръжка на семейството според НСИ в размер на 39 271лв., разходи за задгранични пътувания на ответника от 1818,92лв., разходи за покер игри от 3540, 92лв., и след рекапитулация е приел за установен нетен доход от 16 598,48лв. За основателни в тази връзка е приел доводите на ответника, че като доход и източник на финансиране следва да бъдат включени и съобразени приходите, получени през проверявания период от продажба на дървесина, добита от собствените му гори в посочените по години размери в оценителната експертиза на в. л. Р. И. /л.836/ общо на 216 613,98 лв., от които след приспадане на разликата от 20 787,35 лв., представляващи добиви извън проверявания период /2016 - 2017/, стойността възлиза на 195 826,63 лв. Твърдените факти, че ответникът е реализирал доход чрез дърводобив в закупуваните през процесния период гори и продажба на дървесина за строителната и мебелна индустрия се потвърждават от категоричните показания на свидетелите А., С. и Г. - първите двама реализирали като пълномощник на „Анонтранс“ЕООД и съответно управител на „М. А. сделки с ответника в качеството му на физическо лице, изкупували от него дървесина в големи размери, включ. и за неизплатена сума от 30 000 лв. по изп. дело, а третата свидетелка Г. е била посредник при закупуване на гори в периода 2009-2012г в селата М., П. и др. Количествата дървесина са оценени от вещото лице въз основа на представените по делото разрешителни за сеч, протоколи за освидетелстване на сечища и други свидетелстващи документи, поради което и посочените стойности отговарят на обективни данни, отразени в писмени документи и на справки от сайта на ИАГ. Независимо от посоченото и при разпита си в с. з. /л.865/ вещото лице е разяснило, че възприетите цени са за т. нар. „временни складове“ и занижени спрямо пазарните цени на дървесината, към които се включват и обичайните разходи за транжиране, транспорт и др. Реализираните през проверявания период доходи от дърводобив /във възприетия размер от 195 826,63 лв. /следва да се приемат като източник на финансиране и добавят към признатия от ищеца размер от 61 229.32 лв. /195 826, 63лв + 61 229,32лв - 257 055,95лв/. За правилна в тази връзка е счел и застъпената теза на ответника /подкрепена със становището в ТР от 30.06.2014г по ТР №7/2013 г./, че осъществяваната от него дейност не е забранена със закон, за да се отрече като източник на доход, и че данъчните и финансови нарушения, се установяват и подлежат на санкциониране по ДОПК, като включително Комисията е сред органите компетентни да сезират НАП /арг. от чл.61 ал.2, т.1 ЗОПДНПИ /отм./. Обстоятелството, че не е вписан в лично качество в публичния регистър по чл.235 от ЗГ също не води до обратен извод, поради наличието на данни /показанията на разпитаните свидетели и заключението на оценителната експертиза и писмени доказателства/ за реализиране на дърводобив в собствените му имоти по възлагане от дружеството „Ифкони“ ЕООД, на което е едноличен собственик на капитала и което има регистрация по ЗГ. На следващо място като източник на финансиране е зачетена и сумата от 30 000лв, събрана по изп. дело № 119/2006г. на PC Д. от „М. А. ООД, като в тази връзка е ценил коментираните вече показания на св. С., които съгласно чл. 165, ал.1 ГПК се явяват допустими с оглед на данните, че изп. дело е унищожено поради изтичане срока на съхранение и страната обективно не е в състояние да ангажира писмени доказателства за този факт. За основателни са счетени и поддържаните пред първата инстанция доводи, че като източник на финасиране ще следва да се зачетат и касовите наличности на дружеството „Ифкони“ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала е ответникът, доколкото няма законова забрана касовите наличности на дружеството да бъдат ползвани от собственика и материално отговорно лице за реализиране на дейност и придобиване на имущество в лично качество. В този смисъл се е позовал на категоричния отговор на вещото лице, че тези наличности не представляват счетоводна печалба на дружеството, която подлежи на разпределение и изплащане под формата на дивидент. Изложил е, че този извод не би се променил дори и да се възприеме тезата на ответника и касовите наличности на дружеството се изключат като източник на финансиране.

Това е така, защото при добавяне на дохода от дърводобив /в приетия размер от 195 826,63лв. / и постъпилата по изп. дело сума от 30 000лв. към източниците на финансиране, признати от ищеца в размер на 61 229,32лв /195 826, 63лв + 61 229,32 лв. + 30 000 лв./ ще се получи сума в размер на 287 055,95лв, от която и след приспадане на обичайните и извънредни разходи от 44 630,84лв, нетният доход ще възлиза на 242 425,11лв., който превишава стойността на придобитото през проверявания период имущество дори и в най - неблагоприятния разгледан за ответника вариант, което прави безпредметно обсъждането на останалите варианти, както и релевираните доводи на ответника относно неправилно включване на определени суми като разход, респ. добавяне на такива като източник на финансиране, защото крайният резултат ще остане непроменен. В заключение, решаващият съд е приел, че не се установява несъответствие по смисъла на §1, ал.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, както и по смисъла на §1, т.З от ДР на ЗПКОНПИ /която е приложима към настоящия случай, на осн. §5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ/, поради което предявените искове са неоснователни, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По основанията за допускане на касационно обжалване.

Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения първи въпрос. Така формулирания въпрос обуславя изхода на делото и изводите в обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС. Съгласно задължителното за всички съдилища тълкуване, обективирано в ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено, че целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на същия е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. В мотивите е разяснено изрично и че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършени преводи. Ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на КПКОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период; не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено /в т. ч. повредено или изхабено/, унищожено или погинало. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва /освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина/ или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане. Решаващи изводи на въззивния съд са в съответствие с приетото в тълкувателния акт, който в мотивите си е изложил, че стойността на придобитото имуществото за проверявания период се формира от стойността на недвижимите имоти и на МПС, като от имуществото следва да се приспаднат разходи за вноски по банкови сметки, както и разходи за погасителни вноски по кредити, поради което не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения втория въпрос, по отношение, на който не е осъществено заявеното от касатора допълнително основания по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Според приетото в ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или наличната се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. В случая тези предпоставки не са налице, като по поставените правни въпроси към настоящият момент е налице задължителна съдебна практика - ТР № 4/ 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/ 2021 г., ОСГК на ВКС, съгласно която не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите към т.2 на тълкувателния акт е разяснено, че предмет на отнемане могат да са налични парични средства, т. е. такива в икономическата им функция на запас от стойност (натрупани и неизразходвани средства) и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона.

Не могат да бъдат предмет на отнемане парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска, тъй като законът не предвижда такава възможност. Не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на изследвания период, защото не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период. Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на КПКОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период; не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено (в т. ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Видно от изложеното паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане. Решаващи изводи на въззивния съд са в съответствие с приетото в тълкувателния акт, който в мотивите си е приел, че паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане, поради което не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 10080/20.07.2022 г. на САС, ГО, 14 състав, постановено по гр. д. № 3829/2019 г.

По разноските:

С оглед изхода на делото, съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ, КОНПИ следва да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната власт по сметката на ВКС дължимата държавна такса за всички инстанции в размер на общо 23 853,39 лв.

Относно направеното от адв. М.- пълномощник на И. Ц., искане за присъждане на адв. в.ие за касационното производство на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.: Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата предоставя възможност адвокатът да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Съгласно правилото на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по - нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, предпоставките са: да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица, и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. В случая ответникът И. Ц., с оглед установеното по делото негово имуществено състояние, не може да бъде определено като материално затруднено лице, като сам не се е възползвал от дадената му възможност след влизане в сила на определението за налагане на обезпечителни мерки да поиска с мотивирана молба съдът да му разреши извършване на плащане на адв. в.ие на упълномощения от него адвокат. Ето защо и настоящият съдебен състав стича, че не са налице предпоставките на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. за присъждане на възнаграждение на адв. М. за касационното производство.

Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІV ГО,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 10080/20.07.2022 г. на САС, ГО , 14 състав по гр. д. № 3829/2019 г.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати по сметката на Върховния касационен съд дължимата по делото държавна такса в размер на общо 23 853,39 лв. /двадесет и три хиляди осемстотин петдесет и три хиляди и тридесет и девет ст./

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: