Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. С. Членове: ВЕСЕЛА НИК. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от председателя С. С. по административно дело № 2025/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на туризма, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт М. Х. срещу Решение № 1874/10.11.2022 г., постановено по адм. дело № 447/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград. В жалбата са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се потвърди заповедта на министъра на туризма, като правилна и законосъобразна.

Ответникът – „Д-Р о.“ ЕООД, не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението на първоинстанционния съд е в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.

Върховният административен съд - шесто отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал.1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК, касационната жалба е неоснователна.

С първоинстанционното решение, Административен съд – Благоевград е отменил Заповед № Т-27-184/12.01.2022 г. на министъра на туризма, с която е отхвърлено заявление с вх. № BG-176789478-2021-05-0971, подадено в Системата за управление на националните инвестиции (СУНИ) и е отказано на „Д-Р о.“ ЕООД предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема BG-176789478-2021-05, обявена в изпълнение на държавна помощ SA.100427 (2021/N) от 08.11.2021 г., на основание чл. 112, ал.1 от Закона за държавния бюджет на Р. Б. за 2021 г. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката е изпратена на компетентния административен орган, за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от "Д-Р о." ЕООД заявление вх. № BG-176789478-2021-05-0971, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона и са присъдени разноски. След анализ на съвкупния доказателствен материал съдът е приел, че административният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неизпълнение от страна на административния орган на задължението му да извърши цялостна проверка и да изясни относимите обстоятелства, както и в нарушение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна е установено, че с Постановление № 393 на Министерски съвет от 22.11.2021 г., прието на основание чл. 113, ал. 1 от Закона за държавния бюджет (ЗДБ) на Р. Б. за 2021 г., са определени условията, критериите, реда и размера на средствата, които се предоставят на предприятията, упражняващи някоя от дейностите с посочените в чл. 112, ал. 1 от ЗДБРБ за 2021 г. кодове от КИД 2008, като са възпроизведени и останалите условия, съдържащи се в чл. 112, ал. 1 – 3 от същия закон. В разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Р. Б. за 2021 г. (обн., ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) е предвидено целево предоставяне под формата на държавна помощ на безвъзмездни средства в общ размер до 30 000 000, 00 лева в подкрепа на предприятия от туристическия сектор, упражняващи дейности с кодове 55, 56, 79, 82. 3, 86, 90, 93, 96. 04 по КИД 2008, които са засегнати от спад на оборота през 2020 г. с най-малко 30 на сто в сравнение с оборота през 2019 г. С. З. № Т-РД-16-305 от 19.11.2021 г. министърът на туризма е утвърдил Указания за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездни средства по схема BG-176789478-2021-05, неразделна част от които са оценителен лист, съдържащ критерии и методология за оценка на подадените заявления, както и инструкция за попълване на формуляра за кандидатстване, като е разпоредил същите да бъдат публикувани в СУНИ. С последваща заповед № Т-РД-16-313 от 29.11.2021 г. на министъра на туризма е бил определен съставът на оценителната комисия за проверка на подадените по схемата заявления, както и изискванията към членовете й. Дружеството „Д-Р о.“ ЕООД е кандидатствало по обявената схема за подпомагане, като чрез Системата за управление на националните инвестиции по електоронен път е подало заявление с вх. № BG-176789478-2021-05-0971, при спазване на условията и реда на чл. 7 от ПМС № 393/2021 г.

При разглеждане на заявлението на „Д-Р о.“ ЕООД, оценителната комисия е приела, че същото е недопустимо по процедурата и го е включила в списъка на кандидати, които не се допускат до разпределение на финансовия ресурс. В оценителния лист е посочено, че „предприятието е декларирано, че е микро или малко и към 31.12.2019 г. е в затруднено положение и/или е обект на процедура по колективна несъстоятелност и/или е получило помощ за оздравяване или помощ за преструктуриране; С оглед горното, кандидатът попада сред недопустимите кандидати по процедура. Съгласно критериите и методологията за оценка на проектни предложения по процедурата (Приложение 1 към Условията за кандидатстване): проектното предложение се отхвърля.“

По делото е налична Докладна записка от председателя на оценителната комисия изх. № Т-93-00-3786 от 30.12.2021 г., към която са били приложени проект на оценителен доклад, проект на заповед за одобрение предоставянето на БФП, протоколите от работата на оценителната комисия, както и съответните списъци на одобрени, отхвърлени и дублиращи се заявления. Министърът на туризма с процесната Заповед № Т-27-184/12.01.2022 г. на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 8, ал. 3, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 2 от ПМС № 393 от 22.11.2021 г., във връзка с чл. 112, ал. 1 и чл.113 от ЗДБРБ за 2021 г., Нотификация на ЕК по схема за държавна помощ SA.100427 (2021/N) от 08.11.2021 г. и т. 6 „Допустими кандидати“ от Указания за кандидатстване и одобрена от министъра Докладна записка от председателя на оценителната комисия изх. № Т-93-00-3786 от 30.12.2021 г., е отхвърлил заявление с вх. № BG-176789478-2021-05-0971 на „Д-Р о.“ ЕООД като на кандидата е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по обявената схема.

Административният орган е приел, че кандидатът е микро предприятие през 2019 г., и че не отговаря на предварително обявените критерии за допустимост по т. 6 „Допустими кандидати“, подт. 6.5 от Указанията и Критерий № 5 от Раздел III, Група – „Критерий, за допустимост на кандидатите“ от Оценителен лист, съгласно който кандидатите следва да са микро или малко предприятие, които към 31.12.2019 г. да са в затруднено приложение, но да не са обект на процедура по колективна несъстоятелност съгласно националното право и да не са получили помощ за оздравяване или помощ за преструктуриране. Отбелязано е, че във формуляра за кандидатстване, „кандидатът декларира следното НЕ (не попадам в изброените обстоятелства)“ По тази причина и на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ПМС № 393/2021 г. заявлението е отхвърлено като недопустимо.

Видно от заявлението на кандидата в ред „Декларация за затруднено положение – не е в затруднено положение“, същият е декларирал „Да“, съобразявайки се с Инструкция за попълване на формуляра за кандидатстване по схема BG-176789478-2021-05, в която е описано, че кандидатът трябва да декларира обстоятелства в посока на това, че представляваното от него предприятие не е в „затруднено положение“ по смисъла на Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година, чрез поставяне на отметка „Потвърждавам“.

На следващо място в ред „Декларация за затруднено положение – е в затруднено положение“, кандидатът е декларирал „Неприложимо (не съм микро или малко предприятие или (микро или малко и не е в затруднено положение)“ по отношение на фактите дали представляваното дружество е микро или малко предприятие ( по смисъла на приложение I към Общия регламент за групово освобождаване ), което към 31.12.2019 г. е било в затруднено положение, но при условие, че не е получило помощ за оздравяване и не е в процедура по несъстоятелност.

В ред „статут на предприятието за 2019 и 2020 г.“ кандидатът е потвърдил декларираната информация, посочвайки че предприятието е „микро“.

Очевидно е налице смислово недоразумение, по отношение на въпроса за вида на предприятието (микро или малко) и дали същото се е намирало в затруднено положение към 31.12.2019 г. Едновременното деклариране в ред статут на предприятието – микро и в ред „Декларация за затруднено положение – е в затруднено положение“ – неприложимо (не съм микро или малко предприятие) илюстрират неяснота по отношение декларираните факти от кандидата. Последното прави заявлението нередовно, а според чл. 8, ал. 2 от ПМС № 393/22.11.2021 г. в случай на нередовност и/или непълнота на представените документи кандидатът се уведомява чрез СУНИ. В уведомлението се дава срок от 7 дни за отстраняване на нередовностите и/или за предоставяне на допълнителна информация към подадения формуляр за кандидатстване. Административният орган може да изисква само веднъж отстраняване на нередовности или предоставяне на допълнителна информация по подаденото заявление.

Предвид горното, правилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на обсъждане на декларираните данни поотделно и във връзка едни с други, както и липсата на действия за отстраняване на нередовно декларираните данни представляват съществено нарушение на чл. 35 от АПК във вр. с чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 5 от ПМС, тъй като въпросът за вида на предприятието, наличието на затруднено положение, съответно производство по несъстоятелност или получена помощ са неизяснени.

Необосновани са развитите от касационния жалбоподател възражения относно липсата на правомощие на административния орган за извършване проверка на декларираните данни от заявителите.

Административният орган е приел безкритично оценителния доклад от работата на комисията, с който е потвърдена недопустимостта на процесното заявление, съгласно изводите в оценителния лист. В последния е обективиран извод, че е недопустимо предоставянето на държавна помощ, защото „Предприятието е декларирало, че е микро или малко и към 31.12.2019 г. е в затруднено положение и/или е обект на процедура по колективна несъстоятелност и/или е получило помощ за оздравяване или помощ за преструктуриране“. В процесния административен акт е посочено, че във формуляра за кандидатстване, „кандидатът декларира следното НЕ ( не попадам в изброените обстоятелства )“. Последното не кореспондира нито с декларираното в заявлението, нито с описаното становище в оценителния лист, дадено в хода на административното производство. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, наличието на неяснота и несъответствие между фактическите позовавания в акта на министъра на туризма и установяванията направени в хода на производството досежно декларираните данни за статута на кандидата и затрудненото му положение към 31.12.2019 г., което от своя страна навежда на извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила от административния орган, поради издаване на процесната заповед при липса на фактически и правни позовавания, които да се достатъчно разбираеми, за да мотивират постановения отказ.

Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че съдът не е разпределил доказателствената тежест между страните. При спазване на чл. 170, ал. 3 от АПК съдът е дал указания относно разпределението на доказателствената тежест. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Към обжалваното съдебно решение са изложени мотиви, в които в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК са посочени становищата на страните, установените по делото факти и формираните правни изводи по прилагането на закона.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че първоинстанционното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Съдът е подложил на самостоятелна преценка всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, които са относими към спорния предмет, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. При спазване на чл. 168, ал. 1 от АПК е извършена проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146, т. 1 – 5 от АПК.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, обуславящи отмяна на отказа по отношение на "Д-Р о." ЕООД за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема по схема BG-176789478-2021-05, обявена в изпълнение на държавна помощ SA. 100427 (2021/N) от 08.011.2021 г. на основание чл. 112, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Р. Б. за 2021 г.

Вследствие констатираната материалната незаконосъобразност на заповедта, първоинстанционният съд правилно я отменя, като съгласно правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1874/10.11.2022 г., постановено по адм. дело № 447/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ