Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ Т. К. при секретар А. К. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 2082/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от Х. Д. от гр. Шумен против Решение №147/01.12.2022 г., постановено по адм. д. №170/2022 г. по описа на Административен съд Шумен. Със същото е отхвърлена жалбата му срещу Решение №2153-27-116 от 17.05.2022 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Шумен, с което е потвърдено Разпореждане №271-00-1475-4 от 31.03.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Шумен, с което е задължен да възстанови недобросъвестно получена сума за парично обезщетение за безработица (ПОБ) за периода от 14.07.2018 г. до 13.11.2018 г. в размер на 3612,50 лв. - главница и 1271,82 лв. - лихва. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като се иска отмяната му. Претендират се разноски в хипотезата на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Шумен, оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли съдът да потвърди първоинстанционното съдебно решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Х. Д. против Решение №2153-27-116 от 17.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Шумен, потвърждаващо Разпореждане №271-00-1475-4 от 31.03.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Шумен. С акта и на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО е разпоредено Х. Д. да възстанови недобросъвестно получена сума за парично обезщетение за безработица за посочения в решението период.

При издаване на оспорения административен акт административният орган не е кредитирал обстоятелството, че Дуралиев е работил като охранител в „Лида“ АД и е охранявал активите на дружеството. Мотивът на органа, който е споделен и от първоинстанционния съд е, че през периода от 2017 г. до 2019 г. включително, няма данни дружеството да е извършвало дейност, не е притежавало активи, за които да съществува нужда да бъдат охранявани. По тази причина е заключено, че жалбоподателят не е осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал.1 КСО и за дружеството осигурител не е възникнало задължение да осигурява Дуралиев на основание чл. 4 КСО. В това отношение е постановен отказ за отпускане на ПОБ във връзка с подаденото от лицето заявление №271-00-1475/16.07.2018 г.

Въз основа на посоченото в акта сумата от 3612,50 лв., изплатена като обезщетение за безработица на основание отмененото Разпореждане №271-00-1474-1/27.07.2018 г. за отпускане на ПОБ за периода 14.07.2018 г. – 03.11.2018 г., е прието, че подлежи на възстановяване по чл. 114, ал.1 КСО, тъй като обезщетението в размер на 42,50 лв. дневно е било получавано без основание от лицето. С Разпореждане №271-00-1475-4 от 31.03.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Шумен, издадено на основание чл. 54ж, ал.2, т.1 КСО е отменено Разпореждане №271-00-1474-1/27.07.2018 г. за отпускане на ПОБ за периода 14.07.2018 г. – 03.11.2018 г. За мотиви е посочено в разпореждането от 02.02.2022 г., че дружество „Лида“АД не е развивало дейност през 2020 г. и няма как лицата назначени по трудово правоотношение да са извършвали трудова дейност в него. Издадени са задължителни предписания за заличаване на осигурителните данни на лицата работили в дружеството, вкл. и за Х. Д..

След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е законосъобразен административен акт, като постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съобразено е с материалния закон и неговата цел.

Крайната преценка на съда за законосъобразност на обжалвания пред него административен акт не се споделя от настоящата инстанция. Съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, по следните съображения:

В хипотезата на чл. 54ж, ал.1 КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал.4, т.1 КСО и чл. 54л КСО. Следва извод, че лицето трябва да е осигурено, съгласно изричната норма на 1, ал. 1, т. 3 КСО, за да има право да получи обезщетението за безработица.

В конкретния случай от данните по делото, приобщени към процесната административна преписка и касаещи извършена проверка на „Лида“ АД, събрани в производството по издаване на Задължителни предписания №ЗД-1-27-00758939 от 26.05.2020 г. на името на дружеството, е видно, че при проверки от НАП, ИАГИТ и НОИ, органът е установил липса на извършвана трудова дейност от лицата, за които са подадени данни от осигурителя „Лида“ АД по чл. 5, ал. 4 КСО, вкл. и от касатора. Мотивът е, че дружеството, в което е работил – „Лида“ АД не е осъществявало търговска дейност за 2017 г. и 2018 г. В производството по издаване на задължителни предписания, които са влезли в сила, жалбоподателят не е участвал като заинтересована страна, а с процесното Решение №-2153-27-116/17.05.2022 г. директорът на ТП на НОИ – Шумен не е изложил мотиви защо счита, че неосъществяването на стопанска дейност от страна на „Лида“ АД (констатация в съдържанието на предписанията-лист 19 от първоинстанционното дело), сочи на извод, че Дуралиев не е извършвал трудова дейност по смисъла на чл. 10, ал.1 КСО, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.4а, ал.1 КСО (констатация в решението на директора на ТП на НОИ - Шумен).

В този смисъл едностранните съждения на административния орган в производството по издаване на задължителните предписания, за липса на реално осъществяване на трудова дейност на лицето като охранител, без да се изследва в пълнота какви трудови функции и задължения е имало лицето и как те са били осъществявани, не могат да бъдат съотнесени като съображения на органа, издал процесното решение, нито да се противопоставят на работника.

Направеният извод се обосновава с обстоятелството, че се касае за две различни материални административни производства (това между НОИ и осигурителя „Лида“ АД и между осигурителя и осигуреното лицe), които произтичат от различни правопораждащи факти, поради което и завършват с издаване на различни по предмет и страни административни актове. Подвеждайки фактите по административната преписка и по делото, към релевантната нормативна уредба на чл.114, ал.3 във връзка с чл. 114, ал.1 КСО, се установява, че директорът на ТП на НОИ – Шумен не е изяснил по реда на чл. 35 и чл. 36 АПК относимите обстоятелства по случая, а именно дали е имало правно основание за подаването на данните по чл. 5, ал.4, т.1 КСО за Дуралиев, правилно ли са били подадени от осигурителя „Лида“ АД, имало ли е основание за служебно заличаване на осигурителните данни на лицето, знаел ли е Дуралиев, че осъществява дейност, за която не подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а КСО и с какви факти се доказва това обстоятелство, въз основа на какви данни по административната преписка следва извод, че лицето не е осигурено. Следва да бъде посочено, че дори един трудов договор да е недействителен, до влизането в сила на съдебното решение, което установява недействителността му, този договор поражда съответни последици за страните по него.

От друга страна, качеството на лицето да бъде „осигурено лице“ според приложимите норми на Кодекса за социално осигуряване, реферира към понятието „осигурителен стаж“, защото само при неговото наличие лицата се считат за осигурени и имат право да претендират следващото им се парично обезщетение при настъпване на определен социален риск т. е. натрупаният осигурителен стаж има значение за придобиване на определени социални права, измежду които и правото на обезщетение за безработица.

От прочита на нормативните разрешения на КСО, касаещи понятието „осигурителен стаж“ следва извод, че два са основните му елементи, които го характеризират – период от време, през който се осъществява възмездна трудова дейност. За неговото прецизно дефиниране следва да се посочи и разпоредбата на чл. 9, ал.1 КСО, която изисква за лицето да са внесени или дължими осигурителните вноски. Именно последната цитирана разпоредба дава основание да се приеме, че този белег на стажа придава спецификата на осигурителен.

В случая е очевиден и правопогасяващият ефект на задължителните предписания за касатора, защото с тях са заличени осигурителните данни на основание чл. 5, ал. 4, т.1 КСО, относими към претендираните парични обезщетения за безработица. По делото се касае за осигурено лице, с претенция, че е работило по трудово правоотношение с осигурител и работодател, с което трудовоправната връзка е налице с оглед на представените по делото относими доказателства и то следва да има право на защита срещу административнопроизводствените действия на органите на НОИ, включително изразяващи се в служебно заличаване на осигурителните данни по чл. 5, ал.4, т.1 КСО. Този извод произтича и от обстоятелството, че в настоящото производство косвен съдебен контрол върху задължителните предписания издадени на името на „Лида“ АД не може да бъде осъществен, а именно те са фактическо основание за издаване на процесното решение на директора на ТП на НОИ - Шумен.

От данните по делото е видно, че в контролното административно производство за проверка спазването на осигурителното законодателство по реда на 107 и сл. от КСО, по което са издадени и задължителните предписания за заличаване на осигурителни данни, контролните органи на ТП на НОИ са установили, че осигурителят няма доказателства за извършвана дейност, извод изведен в това производство, включително и чрез събиране на доказателства от сочените за осигурени лица, като административният орган е заключил, че след като осигурителят работодател не извършва стопанска дейност, то и сочените за осигурени лица от него не извършват трудова дейност.

Безспорно е, че за възникване на фактическия състав на реализиране на правото да се получи всяко едно от процесните парични обезщетения, лицето следва да е осигурено, като е необходимо да се докаже, че е налице реално извършване на трудова дейност и заетост на работника. В конкретиката на фактите по делото се установява, че изводът, че осигурителят не извършва дейност и следва да заличи данните за осигурени лица, има пряко действие върху правата и законните интереси на осигурените лица, защото те се прекратяват с влизане в сила на задължителните предписания.

В контролните производства на НОИ съдебната практика приема, че отношенията между осигурител и НОИ и осигурен и НОИ са различни и самостоятелни, и поради това, когато се проверява осигурителят, осигурените лица не могат да участват в административното и съдебно производство, като имат самостоятелни права, които могат да защитят.

Позитивното ни право отчита правното положение, в което между осигурител и НОИ се провежда контролно производство с участието само на осигурителя, като той може и да не обжалва предписанията, с което се освобождава от заплащане на здравни и осигурителни вноски спрямо наетото по трудово правоотношение лице. Ако е недобросъвестен, като не документира търговската си дейност, не декларира доходи и не заплаща данъци, той няма и интерес да защитава правата на осигурените лица в това административно производство по издаване на задължителни предписания, нито да оспори същите, още повече, че те би трябвало да трупат осигурителен стаж, дори когато осигурителят им не е изпълнил задължението си за внасяне на дължимите осигурителни вноски.

Или, осигурените лица в производството по издаване на задължителни предписания, пряко и непосредствено са засегнати от издавания административен акт, търпят последиците от заличаване на осигурителните им данни, но не участват като страна в това административно производство.

От друга страна, ако в друго производство се установи упражняване на трудова дейност от осигурените ще е налице влезли в сила актове, включително и съдебни, с които спрямо осигурените лица те са осъществявали трудова дейност и имат осигурителни права, но няма кой да заплати осигурителните вноски за тях, тъй като по отношение на осигурителя е прието, че той не извършва дейност, поради което не дължи осигурителни вноски и респективно данъци.

Такъв правен резултат може да бъде избегнат, когато в контролното производство НОИ установи всички факти по отношение на осигурителя и осигурените лица, за които внася осигурителни вноски, всички лица са страни в административното и съдебно производство, като постановените административни и съдебни актове са с еднакво действие по отношение на страните. На посоченото основание - лицето, което претендира да е осигурено лице по отношение на НОИ и на неговия осигурител, последният адресат на задължителните предписания, следва да има процесуално право на защита и да бъде конституирано като заинтересована страна в производството по оспорване на задължителните предписания.

Правото лицето да участва в административно, респ. съдебно производство по установяване на обстоятелствата, касаещи заличаване на неговите осигурителни данни, включително и служебното им заличаване на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда на подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, е обосновано и от разпоредбата на 120, ал.2 от Конституцията на Р. Б. доколкото няма изрична забрана в закон за такова процесуално поведение, а и в хипотеза като настоящата, лицето има пряк, личен и непосредствен интерес от търсената с жалбата съдебна защита, която най-ефективно ще се реализира в производство по оспорване на задължителните предписания, с пряк правопогасяващ ефект, и доказване на обема на претендираните осигурителни права, който пряко зависи от действително реализирана трудова дейност по смисъла на 10, ал.1 КСО, като се прецени осъществени ли за елементите на трудовия договор и в какъв времеви диапазон.

В допълнение, отричането на трудовото правоотношение между работника и работодателя, и по-конкретно реалното изпълнение на трудова дейност от страна на наетото лице, поради недоказаност на обстоятелството, че работодателят осъществява стопанска дейност, по същество противоречи на основното право на труд на гражданите, закрепено в чл. 48 от Конституцията на Република България. Разбирането, което първоинстанционният съд е възприел, за да обоснове неоснователност на първоинстанционната жалба, е конституционно недопустимо, тъй като то ограничава въведеното с чл. 48 от Конституцията право, а неучастието на осигуреното лице в административното и съдебното производство във връзка с издадените задължителни предписания и служебно заличаване от органа на неговите осигурителни данни, от своя страна накърнява неговото право на защита по чл. 56 и чл. 57, ал.2 от Конституцията, включително и от най-силната и съпроводена с процесуални гаранции защита – чл. 117 от Конституцията.

Противното разбиране би поставило в несигурност социалната сигурност в държавата, касателно определена категория лица, на които е отречено качеството осигурени, без възможност за реална съдебна защита в правоотношенията между НОИ и осигурителя, поради неучастие в конкретното административно производство, последиците от развитието, на което влияят в правната сфера на осигуреното лице. Все пак държавата дължи социалната сигурност на гражданите и това й задължение е възложено от Конституцията като правова и социална държава (виж абзац пети от Преамбюла на Конституцията на Р. Б. .

Липсата на мотиви на обжалвания административен акт, касателно правопогасяващите за жалбоподателя факти, релевантни за правния спор, включително свързани и с доводите на органа за недобросъвестността му при получаване на обезщетение за безработица, не може да бъде санирана с последващи действия от страна на директора на ТП на НОИ - Шумен, което се явява и самостоятелно правно основание за отмяна на постановеното от него решение. При неустановени фактически основания за издаване на решението на директора на ТП на ТОИ – Шумен няма правно основание за издаване на акта по чл. 114, ал.3 във връзка с чл. 114, ал. 1 КСО и да бъде разпоредено Дуралиев да възстанови парично обезщетение за безработица, за което се твърди, че е получено недобросъвестно.

По така изложените съображения и като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният административен съд е постановил неправилно решение, в противоречие с материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, като след отмяната на първоинстанционния съдебен акт касационната инстанция следва да се произнесе по същество, като отмени обжалвания административен акт.

Основателна с оглед позитивния изход на спора се явява и своевременно заявената претенция от процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие страните. Видно от съдържанието му страните са уговорили процесуално представителство в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, а именно - адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице.

При тази констатация в полза на процесуалния представител на Х. Д. – адв. Х. Б. от Софийска адвокатска колегия, следва да се присъди минималния размер на адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство за производството пред всяка съдебна инстанция, определен по чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлизащ на по 500 лева.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №147/01.12.2022 г., постановено по адм. д. №170/2022 г. по описа на Административен съд Шумен, и вместо него

ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Х. Д. от [населено място], община К. Р. №2153-27-116 от 17.05.2022 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Шумен и потвърденото с него Разпореждане №271-00-1475-4 от 31.03.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение на Национален осигурителен институт.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, гр. София, бул. "Ал. Стамболийски" №62-64, да заплати на адвокат Х. Б. от Софийска адвокатска колегия с личен №1400739110, сумата от 1000 лева (хиляда лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в производството по делото пред двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ ЯВОР КОЛЕВ