Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. Н. Членове: С. Х. П. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията П. Б. по административно дело № 2087 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. Д. срещу Решение № 131/20.01.2023 г. на Административен съд Габрово (АС Габрово) по адм. дело №225/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на общината против Решение № РД-02-36-169/14.02.2022 г. и Писмо № 99-00-6-899/14.02.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж (ОПРР) 2014-2020 г.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основния по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за валидност на оспорените административни актове, тъй като по делото не е установена компетентността на техния издател. Излага доводи, че съдът е извършил преценката си за законосъобразност на оспореното решение въз основа на направени в хода на съдебното производство пояснения и уточнения. Относно оспореното писмо твърди, че първата инстанция не е обсъдила конкретните възражения на общината. Оспорва изводите на съда, че правилно административния орган не верифицира разходи за сума в размер на 8 181 лева. Навежда оплаквания за материална незаконосъобразност на писмото, поради липса на годно правно основание за неговото издаване както и твърдения, че при издаването на същото не е спазена законоустановената форма. Твърди се, че мотивите на съда са вътрешно противоречиви, доколкото е изложил, че оспорените актове са немотивирани, а от друга страна е обосновал извод за тяхната законосъобразност. По изложените съображения се иска отмяна на решението на АС Габрово и постановяване на друго, с което оспорените актове да бъдат отменени като незаконосъобразни. Претендират се направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Г. В. и адв. Н. М..

Ответникът по касационната жалба ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж в писмен отговор чрез пълномощник излага становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от касационния жалбоподател разноски. В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

О. Д. участва в процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ Подкрепа за деинституционализация на социалните услуги за възрастни и хора с увреждания по Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г.

На 18.12.2018 г. между О. Д. и УО на ОПРР 2014-2020 г., е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по проект Изграждане на комплекс за социални услуги за лица с психични разстройства.

На 19.04.2021 г. О. Д. подава искане за окончателно плащане №2 по сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

Административният орган е извършил проверка за спазване на максимално допустимите нива на разходите от категория разходи за организация и управление и е констатирал, че техният максимален размер се равнява на 1 % от допустимите преки разходи или 24 753,90 лв., поради което заявените от общината по този бюджетен ред средства в размер на 32 934,90 лв. надвишава прага с 8 181,00 лв.

На 14.02.2022 г., с Решение №РД-02-36-169, ръководителят на УО на ОПРР 2014-2020 г. отказва верификация на разходи в размер на 8 181,00 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 8, ал. 2 от ПМС № 189.

На 14.02.2022 г. с Писмо № 99-00-6-899, ръководителят на УО на ОПРР 2014-2020 г. сочи, че отчетените с представения финансов отчет разходи са в размер на 3 985 122,90 лева, като 989 901,00 лева от тях не се верифицират по следните съображения:

1. поради установена и регистрирана нередност на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ е извършена финансова корекция от исканото плащане, определена по основание и размер с Решение № РД-02-36-1090/24.09.2021 г. на РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. в размер на 25% от допустимите разходи по договор № 216/№ BG16RFOP001-5.002-0018-C01-U-02/22.10.2019 г. с изпълнител ЯЗОН ЕООД, за което бенефициерът е уведомен;

2. поради установена и регистрирана нередност с НИН ОПРР20/22/ЕФРР/1552 от Регистъра на нередностите на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ е извършена финансова корекция от исканото плащане, определена по основание и размер с Решение № РД-02-36-101/01.02.2022 г. на РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. в размер на 25% от допустимите разходи по договор № 216/№ BG16RFOP001-5.002-0018-C01-S-01/02.09.2019 г. с изпълнител КИДАТ ГРУП ЕООД, за което бенефициерът е уведомен;

3. разходи в размер на 8 181,00 лева, мотивите за което са изложени в приложеното към писмото решение за отказ от верификация.

Компетентността на издателя на решението и писмото е доказана с представената от ответника, Заповед № РД-02-14-1116 от 31.12.2021 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която определя ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Региони е растеж 2014 2020 г.

О. Д. е оспорила Решение № РД-02-36-169/14.02.2022 г. и Писмо № 99-00-6-899/14.02.2022 г. на ръководителя на УО ОПРР 2014-2020 пред АС Габрово, който с Решение № 48/24.06.2022 г. по адм. дело № 39/2022 г. е отхвърлил оспорването като неоснователно по отношение Решение № РД-02-36-169/14.02.2022 г. на ръководителя на УО ОПРР 2014-2020 г.

С Решение № 10436 от 16.11.2022 г. по адм. дело № 7798/2022 г. на ВАС, Седмо отделение, решението на АС Габрово адм. дело № 39/2022 г. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Прието е, че съдът, без да окаже необходимото съдействие на страните за изясняване на предмета на спора, е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до невъзможност на касационната инстанция да разреши поставения пред него спор. Дадени са указания при новото разглеждане на делото съдът да уточни предмета на инициираното оспорване, като съобрази характера на Писмо към 99-00-6-899/14.02.2022 г. и Решение № РД-02-36-169/14.02.2022 г. на РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. и наведените от страните искания и възражения.

В следствие отмяната на първоинстанционния съдебен акт и връщане на адм. дело № 39/2022 г. за ново разглеждане от друг съдебен състав, по жалбата на О. Д. е образувано адм. дело № 225/2022 г. по описа на АС Габрово.

При новото разглеждане на делото съдът е приел от правна страна, че оспорените актове са издадени от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Счел е, че в оспореното решение са посочени правни и фактически основания за неговото издаване, като фактическите такива кореспондират както с установеното при извършената проверка на искането за окончателно плащане, така и с относимата правна уредба. Досежно писмото приема, че същото кореспондира на установените факти при администриране на искането, като сумите, които не се верифицират правилно са включени в него и са взети предвид при формиране на крайния резултат верифицираната обща сума на допустими разходи и подлежащата на плащане сума по окончателното искане.

Въз основа на горното първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на О. Д.

Изводът на съда е частично правилен.

Касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че в Държавен вестник, бр. 51 от 01.07.2022 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗИД на ЗУСЕСИФ), с 1 на който наименованието на закона се изменя на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, до приключването на програмите за програмен период 2014 - 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Приетите от Министерски съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 - 2020 г., съгласно 71, ал. 2 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, а съгласно 73 законът влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед горното, приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр. 52 от 9.06.2020 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г.

Правилно първоинстанционният съд приема, че оспорените административни актове са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Необосновани са оплакванията на касационния жалбоподател за недоказаност компетентността на издателя на актовете. От представените по делото документи на електронен носител (л. 5 от адм. дело № 39/2022 на АС Габрово) се установява, че същите са подписани с валиден към датата на тяхното издаване квалифициран електронен подпис от ръководителя на УО на ОПРР, съгласно Заповед № РД-02-14-1116 от 31.12.2021 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството (л. 54 от същото дело).

С. П. № 99-00-6-899/14.02.2022 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 г. във връзка с постъпилото искане за окончателно плащане № 2, не се верифицират отчетените допустими разходи в общ размер на 989 901,00 лв., представляващи БФП. Сумата от 989 901,00 лв. представлява сбор от сумите посочени в т. 1, т. 2 и т. 3 от писмото. В т. 1 от акта се сочи, че поради установена и регистрирана нередност с Решение № РД-02-36-1090 от 24.09.2021 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 г. е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по договор № 216/№ BG16RFOP001-5.002-0018-C01-U-02/22.10.2019 г. с изпълнител ЯЗОН ЕООД, като по делото няма данни и не се твърди решението да е оспорено, съответно същото като необжалвано е влязло в сила. При тези данни обоснован е изводът на административния съд, че сумата по т. 1 е правилно включена в процесното писмо и е взета предвид при формиране на крайния резултат верифицираната обща сума на допустими разходи и подлежащата на плащане сума по окончателното искане.

В т. 2 от писмото се сочи, че на бенефициера с Решение № РД-02-36-101/01.02.2022 г. на РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по договор № 216/№ BG16RFOP001-5.002-0018-C01-S-01/02.09.2019 г. с изпълнител КИДАТ ГРУП ЕООД. При извършена служебна проверка се установи, че с Решение № 541/17.01.2023 г. по адм. дело № 7799/2022 г. по описа на ВАС, седмо отделение е отменено Решение № 49/24.06.2022 г. по адм. дело № 27/2022 г. на АС Габрово в частта, с която е отхвърлено оспорването по жалба на О. Д. против Решение № РД-02-36-101/01.02.2022 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020, за определяне на финансова корекция за горницата над 5% до 25% върху допустимите разходи по Договор № BG16RFOP001-5.002-0018-C01-S-01/02.09.2019 год. с КИДАТ ГРУП ЕООД на стойност 3 212 750,00 лева без ДДС, и решението за определяне на финансова корекция е отменено за горницата над 5% до 25% върху допустимите разходи по договора с изпълнителя. При тази фактическа установеност изводът на съда за законосъобразност на акта в тази част се явява неправилен, доколкото отмяната ма горецитираното решение за определяне на финансова корекция рефлектира върху размера на подлежащите на верификация отчетени допустими разходи.

С т. 3 от акта не се верифицират разходи в размер на 8 181,00 лв., който съгласно изложеното в Решение № РД-02-36-169/14.02.2022 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 г., представляват сумата на установените надвишения на максимално допустимите размери на разходите за организация и управление на база общо верифицираните преки разходи. Предвид установената незаконосъобразност на писмото по т. 2 стойността на верифицираните преки допустими разходи следва да бъде преизчислена, съответно максималния размер на разходите за организация и управление, която не следва да превишава 1 % от преките допустими разходи, указва влияние на констатираното с акта надвишаване на максимално допустимия размер за тази категория разходи. Горното обосновава незаконосъобразност на Писмо № 99-00-6-899/14.02.2022 г. на ръководителя на УО и в частта му по т. 3, съответно незаконосъобразно се явява и Решение № РД-02-36-169/14.02.2022 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 г.

Изложеното води до частична незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което съдът следва да го отмени в частта, с която е отхвърлена жалбата на О. Д. срещу Решение № РД-02-36-169/14.02.2022 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 г. както и в частта, с която е отхвърлена жалбата на О. Д. срещу т. 2 и т. 3 от Писмо № 99-00-6-899/14.02.2022 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 г. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което Решение № РД-02-36-169/14.02.2022 г. и т. 2 и т. 3 от Писмо № 99-00-6-899/14.02.2022 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 г., следва да бъдат отменени като незаконосъобразени. Решението на административния съд следва да бъде оставено в сила в останалата му част. Административното производство е започнало по инициатива на бенефициера, поради което преписката следва да се върне на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон, като същия следва да преизчисли сумите по т. 2 и т. 3 от Писмо № 99-00-6-899/14.02.2022 г. и съответно сумите посочени в Решение № РД-02-36-169/14.02.2022 г. На основание чл. 174 АПК съдът следва да определи на органа срок за произнасяне. При съобразяване на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ съдът определя тримесечен срок на органа за произнасяне.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Министерство на регионалното развитие и благоустройството, да заплати на О. Д. направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са в общ размер на 44 621,36 лева, от които общо заплатени държавни такси за всички инстанции в размер на 3461, 36 лева. съобразно уважената част от искането и 41 160 лева. заплатени адвокатски възнаграждения за предходните три съдени производства, също изчислени съобразно уважената част от искането. Касационният жалбоподател не претендира и не представя доказателства за извършени разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. В полза на Министерство на регионалното развитие и благоустройството следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева съобразно отхвърлената част от искането.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 и с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 131/20.01.2023 г. на Административен съд Габрово по адм. дело №225/2022 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на О. Д. срещу Решение № РД-02-36-169/14.02.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. както и в частта, с която е отхвърлена жалбата на О. Д. срещу т. 2 и т. 3 от Писмо № 99-00-6-899/14.02.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № РД-02-36-169/14.02.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. КАКТО И т. 2 и т. 3 от Писмо № 99-00-6-899/14.02.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ тримесечен срок за произнасяне.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 131/20.01.2023 г. на Административен съд Габрово по адм. дело №225/2022 г. в останалата част.

ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати в полза на О. Д. гр. Дряново, с код по БУЛСТАТ [номер] представлявана от кмета Т. П., разноски в размер на 44 621,36 лева (четиридесет и четири хиляди шестстотин двадесет и един лева и тридесет и шест стотинки ).

ОСЪЖДА О. Д. гр. Дряново, представлявана от кмета Т. П., да заплати в полза на Министерство на регионалното развитие и благоустройството разноски в размер на 50 (петдесет) лева за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ

/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА