Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар А. С. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 2165 / 2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР гр. Благоевград против решение № 2210 от 22.12.2022 г., постановено по адм. д. № 1168/2021 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсулско възнаграждение.

Ответникът – К. Д., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград отменя заповед № 244з-3476/14.12.2021 г. на директора на Областна дирекция на МВР – гр. Благоевград, с която на основание чл. 204, т. 1, чл.197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, на К. Д. – младши автоконтрольор І-ва степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – Разлог при ОДМВР - Благоевград е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение. С решението ОД на МВР - Благоевград е осъдена да заплати и направените по делото разноски, представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, но същата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Констатира, че представената обобщена справка, с която приключва проверката по чл. 205, ал. 2 ЗМВР не е с изискуемото съдържание съгласно изискването на чл. 33 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Посочва, че целта на даването на писмени обяснения или изслушването на служителя от МВР е същите да бъдат взети предвид от страна на дисциплинарно наказващия орган (ДНО) при определяне на дисциплинарното наказание, което задължение не е изпълнено в случая, поради което е нарушено правото на защита на държавния служител. Приема, че при издаване на оспорената заповед е спазено изискването за форма, но не й законово установеното съдържание, като липсва яснота относно вмененото нарушение, тъй като по начина, по който е описано деянието не става ясно за какво е ангажирана отговорността на Дункин – дали заради това, че не носи контролния талон от свидетелството за управление (чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП) или, че управлява автомобил без регистрационна табела (чл. 140, ал.1, пр.1 ЗДвП). Приема, че не е съобразена и разпоредбата на чл. 197, ал. 3 ЗМВР. Счита, че в случая не може да се приеме, че по безспорен и категоричен начин е установено нарушението, тъй като не са представени записи от камерите за процесната дата и час, а и твърдяното нарушение не е преценено с оглед всички събрани по делото доказателства. Прави извод, че наложеното наказание е несъразмерно с извършеното дисциплинарно нарушение и стига до заключение за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

От съдържанието на оспорената заповед се установява, че наказанието на К. Д. е наложено за извършени нарушения на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР – неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (нарушения на т. т. 8, 15, 19 и 20 от Етичния кодекс вр. чл. 140, ал.1 и чл. 100, ал.1 ЗДвП) за това, че на 05.05.2021 г. Дункин управлява товарен автомобил, собственост на Н. К. от гр. Разлог – пътник в автомобила, като табела с регистрационния номер не е поставена на определеното място на задната част на автомобила към момента на спиране, представляващо деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата - съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Неправилно съдът приема, че е нарушен чл.205, ал. 2 ЗМВР, тъй като в случая дисциплинарното производство е образувано за тежко нарушение на служебната дисциплина, за което е приложим чл. 207 ЗМВР, но това не се отразява на крайния извод за незаконосъобразност на оспорената заповед..

Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, но не само по изложените в решението съображения. Дисциплинарното наказание на К. Д. е наложено за нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. В заповедта е описано поведението на държавния служител, с което същият допуска нарушение на Закона за движението по пътищата, за което му е наложено административно наказание, което нарушение е квалифицирано от ДНО и като нарушения на т. 8, 15, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Нарушенията на последните точки само са цитирани като не е индивидуализирано, с които свои действия служителят допуска нарушение на всяка една от цитираните разпоредби, за които е прието и че е уронен престижа на службата. Посоченото нарушение е съществено, тъй като е нарушено правото на защита на държавния служител. Това обосновава и нарушение на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Липсата на индивидуализация на действията на служителя, които да бъдат квалифицирани като нарушение на т. 8, 15, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, води до невъзможност да се съберат релевантните доказателства и административният акт да се издаде след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, което обосновава и съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 206, ал. 4 ЗМВР. Посочените нарушения водят и до нарушение на материални закон. Съставът на разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР изисква поведение, което е несъвместимо с етичните правила, уронващо престижа на службата. В случая предпоставките на цитирания текст не са изпълнени, тъй като не са установени действия на служителя, които уронват престижа на службата. Нарушението на правилата на ЗДвП, които са квалифицирани от административния орган и като нарушение на етичните правила, в случая не може да се квалифицира и като поведение, уронващо престижа на службата. Служителят е спрян от полицейски служители и за нарушенията му е издадено наказателно постановление, същият не се опитва да осуети проверката и не пречи на контролните органи да осъществят служебните си правомощия. Същевременно за нарушенията Дункин е санкциониран по реда на ЗДП, по който всеки гражданин отговаря за нарушение с такъв характер. Липсва действие, волеви акт на служителя, с което същият да допринася за разгласяване на нарушението. Следователно дори и да се приеме, че с поведението си служителят нарушава Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, то за това нарушение законът предвижда друг вид наказание, което обосновава и несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание. Ето защо изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, е законосъобразен и обоснован.

При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора.

С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени, както и предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото следва да се осъди Областна дирекция на МВР – Благоевград да заплати на К. Д. направените по делото разноски в размер на 750 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Касационната жалба в частта й, с която се обжалва постановеното по делото решение, в частта му за разноските, има характер на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и следва да се квалифицира като такова. Наведените в жалбата доводи във връзка с формулираното искане по същността си сочат на сезиране на съда с искане за изменение на първоинстанционния съдебен акт в частта за разноските по смисъла на чл. 248 ГПК. Върховният административен съд не е компетентен да се произнесе по така направеното искане, по което следва да се произнесе първоинстанционния съд, постановил обжалваното решение, чието изменение в частта за разноските всъщност се претендира.

По изложените съображения Върховният административен съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2210 от 22.12.2022 г., постановено по адм. д. № 1168/2021 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Благоевград да заплати на К. Д., [ЕГН], сумата 750 лв. (седемстотин и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство.

ВРЪЩА адм. д. № 1168/2021 г. на Административен съд гр. Благоевград за произнасяне по искането в касационната жалба за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ