Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: Е. И. И. К. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя Т. Н. по административно дело № 2220 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на В. П. от гр. Ловеч, [улица], за отмяна на влязло в сила решение № 3386/19.05.2022 г., постановено по адм. д. № 745/2022 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). С него е отхвърлено оспорването на жалбоподателя, действащ като ЧСИ с рег. № 879 с район на действие ОС Ловеч, срещу решение № ПИ-7/11.01.2022 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) София, с което е потвърдено разпореждане за отказ да се прекрати производството по принудително изпълнение, № 53-06-8685-5/20.12.2021г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП София.

В подаденото искане са изложени доводи за наличие на нови обстоятелства и писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Като такива са посочени и представени: Разпореждане изх.№53-06-8685-39 / 07.11.2022г. на Публичния изпълнител при ТД на НАП София за отказ да бъде прекратено изпълнително дело №170361884/2017г.; Решение №ЖБ-28/08.11.2022г. на Директора на ТД на НАП София; Решение №ПИ-430/24.11.2022г. на Директора на ТД на НАП София, платежно нареждане от 28.11.2022г. и Решение №ЖБ-29/16.12.2022г. на Директора на ТД на НАП София.

Молителят заявява, че представените доказателства са нови за установяване на факта, че със събраните от него суми по изпълнително дело №210950155/2021г. по описа на ТД на НАП-София са погасявани несъществуващи задължения на заличения търговец ОнарЕООД, а с представеното платежно нареждане от 28.11.2022г. се установява плащането на 2 347,34лв. задължения на същия заличен търговец, считани за налични към 23.11.2023г. Намира, че тези доказателства са от съществено значение за решаване на делото. В проведеното открито съдебно заседание претенцията за отмяна се поддържа заедно с процесуалния представител адв. Ст.Жеков, който излага подробни съображения.

Ответникът по искането директорът на ТД на НАП София, чрез юрк. Р., оспорва искането по съображения, изложени в представено писмено възражение и в съдебно заседание. Моли то да бъде отхвърлено, както и да се присъдят разноски за юрисконсулт.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди предпоставките за допустимост на искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение, намира че то е процесуално допустимо като подадено от лице с правен интерес в преклузивния срок по чл. 240 АПК във вр. с 2 ДР ДОПК, против подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт, съгласно чл. 237, ал. 1 АПК, а разгледано по същество е неоснователно поради следното:

Със съдебното решение, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на В. П. срещу решение № ПИ-7/11.01.2022 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) София, с което е потвърдено разпореждане № 53-06-8685-5/20.12.2021г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП София, за отказ да се прекрати производството по принудително изпълнение, образувано срещу ОнарЕООД.

Безспорно в редовното производство е установено допуснато от ЧСИ изплащане на суми на длъжник, въпреки получено запорно съобщение, в нарушение на ДОПК и Закона за особените залози, както и привличане на ЧСИ като солидарен длъжник на основание чл.211, ал.1 ДОПК.

Наведените основания за отмяна с искането са насочени срещу заключението на решаващия съд по приложението на материалния закон, както и твърдения за допуснати множество и съществени процесуални нарушения в хода на делото.

Отмяната по реда на Раздел I от Глава четиринадесета, чл. 237 - 244 АПК, е извънреден и извънинстанционен способ за защита срещу неправилните съдебни актове. Съответните хипотези са уредени изчерпателно в разпоредбата на чл. 239 АПК. Те не могат да бъдат тълкувани разширително, тъй като чрез тях се преодолява силата на пресъдено нещо на съдебния акт.

Съгласно приложимата хипотеза на чл. 239, т. 1 АПК, влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законовите предпоставки са свързани с установена в по-късен етап непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. По смисъла на цитираната разпоредба нови обстоятелства са факти от действителността, които са значими спрямо спорното правоотношение, докато нови доказателства са писмените доказателства за новооткрити факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. И в двата случая законът свързва невъзможността последните да бъдат включени в предмета на приключилото дело по изцяло обективни и независещи от страната причини. Новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото.

Настоящият състав на Върховния административен съд приема за неоснователни твърденията в искането за отмяна, че представените писмени доказателства имат качеството нови доказателства и с тях се установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК.

При запознаване с тяхното съдържание става ясно, че:

Разпореждане изх.№53-06-8685-39 / 07.11.2022г. на Публичния изпълнител при ТД на НАП София за отказ да бъде прекратено изпълнително дело №170361884/2017г. представлява последващ на процесния отказ за прекратяване на същото изпълнително дело срещу длъжника, на когото са изплатени суми, въпреки наложен запор.

С Решение №ЖБ-28/08.11.2022г. на Директора на ТД на НАП София е оставена без уважение жалба за бавност, подадена от молителя срещу забавяне на процедура по произнасяне с изричен акт по направено искане за прекратяване на производството по същото изпълнително дело.

С Решение №ПИ-430/24.11.2022г. на Директора на ТД на НАП София е оставена без уважение жалбата на молителя против Разпореждане изх.№53-06-8685-39 / 07.11.2022г.

С платежно нареждане от 28.11.2022г. и Решение №ЖБ-29/16.12.2022г. на Директора на ТД на НАП София се установява превод от страна на молителя в полза на ТД на НАП на парична сума.

С Решение №ЖБ-29/16.12.2022г. на Директора на ТД на НАП София е оставена без разглеждане жалба за бавност, подадена от молителя срещу бездействие на публичен изпълнител при ТД на НАП.

Всъщност, представените към искането за отмяна документи (с изключение на платежното нареждане) обективират действия на органа по изпълнението или произнасяне по жалби против такива действия и по самото си естество не представляват удостоверителни документи за определени факти, за да могат да служат за посоченото основание за отмяна. Що се отнася до паричния превод, липсва връзка между извършването му и мотивите на окончателното съдебно решение, чиято отмяна се иска.

По тези съображения представените към искането за отмяна доказателства са неотносими към главния спор по делото пред Административен съд София-град и поради тази причина нямат значение, още по-малко съществено, за неговото разрешаване. Чрез тези доказателства не се установяват факти, които са осъществени, но не са били известни на страната, които да имат съществено значение към формираните от съда правни изводи.

Останалите изложени в искането за отмяна оплаквания са за неправилност на решението на Административен съд София - град, с което е отказано тълкуване на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска и което също е окончателно и не следва да бъдат обсъждани.

С оглед изложените съображения, не е налице основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила Решение № 3386/19.05.2022 г., постановено по адм. д. № 745/2022 г. по описа на Административен съд София град (АССГ) от В. П. на посоченото основание, следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора претенцията за разноски на ответника по искането за отмяна е основателна, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, на НАП следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на В. П., [ЕГН], с адрес: гр. Ловеч, [улица], за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила Решение № 3386/19.05.2022 г., постановено по адм. д. № 745/2022 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА В. П., [ЕГН], с адрес: гр. Ловеч, [улица], да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

/п/ ИВА КЕЧЕВА