Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 2175/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба подадена от В. Н. чрез адв.Т. Р. от АК-Видин срещу решение № 563 от 08.12.2022 год. постановено по адм. д. № 598/2022 год. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата на Нецовска против решение № 2153-14-73 от 10.06.2022 год. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Плевен, с което е отхвърлена нейна жалба вх.№ 1012-14-162/10.05.2022 год. и е потвърдено разпореждане № 2175-14-65#13/04.04.2022 год. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Плевен и е осъдена В. Н. да заплати на ТП на НОИ Плевен разноски по делото в размер на 100 лева. В касационната жалба са наведени възражения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторката моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и делото да се върне на първата инстанция за правилното му решаване по същество. Претендира да и се присъдят всички направени разноски по делото.

Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ Плевен действащ чрез пълномощника си старши юрисконсулт З. С. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена, а оспореното с нея съдебно решение да се остави в сила като правилно.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като предлага то да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Фактическата обстановка по спора правилно е установена от административния съд. С процесното разпореждане от 04.04.2022 год. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Плевен потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ Плевен от 10.06.2022 год. на основание чл.98, ал.1 от КСО във вр. с чл. 99, ал. 2, т. 2 и ал.1, т.2, б. "а" от КСО е изменено разпореждане № 21/26.04.2016 год. и всички последващи и е определена на Нецовска считано от 01.04.2022 год. със срок 30.06.2022 год. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер 314, 50 лева. Осигурителният орган е приел, че при издаване на разпореждането от 26.04.2016 год. за първоначално отпускане на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на лицето е зачетен осигурителен стаж за периода 14.10.1991 год. до 31.12.1996 год. по обр.УП-30 № 49-3/05.02.1997 год. и е включен осигурителен доход за изчисляване на пенсията за период 01.01.1992 год. до 31.12.1994 год. по обр.УП-2 № 49-2/05.02.1997 год. издадени от ДФ „СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ“. При извършена проверка е установено, че в предадените от осигурителя ДФ „СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ“ ведомости за заплати липсва информация за лицето В. Н. за периода м.10.1991 год. до м.12.1996 год. От лицето е изискано да представи документи удостоверяващи осигурителния му стаж и доход. Представено е копие на трудова книжка №1225/01.06.1984 год. Други доказателства не са представени. Пенсионният орган приема, че не следва да зачита осигурителния стаж и осигурителния доход по документите издадени от ДФ „СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ“. Тези документи обаче са съобразени при първоначалното отпускане на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Изключването на стажа и дохода води до промяна на размера на пенсията, която се определя в минимален размер, а именно 314, 50 лева. С горните мотиви директорът на ТП на НОИ Плевен не е уважил жалбата на лицето и е потвърдил разпореждането от 04.04.2022 год.

Решението на директора на ТП на НОИ Плевен е обжалвано пред Административен съд Плевен, който с процесното решение е отхвърлил жалбата на Нецовска. Обоснована е теза, че обжалваното пред него решение и потвърденото със същото разпореждане са издадени от компетентни органи, в изискуемата форма и при спазени административнопроизводствени правила, в съответствие с приложимите материално-правни норми. Както в административното, така и в съдебното производство не са представени надлежни доказателства относно осигурителен стаж на лицето за периода м.10.1991 год. до м.12.1996 год. Представеното незаверено копие от трудова книжка на основание чл.183 от ГПК е изключено от доказателствения материал по делото. В следствие на това не може да се потвърди достоверността на обр.УП-30 № 49-3/05.02.1997 год. и обр.УП-2 № 49-2/05.02.1997 год. издадени от ДФ „СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ“, поради което не следва да се зачита осигурителния стаж за посочения в тях период. Налице са условията на чл.99, ал.1, т.2, б.А от КСО за отмяна на влязло в сила разпореждане по инициатива на органа, който го е издал, когато пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторката пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност.

Решението е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, като е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях.

Съдът е направил точни и обосновани изводи досежно материалната законосъобразност на оспорения административен акт като издаден при наличието на законовите предпоставки на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО. Съгласно чл. 98, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане. Влязлото в сила разпореждане по чл. 98, с което пенсията е първоначално отпусната, може да се измени или отмени съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "а" от КСО от органа, който го е издал, когато се установи, че пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание (както в случая).

В хода на проведения съдебен контрол е установено от съда, че по отношение на ДФ „СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ“ са постъпили документи със съмнения относно издадени от осигурителя документи за осигурителен стаж и доход, по отношение на касаторката е установено, че същата не фигурира в разплащателните ведомости на дружеството, представената трудова книжа е копие, което е изключено от доказателствения материал по делото. Съгласно писмо на СГП по отношение на 143 лица е установено, че са издадени неистински документи по смисъла на чл.93, т.6 от НК удостоверяващи осигурителен стаж и доход. Доказателствата по делото, подробно обсъдени от съда, несъмнено установяват, че по отношение на касаторката не следва да се зачита осигурителния стаж и доход по обр.УП-30 № 49-3/05.02.1997 год. и обр.УП-2 № 49-2/05.02.1997 год. издадени от ДФ „СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ“, поради което определената и пенсия с разпореждането от 26.04.2016 год. е в неправилен размер. С процесното разпореждане от 04.04.2022 год. от пенсионният орган са взети предвид всички тези обстоятелства, съгласно относимите документи с вярно съдържание и на Нецовска е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер на 314, 50 лева.

Същевременно съдът правилно е посочил, че от жалбоподателката не са представени доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган. Осигурителният стаж и размер на дохода се доказват от осигуреното лице като жалбоподателката не е установила те да са различни от приетите с процесното разпореждане.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила.

Предвид неоснователността на главното искане на касаторката за отмяна на оспорения от нея съдебен акт няма основание да бъде уважена и акцесорната и претенция за присъждане на деловодни разноски.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 563 от 08.12.2022 год. постановено по административно дело № 598/2022 год. по описа на Административен съд Плевен.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА