Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: СВИЛЕНА ПРО. Д. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Я. Д. изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 2266/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) М. Б. при Агенция "Митници", чрез процесуален представител юрк. М. Л., против Решение № 20/12.01.2023 г., постановено по адм. дело № 976/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас.

Първоинстанционното съдебно решение се обжалва като неправилно с доводи за противоречие на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва крайното заключение на административния съд за недоказаност на действително платената цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. Поддържа, че в хода на административното производство са събрани необходимите доказателства в тази насока, но същите са преценени неправилно от съда. Предвид доводите оспорва извода относно необходимост от приложението на вторичните методи за определяне на митническата стойност съгласно чл. 74, 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на ЕП и на Съвета от 09.10.2013 г. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което да се потвърди оспореният административен акт. При условията на алтернативност претендира изменение на първоинстанционното решение в частта на разноските и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Д. Д., чрез адв. Р. В., оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмено становище и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като законосъобразно и мотивирано. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 600 лв., съгласно представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 20.02.2023 г.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените касационни основания, събраните доказателства и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Бургас е било Решение № 32-177078/31.05.2022 г. на директора на ТД М. Б. при Агенция "Митници", с което на основание чл. 70, 1 във вр. с чл. 70, 1, б. д), подбуква i), чл. 77, 1, б. а), 2 и 3, чл. 85, 1, чл. 105, 3 и 4, чл. 114, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 54, ал. 1, чл. 55, ал. 1, чл. 56, чл. 59, ал. 2, чл. 66, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 67, ал. 1, чл. 83, ал. 1 ЗДДС, е определена нова митническа и данъчна облагаема стойност на стока, поставена под режим „допускане за свободно обращение“ по МД с MRN № 21BG001007031278R3/19.05.2021 г. и нови размери на дължимото мито и ДДС, съответно са взети под отчет като дължими суми за досъбиране вносно мито в размер на 716,72 лв. и ДДС в размер на 1 576,78 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС.

От фактическа страна съдът е установил, че на 19.05.2021 г. с МД с MRN № 21BG001007031278R3 жалбоподателката е поставила под митнически режим "допускане за свободно обращение" стока, описана като употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка Мазда; модел CX5, бр. места – 5, първа регистрация – 2016/01/01, цвят - бял, работен обем – 2 500 куб. см., мощност – 197, двигател – бензин, шаси (VIN) № JM3KE4DY2G0640407, държава на произход – САЩ, условие на доставка – FOB, франко борд. При оформянето на декларацията е използван методът на договорната стойност по чл. 70 от Регламент № 952/2013, с посочена сума в размер на 3 900 USD (плюс разходите за международен транспорт 500 USD) и е приложена инвойс фактура, издадена от "Global Auto Exchange" LLC. Данъчната основа е изчислена в размер на 7 167,21 лв. като са определени и заплатени вземания за мито в размер на 716,72 лв. и ДДС в размер на 1 634,36 лв.

При последващ контрол на декларираните данни са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. Съгласно информацията от уебсайт www.autoauctions.io, продажната цена за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси на аукцион с дата 11.02.2021 г. е в размер на 8 300 USD. Вносителят е бил уведомен за започналата проверка с писмо изх. № 32-245302/30.07.2021 г., с което е изискано представяне на допълнителни документи и информация. В указания срок от страна на Д. Д. е постъпил отговор, че търговското досие на сделката, включващо фактура, транспортни документи и плащания към бюджета, е представено на митническите органи при декларирането.

Със съобщение peг. № 32-404625/13.12.2021 г. жалбоподателят е информиран, че в изпълнение на чл. 22, 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и въз основа на събраната информация предстои издаване на решение за определяне на нов размер на митническата стойност на стоката в размер на 14 334,41 лв. и данъчна основа за целите на ДДС в размер на 16 055,72 лв. И. Р. № 32-177078/31.05.2022 г. от директора на ТД „М. Б. е връчено чрез процесуален представител на адресата на 10.06.2022 г.

След извършена проверка решаващият съд е потвърдил валидността на обжалваното митническо решение като постановено от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл. 19, ал. 1 и ал. 7 ЗМ и при спазване на изискванията за форма.

На първо място в мотивите съдът е разгледал и отхвърлил като неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с издаване на решението след срока по чл. 196, ал. 1 ЗМ. Освен инструктивния характер на срока е посочено и обстоятелството, че в случая административното производство е започнало служебно и спрямо него следва да бъде приложен давностният срок за установяване на митнически задължения, предвиден в чл. 103, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. На следващо място е направен е изводът за противоречие на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби на закона. В аргументите на съда е взета предвид приложимата правна уредба и изискванията на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. във връзка с определянето на митническата стойност на стоките и правомощията на съответните органи, свързани с осъществяването на последващ контрол. Прието е, че преценката за наличие на основателни съмнения в случая не намира опора в данните от административната преписка. Доказателствената тежест за това обстоятелство е възложена на митническия орган, който е следвало да докаже твърденията си с допустимите процесуални способи. Събраната информация не е официална и/или служебна такава, за да се разчита на нейната достоверност и да се използва като база данни или за сравнение. В общите условия изрично е посочено, че данните са с информативен и неангажиращ характер. Без да оспорва автентичността на представената фактура за продажба, доказваща придобиване на стоката, административният орган е приел неправилно, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност и не е използвал уредените вторични способи за определяне на митническата стойност на внесената стока. Посоченото води до материална незаконосъобразност на издаденото решение.

Обжалваното съдебно решение от Административен съд – Бургас е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК на оспореното митническо решение за определяне на нова митническа стойност на декларираната от Д. Д. стока „употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка Мазда, модел CX5, шаси (VIN) № JM3KE4DY2G0640407, държава на произход – САЩ. Проверката на доказателствата по делото води до извод за точно и правилно приложение на материалния закон.

Предметът на правния спор законосъобразно е ограничен от съда до анализа на ангажираните доказателства за определянето и основанието за корекция на митническата стойност, посочена в МД с MRN № 21BG001007031278R3 за поставяне под режим допускане за свободно обращение на стока. На касационен контрол подлежи преценката на първоинстанционния съд и изводът за липса на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, респ. дали по делото е доказано основание за определяне на нова митническата стойност по процесния внос.

Според съображенията в касационната жалба, в случая е открита продажната цена на същия автомобил и при наличието на тази информация не са приложими разпоредбите на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В подкрепа на това се посочва още, че защитеният канал за интернет комуникация гарантира достоверност на данните, получени при справката от сайта. В отговор на оплакванията административният съд е акцентирал върху обстоятелството, че данните са предпоставка за възникването на съмнения, но сами по себе си не са достатъчни за определяне на стойността. Съображенията на касатора биха могли да бъдат споделени единствено при доказване на направеното твърдение, каквото не е проведено в хода на административното производство и пред съда.

Съгласно чл. 70, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламента. Действително платената цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Фактите по делото в това отношение не се оспорват с конкретни аргументи от касатора.

Първостепенният съд правилно е приел, че при приоритетното прилагане на договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 не изключва възможността за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Пропорционалността на административната намеса в процедурата по чл. 140, 1 от Регламента изисква да се съобрази, както надлежното мотивиране на съмненията, така и изискването за възможностите на декларатора да представи търсената от него информация. Както се посочва от СЕС в т. 60 на решение от 28.02.2008 г. по дело С-263/06, Carboni e derivati Srl: „В това отношение е необходимо да се напомни, че от съдебната практика следва, че общностната уредба относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности...“.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия при последователно прилагане на методите в чл. 74, 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи в постановеното решение.

В противоречие с гореизложените принципни положения и законови разпоредби е определената корекция с Решение № 32-177078/31.05.2022 г. да бъде потвърдена единствено предвид справката в www.autoauction.io. В подкрепа на този извод са и твърденията на административния орган в акта за „предполагаема продажба“ след датата на аукциона, проведен на 11.02.2021 г. и неизвестност на останалите параметри на покупко-продажбата, в резултат от която Д. Д. е придобила собствеността върху вносната движима вещ.

По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отмяна на оспорения административен акт.

При този изход на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по делото, А. М. следва да бъде осъдена да заплати в полза на Д. Д. разноски за настоящото производство в размер на 600 лв. Неоснователна е алтернативната претенция в касационната жалба за изменение на решението в частта на разноските. Правилни са съображенията на административния съд, че в настоящия случай не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20/12.01.2023 г., постановено по адм. дело № 976/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас.

ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на Д. Д., [ЕГН], с адрес гр. Бургас, [улица], разноски за касационното производство в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. П. п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА