Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 2234 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 година, чрез експерт с юридическа правоспособност Менцел, срещу решение № 7983/22.12.2022 година на Административен съд – София-град по адм. д. № 5790/2022 година, с което е отменено негово решение № РД-15-63/30.05.2022 година представляващо отказ за верификация на сумата от 11 191,63 лева. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 АПК – неправилно приложение на материалния закон. Оспорва като неправилен изводът на АССГ, че актът не съдържа фактически и правни основния за издаването му. Като фактически и правни основания за отказа за верификация била посочена констатирана нередност, осъществена чрез нарушение на чл.1, т.1.4 от Общите условия към финансираните по програмата проекти по схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002- 2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал на МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“. Обжалваното пред първоинстанционния съд решение било във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата срещу решение № РД-15-63/30.05.2022 година на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 година. Претендира разноски по делото.

Ответникът, Национална агенция по приходите, чрез юрисконсулт Рангелов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на Национална агенция по приходите срещу решение № РД-15-63/30.05.2022 година на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 година представляващо отказ за верификация на сумата от 11 191,63 лева.

За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, но не съдържа фактически и правни основания с оглед изискването на чл. 59, ал.2, т.4 АПК. Според съда, законодателят е предвидил специална уредба на производството по верификация на разходи, като тя се съдържа в чл. 60 - чл. 68 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съобразно цитираните разпоредби, междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. По силата на чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕФСУ предвижда конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона да се определят с нормативен акт на Министерския съвет. В конкретния случай, според съда, това е Наредба № Н-3 от 22.05.2018г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество. Във връзка с предоставената безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, съответният УО и съобразно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ЗУСЕФСУ, има правомощие да верифицира разходите, като извърши дължимата проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо, съответно да откаже тяхното верифициране, ако не са налице законовите предпоставки за тяхната допустимост по чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕФСУ. В конкретната процедура, според съда, е извършена документална проверка. Ръководителят на УО не е одобрил възстановяването на посочените в оспорения акт суми, без да се е мотивирал на какви фактически и правни основания отказва да верифицира поисканите средства съобразно изискването на ЗУСЕФСУ. Позоваването на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 1, предл. първо и чл.62 и чл.63 от ЗУСЕФСУ според съда не съответства на изложените фактически обстоятелства, които не обосновават приложението на посочените правни норми. Разпоредбата на чл. 57 от ЗУСЕФСУ, според АССГ, е посочена единствено в титулната част на решението, без от УО да са изложени мотиви за това как установените нарушения водят до липса на предвидените в чл. 57 от ЗУСЕФСУ условия за това разходите да се считат допустими.

При извършена служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното пред касационната инстанция решение, съставът на ВАС намира същото за валидно и допустимо.

Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.

Досежно правилното приложение на материалния закон:

Касационният състав приема за правилни изводите на АССГ, че обжалваният административен акт представлява отказ за верификация. Актът е издаден от компетентен орган.

Като правно основание за издаване на оспорения административен акт в титулната част на акта са изписани разпоредбите на чл. 64, ал.3 от ЗУСЕСИФ, заглавие преди изменение ДВ бр. 51/2022 година, във връзка с чл.57, ал.1, т.1, предл. първо от същия нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал.3 от ЗУСЕСИФ, заглавие преди изменение ДВ бр. 51/2022 година, извън случаите по ал. 1 ръководителят на управляващия орган издава отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост.

Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.1, предл. първо от същия нормативен акт, разходите се считат за допустими, ако са налице едновременно следните условия: 1. разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2.

Позовавайки се на така изписаната правна квалификация, РУО мотивира процесния отказ за верификация с „нарушение на ЗУСЕСИФ и ПМС №160/01.07.2016 година, водещо до необходимост от определяне на финансова корекция“. Нередността като основание за определяне на финансова корекция не съставлява фактическо основание за отказ за верификация в хипотеза на чл. 64, ал.3 от ЗУСЕСИФ, заглавие преди изменение ДВ бр. 51/2022 година, във връзка с чл.57, ал.1, т.1, предл. първо от същия нормативен акт.

Предвид това, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че изписаното фактическо основание за издаване на обжалвания административен акт не съответства на сочената правна квалификация по същия.

Чл. 64, ал.1 от ЗУСЕСИФ сочи, че при започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане.

Започналата процедура по администриране на нередност по аргумент от чл.64, ал.1 ЗУСЕСИФ представлява самостоятелно основание за отказ за верификация, но тази разпоредба не е посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт.

Сочената като използвана правна квалификация на чл. 64, ал.3 от ЗУСЕСИФ предпоставя обследване допустимостта на разходите на основанията по чл. 57 и чл.58 от ЗУСЕСИФ. В случая се сочи като обследвано основанието по чл.57, ал.1, т.1, предл. първо от същия нормативен акт, но от фактическа страна се претендира нередност, която хипотеза не покрива фактическия състав на твърдяната като нарушена разпоредба.

Това противоречие препятства съдебния контрол по фактите и представлява формално основание за отмяна на обжалвания административен акт.

Като е отменил същия, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7983/22.12.2022 година на Административен съд – София-град по адм. д. № 5790/2022 година.

ОСЪЖДА Министерството на иновациите и растежа да заплати на Националната агенция по приходите сумата от 100 (сто) лева, представляващи разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА