№ 643

гр. София,30.10.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №4844/2024г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №112829/18.10.2024г. на И. Н. М., чрез адв. Т. срещу решение №5084/04.09.2024г. по гр. дело №20221100507792 по описа на СГС за 2024г., с което първоинстанционното решение е обезсилено. Според касатора, въззивното решение е незаконосъобразно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Излага, че активната му материално-правна легитимация произтича от качеството му на съсобственик на поземлен имот с идентификатор [№], в дъното на който е изградена собствената му едноетажната жилищна сграда с идентификатор [№]. Твърди, че съществуването на водопроводната инсталация в съсобствения поземлен имот датира отпреди 1958г., като още оттогава обслужва и двете сгради и това не е нововъзникнало обстоятелство, за което следва да се прилагат сега действащите правила и изисквания на ЗУТ. Излага, че интересът му да заведе иска по чл.109 от ЗС се обосновава от поведението на ответниците, които му пречат да реализира в пълен обем правото си на собственост върху неговата сграда чрез извършеното от тях прекъсване на водоподаването към нея. Счита, че въззивното решение е постановено в нарушение на утвърдените процесуални правила, тъй като при формиране на извода си за недопустимост на предявения иск поради липсата на правен интерес, въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната цялост, и по-конкретно нотариалния акт за собственост от 1958г. и споразумението от 10.09.2009г., сключено с ответницата Д.. На следващо място твърди, че решението е...