Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията М. Т. по административно дело № 2317 / 2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу Решение №3/10.01.2023г., постановено по адм. дело №137/2021 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което по жалба на "Петрол" АД – гр. Ловеч е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка №35-ФК/05.02.2021 г., издадена от началника на посочения отдел на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС - "запечатване на търговски обект бензиностанция, находящ се в гр. Русе, [улица], стопанисван от „Петрол“ АД и забрана за достъп до него за срок от 3 дни".

В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на административния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че след като е установено при извършена проверка в обекта, че не са подадени данни своевременно към НАП за получените доставки на горива в търговския обект, то е налице неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 10, респ. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС. Според касатора при неподаване на тези данни, не може да бъде определен и реализирания оборот в обекта и това води до отклонение от данъчно облагане. Иска се отмяна на обжалваното решение и да бъде потвърдена заповедта. Касационната жалба се поддържа в представено писмено становище. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба "Петрол" АД, чрез упълномощен адвокат в депозиран по делото писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата с искане за оставяне в сила като правилно на обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед. С решението е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в нея се съдържат фактическите и правните основания за издаването й. Възпроизведени са разпоредбите на относимите разпоредби от ЗДДС, въвеждащи задължения на лицата, извършващи търговия с горива да подават по електронен път до НАП данни относно доставките и движението на доставените/получените количества течни горива.

За да отмени заповедта за налагане на принудителна административна мярка първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС и чл. 118, ал. 10 ЗДДС. Съгласно чл. 118, ал. 10 ЗДДС данъчнозадълженото лице – доставчик/получател на течни горива, е длъжно да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Съдът се е позовал на изключението по чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС, според който данни по ал. 10 не се подават от получателя по доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет (ЕСФП). За безспорно обстоятелство съдът е приел, че в обекта се регистрират продажбите чрез ЕСФП, както и че по делото е наличен служебен бон за документална доставка подадена към НАП с дата 11.11.2020г. за гориво в резервоар 2, като служебния бон е със статус "успешно подадена доставка към НАП“. Това според първоинстанционния съд означава, че информацията е постъпила в НАП. Наред с горното съдът е приел, че заповедта за ПАМ е немотивирана в частта й относно определяне срока на мярката. Обжалваното решение е правилно постановено.

Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС предвижда, че при извършено нарушение по неподаване на данни по ЕСФП към НАП съгласно чл. 118 ЗДДС, се налага ПАМ. З. винаги, когато административният орган издава заповед за ПАМ трябва да установи по категоричен начин, че е извършено именно описаното нарушение.

Видно от данните по делото обосновано съдът е приел, че в процесната бензиностанция съществува ЕСФП и доставките на горива (получени и/или доставени) са отчетени от дружеството с подаване на данни към НАП. От приложените по делото доказателства и правилно преценени от първоинстанционния съд се установява, че за доставката са подадени данни до НАП.

Правилно първоинстанционинят съд се е позовал на разпоредбата на чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС, което изключение от правилото, въведено от законодателя в чл. 118, ал. 10 ЗДДС. При подадени данни в НАП чрез въведената в експлоатация в търговския обект ЕСФП, не е налице соченото в заповедта за ПАМ нарушение.

Поради липса на допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. "г" вр. чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, не следва настоящата съдебна инстанция да излага мотиви относно законосъобразността на оспорената заповед в частта й за определения срок на мярката.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени от касатора, поради което същото е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3/10.01.2023г., постановено по адм. дело №137/2021 г. по описа на Административен съд – Ловеч.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА