О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4926

София, 30.10.2025 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ:АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 1871 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 250, ал. 1 ГПК и чл. 251 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 2150/04.02.2025 г., подадена от Р. Д. П., чрез процесуален представител адв. Х. П., с искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 5968 от 19.12.2024 г., като касационният съд отговори на въпросите на молителя „Какви са последиците за кредитора, ако е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД от датата на издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист до предявяване вземането пред съдия изпълнител?”.

Постъпила е и молба вх. № 2151/04.02.2025 г., подадена от Р. Д. П., чрез процесуален представител адв. Х. П., с искане за тълкуване на постановеното по делото определение № 5968 от 19.12.2024 г., както следва: били ли са заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист годни правни инструменти за принудително изпълнение при положение, че е изтекла абсолютната погасителна давност преди влизане в сила на заповедта за изпълнение. Искането е мотивирано със записания в определението на л. 2 извод, че: „Подаването на заповедта за изпълнение не спира давността и тя продължава да тече. Твърденият юридически факт на изтекла погасителна давност е настъпил преди влизането в сила на заповедта за изпълнение /29.05.2020 г./ и нейното стабилизиране.“

Постъпил е отговор в срок от насрещната страна „Банка ДСК“ АД, подаден чрез процесуален представител юрк. М. Б., в който...