Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: Е. И. И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 2389/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Пловдив срещу решение №103 от 17.01.2023 г., постановено по адм. д.№426 по описа на административен съд гр. Пловдив за 2022 г. Решението се обжалва само в частта, с която е отменен ревизионен акт №Р-16001621001781-091-001 от 25.10.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение №29 от 20.01.2022 г. на Директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив, относно установени задължения за ДДС, в общ размер 7 237.33 лв. и лихви в на размер 627.50 лв.

Според касаторът решението е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Макар АС-Пловдив да е възприел изводите на органите по приходите, не е извършил подробна и задълбочена преценка на събраните по делото доказателства.

Неправилно е посочено в съдебния акт, че не са представени доказателства сумите преведени по сметките на ревизираното лице от Е. М. и M.Ansaldo в общ размер на 23 424 лв. да се отнасят към облагаема доставка. От гледна точка на ЗДДС, получените плащания представляват авансови такива и за тях е дължим ДДС, за нуждите на ЗКПО същите не представляват приход на дружеството за 2020 г.

Безспорно е установено по делото, че през ревизирания период от 08.09.2017 г. до 31.12.2020 г. Строй смарт 1 ЕООД е извършвало строителство на обект жилищна сграда УПИ-І, кв.19, м. Витоша, ВЕЦ Симеоново, гр. София, [адрес]. Извършените авансови плащания са свързани с доставка на строителни услуги и прехвърляне право на строеж през ревизирания период.

Органите по приходите законосъобразно са приели, че се дължи ДДС и са определили размерът му с процесния ревизионен акт.

Въз основа на горните твърдения се иска да бъде отменено решението в обжалваната част и жалбата на дружеството да бъде отхвърлена.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 533.32 лв. и при условията на евентуалност се възразява за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба Строй смарт 1ЕООД, чрез адв. М. моли съдебният акт изцяло да бъде оставен в сила, като правилен и постановен при правилна преценка на събраните в производството доказателства.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима и основателна. Противно на приетото от съда анализът на съвкупния по делото доказателствен материал налага извода, че от страна на ревизиращите органи са събрани достатъчно доказателства, които обосновават поддържаната от тях теза. Предлага съдебното решение в обжалваната част да бъде отменено.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Административен съд гр. Пловдив е бил ревизионен акт №Р-16001621001781-091-001 от 25.10.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение №29/20.01.2022 г. в частта, относно допълнително установени задължения за корпоративен данък за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в общ размер на9 406.51 лв. и лихви за забава в размер на 1085.50 лв., както и задължения по ЗДДС в общ размер на 23 485.18 лв. и лихви за забава 2010.16 лв. С постановеното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството, относно установените задължения за корпоративен данък и относно задълженията по ЗДДС за периода от 01.10.2020 до 31.12.2020 г. , в общ размер на 16 247.87 г., в едно със законните лихви в размер на 1 382.68 лв. Жалбата е отхвърлена и относно лихви за невнесен в срок ДДС за периода 01.07.2020 г. 31.07.2020 г. в размер на 5.87 лв. върху главница от 48.33 лв. В тази част решението на АС гр. Пловдив не е обжалвано и е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция се обжалва частта от решението, с което е отменен ревизионният акт за установените задължения за ДДС, в размер на 3 333.33 лв. за данъчен период м.10.2020 г., в едно със законната лихва в размер на 319.47 лв., изчислена към 25.10.2021 г. и допълнително начислен ДДС, в размер на 3 904 лв. за данъчен период м.12/2020 г., в едно със законната лихва в размер на 308.01 лв., изчислена към същата дата. За да отмени ревизионния акт в тази част съдът е приел, че преведените суми от Е. М. и M.Ansaldo не е установено да са плащане за конкретно извършени СМР. В основанието за плащане на преводите не е вписана конкретна облагаема доставка. Установяването по несъмнен начин на основанията за извършване на преводи е от съществено значение за квалифицирането им като плащане по облагаема доставка, съответно за обосноваване на извод, че се дължи начисляване на ДДС. Според съдът извършването на банков превод не е приравнено на осъществяване на доставка. В тежест на органите по приходите е да установят основанието за плащане. Обстоятелството, че дружеството е получило преводи на конкретни парични суми, без да е установено в хода на ревизията конкретното основание за това и без ревизията да е извършена по особения ред на чл.122 от ДОПК, не може да обоснове разширително тълкуване на закона, съответно начисляване на данъка върху тези суми.

Решението в обжалваната част е правилно постановено.

Основният спор между страните е дали получените плащания са във връзка с облагаеми доставки, както и дали за тези доставки се дължи начисляването на ДДС. За да обоснове оплакванията си пред настоящата инстанция, касаторът представя два броя нотариални актове и справка от Агенцията по вписванията относно партидата на Смарт строй 1 ЕООД, като твърди, че представляват доказателства за наличие на основание за плащанията свързани с услугите по предоставяне на СМР.

В хода на ревизионното производство, в последствие и в РА и РД, по отношение на нито едно от плащанията от различни физически и юридически лица общо в размер на 123 984 лв. не е установена връзка с последваща извършена облагаема доставка. Въпреки това, с оглед посочените основания за плащане е прието, че се касае за авансово плащане във връзка с извършени СМР. Едва с мотивите на съдебното решение е направен анализ на посочените при преводите основания за плащане и е прието, че за две от тях то не е ясно. Само в тази част АС гр. Пловдив е приел, че констатациите на РА са незаконосъобразни. Споделят се изводите му, че единствено наличието на плащане по банкова сметка не е основание да бъде прието, че е извършена реална услуга или предстои извършването на такава, като същата бъде определена като облагаема и за нея се дължи ДДС.

Горните изводи не се променят и от приложените към касационната жалба писмени доказателства, според които ревизираното лице е продало на Е. М. право на строеж за изграждане на два броя гаражи, представляващи подземно паркомясто №9 и №10, находящи се в гр. София, [адрес], съгласно нотариален акт.№166, том І, рег.№2667, по дело №137 от 2019 г. и съгласно нотариален акт №181, том ІІ, рег.№5593, дело №330/2020 г. за покупко-продажба на правото на строеж за три броя гаражи, представляващи подземно паркомясто №1, №6 и №8. В нотариалните актове е направена уговорка за срока на плащане, съответно три месеца и един месец от датата на сключване на сделката и е посочена сумата, която се дължи. Плащането извършено от Е. М., за което е определено задължение за ДДС м.10.2020 г. не съвпада нито с тази уговорка, нито като време на плащането, нито като размер на преведена сума.

В приложените пред касационната инстанция доказателства изобщо не се съдържат каквито и да било данни, които касаят извършения превод от M.Ansaldo.

Вярно е поддържаното от касатора, че съгласно чл.113 ЗДДС за всяко плащане следва да бъде издадена фактура, но за да бъде начислен ДДС, във връзка с извършена доставка трябва да бъде установено каква е доставката и дали тя е облагаема. В конкретния случай само по косвени доказателства, във връзка със съществуващи договорни отношения между страните необосновано е прието, че се касае за доставка на услуга, представляваща извършване на СМР и следва да бъде определено задължение за ДДС.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че такова облагане би било възможно в производство по чл.122 ДОПК , но случаят не е такъв.

При този изход на делото не се дължи присъждане на разноски в полза на касатора. Ответникът в настоящото производство не е заявил искане за присъждане на разноски, поради което и такива не му се дължат.

Мотивиран така, Върховен административен съд състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №103 от 17.01.2023 г. постановено по адм. дело №426 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2022 г., в частта, с която е отменен ревизионен акт № Р-16001621001781-091-001 от 25.10.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив относно допълнително начислен ДДС в размер на 3333.33 лв. за данъчен период м.10.2020 г., в едно със законната лихва в размер на 319.47 лв. и в размер на 3904 лв. за данъчен период м.12.2020 г., в едно със законната лихва в размер на 308.01 лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

/п/ ИВА КЕЧЕВА