Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 2332 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. С., чрез процесуалния му представител адв. К., против решение № 2400 от 16.12.2022 г., постановено по адм. дело № 1501/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения административен акт, алтернативно – делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответникът – кметът на район „Централен“ в община Пловдив не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед № РД-21-290/19.04.2021 г., издадена от кмета на район „Централен“ в община Пловдив, с която на основание чл. 224а, ал. 5 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено незабавното спиране и на основание чл. 224а, ал. 6 ЗУТ е забранен достъпът до незаконен строеж: „Подземна стоманобетонна конструкция“, находяща се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 56784.519.724 по КККР, гр. Пловдив, ПИ 1731, включен в УПИ V-848, кв. 50-нов, 2-стар по плана на ЦГЧ, с административен адрес ул. О. П. № 10-12, гр. Пловдив, изграден без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж.

С обжалваното решение оспорването е отхвърлено като неоснователно.

За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в условията на делегирани правомощия, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения за законосъобразно определяне на адресата на заповедта, в която като собственик и възложител на строежа е посочен именно жалбоподателят, процедирал пред административния орган заявление с искане за издаване на заповед по чл. 194 ЗУТ за осигуряване на достъп в процесния ПИ с идентификатор 56784.519.724 във връзка с възникнали обстоятелства за неотложен ремонт на собствена сграда с идентификатор 56784.519.723.3. Съдът приема, че констативният акт като официален свидетелстващ документ, чиято истинност не е оспорена в съдебното производство по съответния ред, има обвързваща материална доказателствена сила относно установените с него факти, вкл. относно вида и характера на спряното строителство. Обосновава извод, че са изпълнени условията на чл. 224а, ал. 5 ЗУТ, относима към изграждане на строеж без издадени за него инвестиционни проекти, съгласувани по реда на чл. 84 от Закона за културното наследство (ЗКН) и разрешение за строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 224а, ал. 5 ЗУТ, съгласно която разпоредба при констатиране на строеж от четвърта до шеста категория или на част от него, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от служителите по чл. 223, ал. 2 се съставя констативен акт, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.

Правилен е изводът на съда за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган и при спазване на установената форма. Заповедта съдържа предвидените в чл.59, ал. 2 АПК реквизити, вкл. фактическите и правни основания за постановяването й. От административния орган са изложени мотиви, обосноваващи приложението на хипотезата по чл. 224а, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ. Неоснователни са възраженията за противоречие между фактическите и правни основания в акта. Сочената в заповедта нужда от съгласуване на инвестиционните проекти за обект от вида на констатирания с Министерството на културата при условията и по реда на чл. 84 ЗКН, не е равнозначно на издаването й с правно основание чл. 224а във вр. с чл. 224, ал. 1, т. 6 ЗУТ. В административния акт изрично се констатира извършване на строителството при липсата на одобрени инвестиционни проекти и строително разрешение за подземния обект, което фактическо основание отговаря на посочената хипотеза по чл. 224а, ал. 5 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В тази връзка се явява неоснователна и тезата в касационната жалба за съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради липса на дадени от органа указания за отстраняване на причините, довели до спирането, както и сроковете за тяхното изпълнение - чл. 224а, ал. 3 ЗУТ. Заповедта за спиране на строителството е издадена по реда на чл. 224, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ и изискването по ал. 1 не намира приложение.

Неоснователни са касационните доводи за допуснато съществено нарушение на процедурата при определянето на оспорващия като адресат на заповедта. В административния акт жалбоподателят е посочен като собственик и възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ на строежа, като същият не отрича това обстоятелство. Изложените от него съображения в първоинстанционната жалба очертават същия и като извършител на строителството, в каквато насока е и представената по делото молба до кмета на общината с искане за издаване на заповед по чл. 194 ЗУТ за осигуряване на достъп до ПИ с идентификатор 56784.519.724 именно във връзка с извършване на строително-монтажни работи за осигуряване надеждността на сградата в съседния имот. Следователно, Стамов правилно е определен като адресат на заповедта. Възражението за незаконосъобразно насочване на разпореждането за спиране и забрана за достъпа до строежа единствено срещу него, а не и срещу останалите собственици на ПИ с идентификатор 56784.519.724, е неоснователно.

По делото безспорно е установен незаконен строеж, без издадени строителни книжа, който се изгражда към момента на проверката от длъжностните лица при район "Централен" в община Пловдив. Представлява подземен обект - стоманобетонна конструкция по западната имотна граница на ПИ с идентификатор 56784.519.724 с приблизителни размери според съставените констативни актове в план 322 см х 1094 см, с приблизителна дълбочина от кота терен до кота долен ръб конструкция (дъно изкоп, представляващо нивото на прилежащия в основата им терен) между 300 см и 200 см, като са изпълнени изкопа, фундаментите, колоните и подпорните стени. По време на проверката се изпълняват кофражните работи на кота +- 0,00, съгласно приложенията към констативните актове. Процесното строителство според жалбоподателя се извършва въз основа на изготвено конструктивно становище относно неотложни мерки за хидроизолационна защита на външен неизмазан тухлен зид на четириетажна жилищна сграда на ул. „К. А. Б. № 7, гр. Пловдив, с графична част, като представлява според него неотложни мероприятия във връзка със застрашената надеждност на здравината на намиращата се непосредствено до строежа в съседен ПИ с идентификатор 56784.519.723 жилищна сграда от 1925 г., която е със статут на недвижима културна ценност.

Правилен е изводът на съда, че установеното представлява строеж по смисъла на 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който се изискват одобрени инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж, каквито в случая няма. Според заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно-техническа експертиза не е налице идентичност между констатираното строителство и фигуриращите в регулационен план от 1973 г. и действащия регулационен план от 1982 г. две подпорни стени в имота. Констатациите в констативния акт се потвърждават от вещите лица относно разположението и параметрите на строежа, независимо от наименованието на същия, дадено в оспорената заповед и заключението на съдебно-техническата експертиза. За извършването му дори и в хипотезата на аварийност е необходимо издаване на разрешение за строеж въз основа на частични работни проекти - чл. 148, ал. 6 ЗУТ, каквото в случая липсва.

Неоснователни са основните доводи в касационната жалба относно извършването на строително-монтажните работи във връзка с издадена от кмета на община Пловдив заповед, нареждаща установените укрепителни и ремонтни дейности. На първо място, заповед № 22-ОА-649 от 09.04.2022 г. на кмета на община Пловдив е издадена една година след оспорената в настоящото производство заповед за спиране на строителството по подземната конструкция, съответно и след вече извършените строително-монтажни работи от оспорващия. На второ място, представената от жалбоподателя документация е във връзка с негово заявление до кмета на общината за издаване в хипотезата на отказ на собствениците на поземления имот на заповед за осигуряване на свободен достъп в него за извършване на строителни дейности във връзка с неотложни мерки по хидроизолационна защита по четириетажната жилищна сграда в ПИ с идентификатор 56784.519.723, но и към настоящия момент не се представят доказателства за снабдяване със строителни книжа за реализираната подземна конструкция. В този смисъл, обсъждането от РЕСУТ при район „Централен“ на община Пловдив в протокол № 8 от 25.03.2021 г. на предложение за конструктивно укрепване и отводняване на УПИ V-848, ПИ с идентификатор 56784.519.724 е единствено във връзка с исканото право за преминаване. По дадените в него предписания за съгласуване по реда на чл. 84 ЗКН на инвестиционни проекти и внасянето им за одобряване в районната общинска администрация, по делото се представя и становище № СТ-84-368 от 30.07.2021 г. на заместник-министъра на културата, с което е съгласуван инвестиционен проект за обект „неотложни мерки за хидроизолационна защита на външен неизмазан тухлен зид на четириетажна жилищна сграда на ул. К. А. Б. № 7, гр. Пловдив, част Конструктивно становище, фаза Технически проект, с изисквания изкопните работи да се извършват под наблюдението на археолог съгласно чл. 161, ал. 2 ЗКН при условията на чл. 148, ал. 2 и ал. 5 ЗКН, и ако бъдат открити археологически структури, да бъдат извършени пълни спасителни археологически проучвания, резултатите от които да се приемат от комисия, назначена по чл. 158а ЗКН, като след приключване на проучването инвестиционните проекти за имота, съобразено с резултатите от проучването да бъдат внесени за съгласуване в НИНКН съгласно чл. 83 и по реда на чл. 84 ЗКН. Изложеното по никакъв начин не обсъжда констатираното в настоящото производство строителство, а визира осигуряването на право на преминаване във връзка с извършването на бъдещо такова и то по строго определен ред. По делото липсват данни за съгласуване на последващи инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж за обекта.

Неоснователно е възражението за незаконосъобразност на оспорената заповед, основан на твърденията за извършване на строежа при констатирана неотложност и аварийност предвид нуждата от премахване на негативното въздействие на почвени и атмосферни води до източния фасаден зид на сградата с идинтификатор 56784.519.723.3, за което е необходимо единствено уведомяване на общината, като условието е изпълнено. Такова изискване в чл. 194 ЗУТ, по реда на който е отправено искане от оспорващия, не е предвидено. Уведомяването на общината е залегнало в разпоредбата на чл. 195, ал. 3 ЗУТ, която има предвид предприемане на незабавни действия от страна на собственика на обект, който при авария или други обстоятелства е застрашен с увреждане или разрушаване, т. е. целта е да се извършат такива ремонтни и възстановителни дейности, които да доведат до заздравяване на строежа и възстановяване на проектните му нива - арг. от чл. 195, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ. Това обаче не означава, че е допустимо извършване на строително-монтажни дейности, в резултат на които се реализира нов строеж, без изискуемите по закон строителни книжа.

С оглед изложеното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2400 от 16.12.2022 г., постановено по адм. дело № 1501/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ