Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар М. В. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от председателя А. Д. по административно дело № 2338/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от главния секретар на Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез процесуален представител, срещу решение № 5/06.01.2023 г. по адм. дело №217/2022 г. на Административен съд - Смолян, с което е отменена негова заповед № 8121К - 6725/19.07.2022 г. по оспорване на А. П.. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Ответникът по касационна жалба - А. П., жив. в [населено място], общ. Чепеларе, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на направените разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с оспорената заповед, издадена на основание чл.165, ал.1, ал.2 предложение 2, ал.3 и ал.5 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл.12, ал.1, т.1 и чл.14, ал.1 и ал.2 от Наредба №8121з - 310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, министерска заповед № 8121з -29/11.01.2022 г. временно е преназначен за срок от една година старши инспектор А. П. - началник на група "Криминална полиция" към Районно управление - Чепеларе при ОДМВР - Смолян, на ръководна длъжност - началник на група "Териториална полиция" в сектор "Охранителна полиция" към Районно управление - Смолян при ОДМВР - Смолян от деня, следващ датата на запознаването с длъжността. АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, комуто надлежно са делегирани правомощията по чл.158, т. 4 ЗМВР и предвид разпоредбата на чл.14, ал.1от Наредба №8121з - 310/17.07.2014 г., препращаща към чл.158 ЗМВР, е компетентен да издава и заповеди за временно преназначаване. Заповедта е в изискуемата от закона писмена форма и относно задължителния реквизит - фактически основания в случаите на "служебна необходимост" съгласно чл.14,ал.2 от Наредба №8121з - 310/17.07.2014 г. препраща към докладната записка от 13.07.2022 г., в която липсват каквито и да е било факти, които могат да бъдат квалифицирани като извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите, каквато е легалната дефиниция на "служебна необходимост" съгласно пар.1, т.23 от ДР на ЗМВР. Единственият обективен факт, визиран в заповедта, е засиленият миграционен натиск, но това обстоятелство по никакъв начин не е установено с конкретни цифри за територията на РУ - Смолян. АС е приел, че липсват фактически основания, относими към приложимата материално - правна норма и заповедта е издадена в нарушение на приложимото материално - право поради липса на кумулативно необходима предпоставка за временно преназначаване поради служебна необходимост - а именно на служебна необходимост. Решението е правилно като краен резултат.

Наличието на вакантна длъжност не е спорно по делото, същото е едно от необходимите условия за временно преназначаване поради служебна необходимост, но не е единственото необходимо. Следва да е налице и служебна необходимост по смисъла на пар.1, т.23 от ДР на ЗМВР, в чиято дефиниция не е включено нито наличието на вакантна длъжност, нито така нареченият "кадрови дефицит" от касатора, възникнал поради наличието на процесната вакантна длъжност. Доколкото временното преназначаване поради служебна необходимост е без съгласието на преназначения и в случая - въпреки неговото несъгласие, изразено в административното производство при запознаването му с докладната записка с характер на предложение за временно преназначаване, то легалната дефиниция на "служебна необходимост" не може да се тълкува разширително, което би довело до неправомерно засягане на правната сфера на служителя, който се преназначава. Не основателни са доводите, че съдът не е указал на главния секретар, че не сочи доказателства за фактическите основания за издаване на заповедта. С определение №431/16.09.2022 г. на л.66 от делото на ответника е указано, че е негова доказателствената тежест за установяване на компетентността на издателя на акта, на фактическите основания, посочени в оспорваната заповед и изпълнението на всички законови изисквания по издаването й, съобщени редовно на 27.09.2022 г., видно от отрязък от призовка на л.70.

Невярно е оплакването, че представените от ответника писмени доказателства не са кредитирани от съда. Всъщност същият е коментирал съдържанието им и е посочил, че не доказват "засилен миграционен натиск" за територията на РУ - Смолян, който да може да се квалифицира като извънредна промяна в оперативната обстановка.

Представената с касационната жалба заповед от 23.12.2022 г. за прекратяване на временното преназначаване не сочи на неправилност на съдебното решение, нито на отпаднал правен интерес за Паракосов от първоначалното оспорване предвид възможността му да претендира вреди от незаконосъобразен административен акт.

С оглед изложеното решението не страда от твърдените от касатора касационни основания и като правилно като краен резултат следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касационна жалба следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 1000 лева заплатен адвокатски хонорар, който е близо до минимума, предвиден в чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е не се явявя прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото, платим от МВР.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5/06.01.2023 г. по адм. дело №217/2022 г. на Административен съд - Смолян.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати 1000 (хиляда)лева разноски по делото на А. П., жив. в [населено място], общ. Чепеларе, [улица].

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА