Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: И. С. Т. К. при секретар М. В. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от председателя А. Д. по административно дело № 2352/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Н., жив. в гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение №236/13.01.2023 г. по адм. дело №9445/2022 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена нейната жалба против заповед № РД - 09 - 43/23.09.2022 г. на директора на [заличен текст]. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено съдопроизводствено нарушение и необоснованост, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационна жалба - директорът на [заличен текст], чрез процесуален представител, в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила.

Ответникът по касационна жалба - И. В., жив. в гр. София, чрез процесуален представител в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото.

Ответникът по касационна жалба - малолетният М. В., чрез особен представител - адв. К., иска оставяне на решението в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АССГ е взел предвид, че с оспорената пред него заповед на директора на [заличен текст], издадена на основание чл.147 и чл.148, ал.2 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), чл.108, ал.5 от Наредба 10/01.09.2016 г. във връзка със заявление от родител с вх. №4313/20.06.2022 г., е наредено ученикът М. В. да бъде записан в [заличен текст] клас за учебната 2022/2023 година. АССГ е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия съгласно разпоредбата на чл.259, ал.1 ЗПУО вр. чл.108 и чл.109 от Наредба №10/01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование. Оспореният акт е издаден в писмена форма, съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 АПК, като липсва реквизит по чл.109 от Наредба №10/01.09.2016 г. - датата на преместване в новото училище, но доколкото е установено, че това е началото на учебната година 2022/2023, този пропуск във формата не е съществен. АССГ е приел, че липсва съществено нарушение на административно - процесуалните правила при издаване на заповедта, същата е при спазване на приложимото материално право и целта на закона - в най - голяма степен да бъдат защитени интересите на детето, тъй като в негов интерес е да учи в училище, което се намира в близост до местоживеенето му и в благоприятна за развитието му среда. Решението е правилно.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилна преценка на АССГ относно спазване на административно - процесуалните правила от издателя на заповедта. Оплакванията, свързани с протокола по подбор от комисията не сочат на съществено административно - процесуално нарушение, доколкото чл.108 и чл.109 от Наредба 10/01.09.2016 г. не съдържат нормативно изискване произнасянето по заявлението за преместване на ученик от директора да се предшества от решение на комисия по подбор.

Некоректно е твърдението, че преди издаване на заповедта - на 21.09.2022 г. И. Н. е уведомила директора за несъгласието си за записване на сина й М. В. в [заличен текст]. Видно от доказателствата същата е изпратил имейл на 21.09.2023 г. в 21.48 (след края на работното време) до директора на [заличен текст], към която е приложено молба, но с нея се иска информация кой е подал заявлението за записване на детето и какви документи са приложени. Посочено е, че исканите документи са й необходими за представяне пред съд. Липсва волеизявление, че не дава съгласие за записване на детето. Молбата е получила входящ номер на 23.09.2022 г., когато е издадена заповедта и след това е изпратен отговор на молбата. Едва след издаването на оспорената заповед, видно от разменената кореспонденция, Николова е изпратил препис от съдебното решение, с което й е предоставено упражняването на родителските права по отношение на М. В.. При това положение за директора не е било възникнало задължение да събира допълнителни доказателства, още повече, че заявлението на бащата е било окомплектовано с всички необходими документи, каквито мотиви е изложил АССГ. Настоящият съдебен състав споделя изложените доводи, че в чл.12, ал.1 ЗПУО няма изрично изискване заявлението да е от двамата родители. Правилно съдът е посочил, че съгласно чл.123, ал.1 СК и единият родител може да представлява детето си, като в случая правото е упражнено съгласно изискването на чл.123, ал.1 СК, видно от изслушването на детето - бащата се е съобразил с желанието на детето да посещава близко до местоживеенето му училище и да не пътува продължително до предишното си училище особено за часовете първа смяна. Интересът на детето е запазен и предвид благоприятната среда в новото училище, видно от изготвения за настоящето производство социален доклад. Настоящият съдебен състав споделя доводите, че несъгласията между родителите относно училището следва да се решават по реда на чл.123, ал.2 АПК - пред медиатор или по исков ред пред районния съд, но в тежест на директора на училището не може да бъде възлагано да прави подобна преценка в административното производство по чл.147 ЗПУО и Наредба 10/01.09.2016 г.

Настоящият състав споделя доводите на АССГ за несъщественост на пропуска във формата на заповедта, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр. последно АПК, същите не следва да бъдат повтаряни.

Невярно е твърдението, че АССГ е игнорирал силата на пресъдено нещо на съдебното решение за родителските права. Напротив същото е взето предвид, но правилно е посочено, че бащата не е лишен от правото да упражнява родителските права и същите не са ограничени, освен това в случая са упражнени в интерес на детето, живеещо при бащата. Спорът относно адресната регистрация на детето не може да промени факта, че детето фактически живее при бащата по желание на самото дете от месец март 2022 година. Заповедта е в съответствие с разпоредбата на чл.12, ал.1 ЗПУО, съгласно която всеки граждани упражнява правото си на образование съобразно своите предпочитания и възможности в училище по свой избор, като изборът на малолетните се извършва от техните родители. В случая направеният от бащата за малолетния му син избор на училище съответства на предпочитанията на детето и на неговия интерес.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касационна жалба И. В. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 лева заплатен адвокатски хонорар, платим от касационната жалбоподателка.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №236/13.01.2023 г. по адм. дело №9445/2022 г. на Административен съд - София - град.

ОСЪЖДА И. Н., жив. в гр. София, [жк], [адрес], да заплати разноски по делото в размер на 1000 (хиляда) лева на И. В., жив. в гр. София, [жк] [адрес].

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА

/п/ ТИНКА КОСЕВА