Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 2399 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по касационна жалба на К. М. от гр. Сандански, чрез процесуалния му представител адв. Г., против решение № 1332 от 21.07.2022г., постановено по адм. дело № 785/2021г. по описа на Административен съд – гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу удостоверение за въвеждане в експлоатация № 44 от 06.08.2021г. на Главния архитект на община Сандански, с което е въведен в експлоатация строеж „жилищна сграда с гаражи“, с идентификатор № 65334.300.2559.4 по кадастралната карта на гр. Сандански, находяща се в ПИ идентификатор № 65334.300.2559, идентичен с УПИ IV – 2559, кв. 106, по плана на гр. Сандански, с административен адрес [улица]. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото.
В касационната жалба се поддържа, че оспореното решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди се неправилност на извода на съда за съответствие на акта с материалния закон, напротив твърдят, че при издаването му са допуснати нарушения на правилата за издаването му, тъй като навежда съображения, че при реализиране на строителството, което е завършило с издадения акт за въвеждане в експлоатация, не са спазени нормативите за строителство, регламентирани по ЗУТ и подзаконовите актове по прилагането му. Посочва, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е допуснал две допълнителни експертизи, а впоследствие ги е заличил необосновано, което е довело до неизясняване на спора от фактическа страна, както непопълването на делото с относимите доказателства. Посочва, че по този начин не е изяснено има ли отклонения от одобрения проект съпоставено с извършеното реално строителство и ако има такова дали реализираният строеж представлява опасност по стандартите за пожарна и аварийна безопасност и дали допуснатите отклонения са от категорията на съществените съгласно ЗУТ. Иска решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за изясняване на релевантните към спора обстоятелства. Претендира разноски за всички инстанции.
О. Г. архитект на община Сандански, чрез процесуалния си представител юрк. Ч. – Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „Мираж 7“ ООД със седалище гр. Сандански, чрез процесуалния си представител адв. А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответниците Г. М., П. М., Г. Ч., Л. Д., Л. И., В. Г., А. С., Л. С., Р. И., М. Н. - Иванова, К. Н., К. С., В. П. и И. Б. не се явяват и не се представляват в съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови оспореното решение АС – гр. Благоевград е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по закон, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел и че оспореното удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж е съответно на материалния закон. Позовал се е на трайна практика на ВАС, че за строежите от четвърта и пета категория, е нормативно установен регистрационен режим за въвеждане в експлоатация, а от приобщените по делото доказателства и неоспорената от страните СТЕ е установено наличието на всички изискуеми документи по чл.177 ал.1 ЗУТ и липсата на отрицателните предпоставки по чл.178 ал.3 ЗУТ за въвеждане на строежа в експлоатация. Приел е, че не е налице отрицателната предпоставка по чл. 178 ал. 3 т. 1 ЗУТ, тъй като е налице констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа от 18.05.2021г., който е съставен и при спазване на процедурата по чл. 170 ал. 2 ЗУТ, при която жалбоподателят е бил заместен при наличие на предпоставките за това от органа, издател на разрешението за строеж, срещу което пък жалбоподателят не е използвал способите за защита. Приел е и че от СТЕ е установено, че не са налице предпоставките по чл. 178 ал. 3 т. 1 ЗУТ, доколкото е установено, че при реализирането на строежа няма отклонения по смисъла на тази разпоредба. Посочил е, че не се е установило изпълнение на строежа при съществени отклонения по смисъла на чл. 154 ал. 2 ЗУТ, а напротив установено е, че същият е изпълнен в съответствие с приетата екзекутивна документация по чл. 175 ал. 2 ЗУТ, както и че съобразно нея не се касае до изменение на инвестиционния проект по реда на чл. 154 ал. 4 – 6 ЗУТ, предполагаща съществени отклонения от одобрения проект. По тези съображения съдът е приел, че оспореното удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж е законосъобразно и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно.
Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж поставя край на административната процедура по разрешаване ползването на строежа, поради което засяга непосредствено права и интереси на заявителя. Съгласно приложимата редакция на ал. 3, чл. 177 ЗУТ (ДВ бр. 16/2021г.) „Строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж, при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 2. Удостоверението се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 след проверка на комплектуваността на документите и регистриране въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място. Удостоверенията за въвеждане в експлоатация се публикуват в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а“. Разпоредбата недвусмислено сочи на регистрационен режим за строежите от четвърта и пета категория, какъвто е спорният, като контрола за законосъобразност на оспорения отказ обхваща наличието на изискуемите документи по ал. 1, чл. 177 от ЗУТ и липсата на пречки по ал. 3, чл. 178 ЗУТ за въвеждане в експлоатация, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Това е така, тъй като в случая на административния орган по ал. 3, чл. 177 ЗУТ е вменено единствено задължение в ал. 3, чл. 177 ЗУТ за проверка "на комплектуваността на документите", но не и преценка за валидност и правилност на изискуемите документи. В този смисъл е и предложение последно на ал. 3, чл. 177 ЗУТ, което предоставя възможност за извършване проверка на място, но по преценка на органа - главния архитект, а не му вменява такова задължение. Чл. 177 ал. 1 разписва, че „След завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят подава заявление пред органа по ал. 2 или 3 за въвеждането на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад по чл. 168, ал. 6, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, технически паспорт и сертификат за проектни енергийни характеристики и посочва идентификатор на обекта на кадастъра, подлежащ на въвеждане в експлоатация“. Правилно съдът е приел и въз основа на приетата по делото СТЕ, че в случая не се установява липса на някои от изискуемите се документи. Съответно редът и условията за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежи от категорията на спорния са определени в Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. Б. и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като в чл. 19а ал. 3 (в относимата редакция от ДВ бр. 89/2019г.) са разписани изискуемите се документи.
Отказът за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация съобразно чл. 19в ал. 1 от посочената наредба се издава, когато се установи наличие на някое от обстоятелствата по чл. 178, ал. 3 ЗУТ, както и когато не е упражняван строителен надзор или е упражняван от нелицензирано или нерегистрирано за това лице за строежите от четвърта категория и не е упражнявано техническо ръководство за строежите от пета категория. Правилно съдът е приел, че в случая не се установява нито едно от посочените обстоятелства и в частност не се установява обстоятелство по чл. 178 ал. 3 т. 1 ЗУТ, представляващо пречка за издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация. Правилно съдът е приел, включително позовавайки се на приетата СТЕ, че констатираните изменения от първоначално одобрения проект, съобразно който е изпълнена сградата, са изпълнени въз основа на одобрена екзекутивна документация, като изпълненото съответства на нея, съответно не попадат в основанията на чл.178 ал. 3 ЗУТ. Разграничителният критерий за същественост на отклоненията е даден в чл. 154, ал. 2 от ЗУТ, като съществените отклонения по чл. 154, ал. 2, т. 1-4 са недопустими, а тези по чл. 154, ал. 2, т. 4-8 от ЗУТ могат да бъдат изпълнени. Правилно е прието, че с допуснатите изменения не се установява да е променяна строителната конструкция, вида на конструктивните елементи и/или натоварванията, да се нарушават предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, да се отнемат или изменят съществено общи части на строежа или да се променят вида, нивото, местоположението и трасето на преносни и довеждащи проводи и съоръжения до урбанизираните територии и на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в урбанизираните територии, което се потвърждава и от вещото лице. Т.е. не се установяват отклонения от одобрените проекти от категорията на съществените, които обосновават отказ за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, като следва да се посочи и че допуснатите отклонение са извършени въз основа на одобрена екзекутивна документация, тъй като одобрената екзекутивна документация след издаване на акт обр. 15 е такава по чл. 175 ЗУТ, а не такава по чл. 154 ЗУТ, т. е. за несъществени отклонения. Изложеното налага извод за липса на нарушения по чл. 178 ал. 3 т. 1 ЗУТ, както правилно е приел и съдът. Неподписването от част от възложителите, а именно жалбоподателят на акт обр. 15 и екзекутивната документация също не води до незаконосъобразност на оспореното удостоверение, тъй като е изпълнена процедурата с отправените нотариални покани, а споровете между възложителите подлежат на уреждане в отделно съдебно производство по общия ред и са ирелевантни в настоящето. Правилно съдът е приел и че е недопустимо да се упражнява инцидентен контрол за законосъобразност в настоящото производство по отношение на предхождащите издаването на удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж актове. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 177 ал. 3 ЗУТ изисква единствено тяхното наличие, а възраженията за валидността им и законосъобразността им не са в компетентността на административният орган.
Най – накрая неоснователно е възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е назначил, изслушал и по делото е приета СТЕ, с която са изяснени спорните по делото технически въпроси. По допълнително допуснатите и впоследствие заличени от съда експертизи, същите са заличени, поради незаплащането в срок на определение депозит, но и по изложени от съда съображения за неотносимост на същите към предмета на спора, поради и което не е допуснато нарушение на съдопроизводствените от категорията на съществените.
По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Искането на ответника по касация „Мираж 7“ ЕООД, като основателно и като доказано, тъй като са представени доказателства за сторени и заплатени такива следва да бъде уважено, но само за настоящата инстанция, тъй като претенцията за първата инстанция му е била уважена и са присъдени такива в първоинстанционното производство и не следва да бъдат присъждани такива повторно за първата инстанция. Искането на ответника по касация Главния архитект на община Сандански като такова за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено в размер на 100 лв. съгласно чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1332 от 21.07.2022г., постановено по адм. дело № 785/2021г. по описа на Административен съд – гр. Благоевград.
ОСЪЖДА К. М. от гр. Сандански да заплати на „Мираж 7“ ЕООД със седалище гр. Сандански сума в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА К. М. от гр. Сандански да заплати на О. С. сума в размер на 100 /сто/ лева, разноски за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ