Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела 1953-1990, стр. 166, пор. № 52

КОГА УБИЙСТВОТО Е КВАЛИФИЦИРАНО ПО ЧЛ. 116, Т. 11, ПРЕДЛОЖЕНИЕ ВТОРО НК

Чл. 116, т. 11, алт. 2 НК

Главният прокурор на НРБ е предложил общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд да издаде тълкувателно решение по приложението на чл. 116, т. 11, алт. 2 НК, тъй като в съдебната практика има две противоречиви становища. Според едното становище са налице две отделни престъпления, а според другото, че престъплението е едно, защото реалната съвкупност е въздигната в квалифициращ признак на умишленото убийство.

Представителят на Главната прокуратура даде заключение да се приеме второто становище.

Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, съобрази следното:

В чл. 116 НК има два квалифицирани състави, които се отнасят за различни случаи на умишлено убийство на две или повече лица.

Втората алтернатива на чл. 116, т. 4 НК се прилага, когато умъртвяването на повече от едно лице е извършено с едно деяние. Тук еднородната идеална съвкупност е въздигната в квалифициращ признак на престъплението. Единството на това престъпление се обуславя от обстоятелствата, че деянието е едно и че последиците от него се обхващат от умисъла на дееца. В Постановление № 14/1963 г. на Пленума на Върховния съд е указано, че от субективна страна е необходимо умисълът да е възникнал предварително, по време на извършване убийството на първото лице или непосредствено след извършването му, когато убийството на второто лице представлява продължение на едно престъпление.

Втората алтернатива на чл. 116, т. 11 НК се прилага, когато убийството е осъществено от лице, което преди това е извършило друго убийство по чл. 115 или 116 НК, за което не е постановена присъда. Така, както е редакцията на текста, не може да има спор, че се касае за две отделни деяния, второто от които е извършено, преди да е била постановена присъда за първото от тях. Тези деяния следва да се квалифицират като отделни престъпления, защото при реална съвкупност на престъпления, извършени против личността на различни граждани, се прилагат разпоредбите на чл. 23 - 25 НК, а не разпоредбите за продължаваното престъпление. Това изрично е указано в чл. 26, ал. 6 НК. Тази разпоредба е общата част на НК и се отнася за всички видове престъпления против личността, включително за убийствата. Еднородната реална съвкупност може да се квалифицира като едно престъпление против личността само в случаите, когато деянията са извършени по отношение на едно и също лице и при наличието на другите предпоставки по чл. 26, ал. 1 НК.

С оглед на това Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии приема, че когато едно лице извърши умишлено убийство, след като е извършило друго убийство по чл. 115 или 116 НК, за което не е постановена присъда, двете деяния следва да се квалифицират като отделни престъпления - първото по чл. 115 или 116 НК в зависимост от това дали се касае за обикновено или квалифицирано умишлено убийство, а второто всякога по чл. 116, т. 11, алт. 2 НК, независимо дали са налице и други квалифициращи обстоятелства. За всяко от престъпленията трябва да се определи отделно наказание, а по съвкупност да се наложи едно общо наказание по реда на чл. 23 - 25 НК. Основание за този извод дава и систематическото тълкуване на закона. Този квалифициран състав е даден в една точка с опасния рецидив. При положение, че първото осъждане на дееца е също за умишлено убийство, разликата между двата състава е само в това, че при опасния рецидив последващото убийство е извършил след осъждането с влязла в сила присъда, а по втората алтернатива, че го е извършил, преди да бъде постановена присъда за първото убийство. Очевидно законодателят е целял да приравни отговорността за тези два сходни случаи на рецидив.

По тези съображения и на основание чл. 51, ал. 2 от Закона за устройство на съдилищата Върховният съд, ОСНК,

РЕШИ:

Когато едно лице извърши умишлено убийство, след като е извършило друго убийство по чл. 115 или 116 НК, за което не е поставена присъда, двете деяния следва да се квалифицират като отделни престъпления - първото по чл. 115 или 116 НК в зависимост от това, дали се касае за обикновено или квалифицирано умишлено убийство, а второто всякога по чл. 116, т. 11, алт. 2 НК, независимо дали са налице и други квалифициращи обстоятелства.

За всяко от престъпленията следва да се определи отделно наказание, а по съвкупност да се наложи едно общо наказание по реда на чл. 23 - 25 НК.