Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ НИ. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Я. Д. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 2434/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 368/10.11.2022 г. на Административен съд (АС) – Добрич постановено по адм. дело № 439/2021 г., в частта, в която е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019 г., изх. № 02-080-2600/8698 от 04.08.2021 г. (УП изх. № 02-080-2600/8698 от 04.08.2021 г.) на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта относно извършените намаления и отказано финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 32 752,29 лв. и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) в размер на 15 736,38 лв.

Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради несъобразяването му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения, че при издаването на уведомителното писмо са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като в него са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС (ТР № 16/31.03.1975 г.) твърди, че мотивите за издаване на акта са изложени в представеното по делото становище от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Излага и съображения, че съдът не е коректно разпределил доказателствената тежест във връзка с оспорване на истинността на докладите за проверка на площи с № 397158 и № 397297, както и че не се е доказало, че оспорените документи са неистински. Моли решението в обжалваната му част да се отмени и делото да се реши по същество, алтернативно да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и направените разноски. Представя списък на разноските. При условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. М..

Ответникът по касация – „ТИТАН ЕКСПРЕС“ ООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът по касация се представлява от адв. К..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения.

За да отмени обжалваното уведомително писмо, в частта му относно извършените намаления и отказано финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) решаващият съд е приел, че то е издадено от компетентен орган, при условията на делегиране на правомощия съгласно Заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, при спазване на изискването за посочване на фактически основания за издаването на акта. В тази връзка съдът, позовавайки се на ТР № 16/31.03.1975 г., е изложил съображения, че мотивите на акта (фактическите му основания) се съдържат в представените по делото контролни листи и доклади от извършени проверки на място, по различните схеми и мерки, по които е кандидатствал земеделският производител, в снимковия материал, в докладната записка на началника на РТИ – Варна до директора на дирекция „ТИ“ при ДФЗ, в извадките от ИСАК за окончателна калкулация по схемите и мерките за директни плащания, до които ползвателите на помощ имат осигурен достъп, както и в становището на заместник изпълнителния директор на ДФЗ от 26.08.2021 г., което е изпратено заедно с административната преписка на съда. Посочил е, че резултатите от извършените проверки представляват фактическите основания, които са мотивирали административния орган да намали плащанията по двете схеми - по СЕПП и ЗДП и да откаже частично субсидиране по тях. Приел е, че уведомителното писмо е мотивирано от правна страна, в частта относно намалението по СЕПП, защото от приложеното по делото становище на заместник изпълнителния директор, с което са допълнени съображенията на органа, ясно се вижда, че частичният отказ от финансовото подпомагане е постановен на основание чл. 19а от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията. Приел е, че уведомителното писмо не е мотивирано от правна страна, в частта относно намалението по ЗДП. Посочил е, че от документите към административната преписка не е ясно въз основа на кои правни норми е изчислена санкционираната площ и площта за оторизация. Не е посочено и как са извършени намаленията по ЗДП. Приел е, че в хода на административното производство са допуснати и други съществени процесуални нарушения, довели от своя страна до нарушение на материалния закон, в частта относно отказаното финансово подпомагане по СЕПП и ЗДП. Изложил е съображения, че в тази част уведомителното писмо е издадено при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка.

Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно като краен резултат по следните съображения.

Съдът е установил фактите по делото въз основа на събраните по делото доказателства.

Правилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Неправилно е приел, че същото съдържа фактически основания. Видно от съдържанието на УП изх. № 02-080-2600/8698 от 04.08.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ същото съдържа две таблици: Таблица 1 Оторизирани суми (в лева) и Таблица 2 Извършени плащания (в лева). От посоченото в таблиците и поясненията за отделните колони на всяка таблица не може да се установят кои са фактическите основания (конкретни факти), поради наличието на които е извършено намаление по СЕПП и ЗДП, кампания 2019. Противно на приетото от съда, тези мотиви не могат да се излагат в допълнително становище – изх. № 02-080-2600/8698#4 от 26.08.2021 г., след издаване на административния акт и подаване на жалба срещу същия. Становището изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си. Това е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт, като незаконосъобразен по смисъла на чл.146, т.2 АПК. Поради тази причина е безпредметно обсъждането на доводите в касационната жалба за допуснато от решаващия съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с оспорване на истинността на докладите от проверката на място, защото това няма да доведе до различен правен резултат. В уведомителното писмо липсва препращане към докладите от проверките на място, за да се приеме, че същите представляват мотиви на административния акт. Липсва и позоваване на контролни листи, на докладната записка на началника на РТИ – Варна до директора на дирекция „ТИ“ при ДФЗ. Не може да се приеме, че тези документи, макар и съставени в хода на административното производство, съдържат мотивите на административния акт.

Правилен е изводът на съда за липсата на правни основания за постановения отказ по ЗДП и неправилен за наличието на такива по СЕПП.

Поясненията под таблица 1, конкретно за колона 3 „Намаления“ визират множество различни хипотези и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от визираните в поясненията хипотези органът е приел, че е налице. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо издавано от касатора, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат. Актът съдържа изключително оскъдни и бланкетни мотиви, които по никакъв начин не позволяват да се направят ясни и категорични изводи, при посочената като искана от заявителя „ТИТАН ЕКСПРЕС“ ООД сума по СЕПП и по ЗДП, защо и как е достигнато до извода, че на същата следва да бъдат направени посочените конкретни намаления.

Неоснователно в касационната жалба се сочи, че административният акт е мотивиран. В чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г. е посочено, че Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното УП. В мотивите на акта, съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на РБ, могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения за извършените намаления не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Посоченото в уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на частичния отказ.

По изложените съображения решението, като правилно като краен резултат, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото размер - 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие № 019/10.10.2023 г. Бланкетното възражение за прекомерност на касатора е неоснователно и не следва да се уважава предвид предмета на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила Решение № 368/10.11.2022 г. на Административен съд – Добрич постановено по адм. дело № 439/2021 г., в частта, в която е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019 г., изх. № 02-080-2600/8698 от 04.08.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта относно извършените намаления и отказано финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 32 752,29 лв. и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) в размер на 15 736,38 лв.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „ТИТАН ЕКСПЕС“ ООД, [ЕИК] сумата от 1000 (хиляда) лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Н. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА