Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. К. Членове:

ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВАСТЕФКА КЕМАЛОВАЕМИЛ ДИМИТ. М. при секретар С. П. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя Г. К. по административно дело № 2470/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Районен съд-Пловдив, чрез адвокат Вичев, подадена срещу решение № 49 от 05.01.2023 г., постановено по адм. дело № 10104/2022 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение по т.1 от Протокол № 34 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.09.2022 г., с което не се налага дисциплинарно наказание на Д. В. – съдия в Районен съд – Пловдив, по предложение с рег. № ВСС – 8599/21.05.2021 г., подадено от административния ръководител на Районен съд – Пловдив, уточнено с предложение с рег. индекс № ВСС-8599/11.06.2021 година. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Претендира разноски.

Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуален представител оспорва жалбата и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Ответникът – Д. В. чрез адвокат Стефанова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила.

Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Върховен административен съд, шесто отделение, тричленен състав е било образувано по жалба на административния ръководител – председател на Районен съд – Пловдив срещу Решение по т.1 от Протокол № 34 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.09.2022 г., с което не се налага дисциплинарно наказание на Д. В. – съдия в Районен съд – Пловдив, по предложение с рег. № ВСС – 8599/21.05.2021 г., подадено от административния ръководител на Районен съд – Пловдив, уточнено с предложение с рег. индекс № ВСС-8599/11.06.2021 г.

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният акт на Съдийската колегия на ВСС е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, приет е с необходимото мнозинство от 8 /осем/ гласа „за“ и при наличен кворум, съгласно нормата на чл. 320, ал. 6 ЗСВ.

По своето съдържание твърденията на вносителя на предложението за нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ се свеждат до неявяването на съдия Д. В. на работа в два последователни работни дни на 05.05.2021 г. и на 07.05.2021 г., като същият не е посещавал Съдебната палата и деловодството на Районен съд Пловдив, както и не е работил с Единната информационна система на съдилищата. Дисциплинарното производство е образувано в законоустановения срок, като към 22.06.2021 г., не е изтекъл шестмесечният срок по чл. 310, ал. 1 ЗСВ, считано от откриване на нарушението, както и тригодишният срок от извършването му.

В хода на производството по дисциплинарно дело № 3/2021 г. по описа на ВСС, са събрани относимите към казуса доказателства. Дисциплинарният състав е изяснил пълно и всестранно фактите и обстоятелствата, релевантни към състава на твърдяното за извършено от магистрата дисциплинарно нарушение.

Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 320, ал. 7 ЗСВ за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, когато предложението му бъде прието, както и изказаните съображения от членовете на съответната колегия или на пленума на Висшия съдебен съвет. Тази изрична правна норма инкорпорира решението на дисциплинарния състав в решението на съответната колегия на ВСС. Съдът е счел, че изводът за липса на предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на заинтересованата страна – Д. В. – съдия в Районен съд – Пловдив, е направен след правилна интерпретация на разпоредбите, регламентиращи основанията за възникване на такава отговорност, а именно - доказано дисциплинарно нарушение.

Съдът е приел още, че без да излиза извън предмета на дисциплинарното производството, кадровият орган обосновано приема, че следва да се отчете и неотмененото действие на приетите от СК на ВСС „Правила и мерки за работа на съдилищата в условията на пандемия“ (изм. и доп. по протокол № 16/19.05.2020 г., изм. и доп. по протокол № 17/02.06.2020 г., изм. и доп. по протокол № 39/10.11.2020 г., изм. и доп. по протокол № 40/17.11.2020 г., изм. и доп. с протокол № 21/01.06.2021 г.), предвиждащи специален режим на физическо присъствие в сградите на съдилищата, като в т.IX.1 е предвидено, че съдиите и съдебните служители, които не са дежурни и в график, не са задължени да присъстват физически в сградата на съда. Правилата са издадени във връзка с обявената с решение на № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка, удължавана многократно с решения на Министерския съвет. Със заповеди на министъра на здравеопазването са въведени временни противоепидемични мерки на територията на страната, включително и такива относими към работния процес в затворени помещения, а именно заповед № РД -01-677/25.11.2020 г., заповед № РД-01-718/18.12.2020 г. за изменение и допълнение на заповед № РД-01677/25.11.2020г.; заповед № РД-01-197/31.03.2021г.; заповед № РД-01-220/08.04.2021 г.; заповед № РД-01-27З/29.04.2021 г. От същите се установява, че за периода 27.11.2020 г. до 31.05.2021 г. една от предвидените противоепидемични мерки се отнася до работодателите и органите по назначаване, които следва да организират работния процес на работниците/служителите в дистанционна форма /работа от разстояние/надомна работа/, където е възможно, като допускат присъствена работа на най-много 50 % от персонала. Относно съдиите и съдебните служители е предвидено, че в дните, в които не са дежурни и в график, не са задължени да присъстват физически в сградата на съда.

Прието е, че твърдяното нарушение на работното време, разглеждано като фактическо присъствие в сградата на Районен съд - Пловдив и неизползването на Единната информационна система на съдилищата, само по себе си и когато не е довело до неизпълнение на служебните задължения, не би могло самостоятелно да се приеме като дисциплинарно нарушение, за което следва да бъде наложено най – тежкото наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“. Спазването на работното време и място е относително, като се отчита характерът на работа и времето за извършване, както и останалите особености на изпълнение на служебните задължения на магистрата.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд подробно е обсъдил фактическите обстоятелства, установени от писмените и гласни доказателства по делото и е формирал обосновани изводи за законосъобразност на оспорения акт. Доводите на касатора са били наведени и обсъдени и в първоинстанционното производство на ВАС, като не са налице основания за промяна изводите на съда. Предмет на спор в случая е Решение в частта по т. 1 от Протокол № 34/27.09.2022 г. от заседание на Съдийска колегия на ВСС, с което спрямо ответника Вътов е отказано налагането на дисциплинарно наказание. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспореното решение е издадено от компетентен орган - Съдийска колегия на ВСС, съгласно чл. 320, ал. 2 ЗСВ, в рамките на правомощията на органа и при оперативна самостоятелност, при необходимия кворум и мнозинство, съобразно чл. 320, ал. 6 ЗСВ и е в предвидената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма. Атакуваното решение е подробно мотивирано с фактическите и правни основания за издаването му и не са допуснати нарушения на производствените правила, които да са от категорията на съществените. Решението на Съдийската колегия на ВСС е взето след обсъждане на събраните доказателства, становищата на членовете на колегията и възраженията на страните. Решението е мотивирано в съответствие с правилата на чл. 320, ал. 7 ЗСВ, а именно - за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, когато предложението му бъде прието, както и изказаните съображения от членовете на съответната колегия. Спазена е разпоредбата на чл. 310, ал. 1 ЗСВ, съгласно която дисциплинарно производство се образува от наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че дисциплинарният състав е изяснил фактите и обстоятелствата по отношение на визираното дисциплинарно нарушение. Първоинстанционният съд подробно е анализирал отказа на компетентния орган да образува дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1 ЗСВ за нарушение на чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ – неизпълнение на служебни задължения и по–конкретно неявяване на работа в два работни дни, в които магистратът не е посещавал Съдебната палата и не е работил с ЕИСС. Поведението на ответника е анализирано и не е установено "неизпълнение на други служебни задължения" по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ, поради което законосъобразно е отказано ангажиране на дисциплинарната отговорност на ответника.

В тази връзка, съобразявайки цялата фактическа обстановка и анализирайки подробно мотивите на дисциплинарнонаказващия орган, тричленният състав на ВАС правилно приема, че нарушението на работното време разглеждано като фактическо присъствие в сградата на Районен съд - Пловдив и неизползването на Единната информационна система на съдилищата, само по себе си и когато не е довело до неизпълнение на служебните задължения, не би могло самостоятелно да се приеме като дисциплинарно нарушение, за което да следва да бъде наложено дисциплинарно наказание. Следва да се посочи, че явяването на работа, конкретно в кабинета на съдията не представлява самоцелно присъствие на работното място, а предполага обективно изпълнение на възложените функции в работно време, на работното място. Не съществува разпоредба задължаваща и ограничаваща съдиите да изготвят съдебните актове по делата само и единствено в, кабинетите си на територията на съответния съд. В изрично посочените в чл. 210 от ЗСВ права и задължения на съдиите, такова задължение не е посочено.

Правилно е прието от съда, че без да излиза извън предмета на дисциплинарното производството, кадровият орган обосновано приема, че следва да се отчете и неотмененото действие на приетите от СК на ВСС „Правила и мерки за работа на съдилищата в условията на пандемия“ (изм. и доп. по протокол № 16/19.05.2020 г., изм. и доп. по протокол № 17/02.06.2020 г., изм. и доп. по протокол № 39/10.11.2020 г., изм. и доп. по протокол № 40/17.11.2020 г., изм. и доп. с протокол № 21/01.06.2021 г.), предвиждащи специален режим на физическо присъствие в сградите на съдилищата, като в т.IX.1 е предвидено, че съдиите и съдебните служители, които не са дежурни и в график, не са задължени да присъстват физически в сградата на съда. Правилата са издадени във връзка с обявената с решение на № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка, удължавана многократно с решения на Министерския съвет. Със заповеди на министъра на здравеопазването са въведени временни противоепидемични мерки на територията на страната, включително и такива относими към работния процес в затворени помещения, а именно заповед № РД -01-677/25.11.2020 г., заповед № РД-01-718/18.12.2020 г. за изменение и допълнение на заповед № РД-01677/25.11.2020г.; заповед № РД-01-197/31.03.2021г.; заповед № РД-01-220/08.04.2021 г.; заповед № РД-01-27З/29.04.2021 г. От същите се установява, че за периода 27.11.2020 г. до 31.05.2021 г. една от предвидените противоепидемични мерки се отнася до работодателите и органите по назначаване, които следва да организират работния процес на работниците/служителите в дистанционна форма /работа от разстояние/надомна работа/, където е възможно, като допускат присъствена работа на най-много 50 % от персонала. Относно съдиите и съдебните служители е предвидено, че в дните, в които не са дежурни и в график, не са задължени да присъстват физически в сградата на съда.

Неоснователен е доводът на касатора за приложимост на разпоредбите на Кодекса на труда.

Съдиите, прокурорите и следователите имат особен служебен статус, поради което e специфичен и характерът на правоотношенията им, по силата на които те изпълняват функциите си /наричани по-долу правоотношенията/. По този въпрос теорията и съдебната практика приемат, че правоотношенията не са трудови по смисъла на Кодекса на труда, защото създаването и прекратяването им се извършва с индивидуални административни актове на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, за разлика от трудовите правоотношения, които са такива на частното право и съществуват между равнопоставени страни. Разглежданите правоотношения не са и служебни по смисъла на Закона за държавния служител, независимо че и двете са властнически правоотношения при упражняване съответно на съдебната и на изпълнителната власт.

Правоотношенията на съдии, прокурори и следователи са самостоятелен вид административни правоотношения по изпълнение на платена държавна служба в изпълнение на функциите им при осъществяване на съдебната власт като отделен вид държавна власт (Решение № 1 от 31 януари 2017 г. на КС на РБ по к. д. № 6/2016 г.). Независимо от спецификите на правоотношенията магистратите полагат труд в изпълнение на възложените им функции, осъществяват законовите си задължения и получават възнаграждение, ползват различни видове отпуски, подлежат на командироване и пр., поради което в чл. 229 ЗСВ изрично е уредено субсидиарното прилагане на Кодекса на труда. Продължителността на работния ден и полагането на труд през установеното работно време е сред основните елементи на правоотношението, произтичащо от издадения от административния ръководител акт за заемане на длъжността, встъпване в длъжност и изпълнение на функциите на магистрата. Индиция за такова тълкуване е и разпоредбата на чл. 210, т. 3 от ЗСВ, която задължава съдиите, прокурорите и следователите при необходимост да изпълняват служебните си задължения и в извънработно време.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение, защото въз основа на събраните доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът е извел обоснован и верен извод за липса на основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдия Вътов. Съдът правилно е отхвърлил оспорването на административния ръководител – председател на Районен съд – Пловдив срещу Решение по т.1 от Протокол № 34 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.09.2022 г., с което не се налага дисциплинарно наказание на Д. В. – съдия в Районен съд – Пловдив, по предложение с рег. № ВСС – 8599/21.05.2021 г., подадено от административния ръководител на Районен съд – Пловдив, уточнено с предложение с рег. индекс № ВСС-8599/11.06.2021 г., поради което решението следва да се остави в сила.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК касационния жалбоподател дължи заплащане на разноски за производството. На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата следва да бъде присъден в полза на адв. С. хонорар в размер на 1200 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49 от 05.01.2023 г., постановено по адм. дело № 10104/2022 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение.

ОСЪЖДА Районен съд-Пловдив да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адв.З. С. сумата 1200 /хиляда и двеста/ лева за процесуално представителство пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Г. п/ С. К. п/ Е. Д. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА