Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: Е. Д. Р. Й. при секретар М. В. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията Р. Й. по административно дело № 2484/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация (КЗДискр/Комисията), подадена чрез пълномощника юрисконсулт Ю. И., срещу решение № 1658/09.12.2022 г., постановено по адм. д. № 1415/2022 г. по описа на Административен съд Варна.

Касационният жалбоподател намира атакуваното съдебно решение за неправилно като необосновано, а в жалбата прави твърдения и за нарушения на материалния закон, от което следва, че са въведени касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че неправилно първоинстанционният съд счита, че адресната регистрация не представлява личностна характеристика, тъй като мястото на което едно лице живее следва да се отнесе към защитен признак лично положение. Не може да се презумира, че само защото дадено лице към съответен момент притежава постоянен адрес на територията на общината, то има някаква по-дълготрайна връзка с общината, отколкото лицето с настоящ адрес на нейната територия и счита, че това не може да послужи за обективно оправдание за неравното им третиране при предоставяне право на преференциално паркиране. Прави извод за несъразмерно засягане на лице със защитен признак, което не може да бъде оправдано, защото няма легитимна законова цел, която не може да бъде постигната с други средства. По изложените съображения иска отмяна на атакуваното съдебно решение. В представени писмени бележки преди провеждане на съдебно заседание претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - З. Н., чрез пълномощника адвокат Н. Т., в представено писмено становище счита атакуваното съдебно решение за неправилно и пледира за неговата отмяна. Не претендира разноски.

Ответниците - О. В. и Общински съвет Варна, не изразяват становище по касационната жалба и не правят искания.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред КЗДискр е започнало по жалба на З. Н. срещу О. В. с изложени оплаквания за по-неблагоприятно третиране по признак лично положение, доколкото й е бил отказан прием на документи за ползване на Синя зона с довода, че няма постоянен адрес в гр. Варна. Николова е посочила, че притежава жилищен имот на територията на [адрес] от Синя зона Варна, за което има регистрация по настоящ адрес на имота. В тази връзка е счела, че решението на общината с което се уреждат правилата за ползването на Синята зона е дискриминиращо, тъй като предпоставя неравностойното й третиране относно възможността да я ползва като регистрирана по настоящ адрес, спрямо останалите лица, регистрирани в нея с постоянен адрес.

С разпореждане № 1200/12.08.2020 г. на председателя на КЗДискр по жалбата е образувана преписка № 481/2020 г. Разпределена е на трети специализиран постоянен заседателен състав на КЗДискр. Като страни са конституирани З. Н. - жалбоподател, О. В. и Общински съвет Варна - ответници. От последните са изискани становища. Такова е депозирано от общинския съвет, с мнение за неоснователност на жалбата. Изготвен е доклад-заключение. След извършени замени на членове от заседателния състав и отлагане на първото заседание по искане на жалбоподателката, страните са били редовно призовани за второто проведеното на 31.03.2022 г. открито заседание на състава на Комисията. На него е преустановено събирането на доказателства и е обявено разглеждането на преписката по същество.

Последвало е постановяването от КЗДискр на решение № 272/18.05.2022 г., предмет на оспорване пред Административен съд Варна, с което е прието, че въведения с чл. 32, Раздел ІV. 2. 4 от Наредба за организация на движението на територията на О. В. (НОДТОВ, Наредбата), режим на локално паркиране на ППС (пътни превозни средства) на живущите в зоните за почасово платено паркиране, не намира опора в Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), тъй като липсва един от елементите - легитимна цел и не е необходимо да бъдат изследвани останалите предпоставки за пропорционалност, съгласуваност и систематичност. Съставът е приел, че това ограничение - изискването за постоянен адрес, като критерий за получаване на привилегирована възможност за ползване на въведения режим на локално платено паркиране, създава предпоставки за непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр, основана на местожителството, доколкото последното като трайна установена връзка на едно лице е част от личното му положение, а последното е защитен признак, който няма реално обективно измерение и за всеки конкретен случай трябва да се изследва самостоятелно спрямо конкретната обстановка. Прието е, че възможността лицето да паркира автомобила си пред дома си (без значение постоянен или настоящ адрес) е предоставяне на услуга и в този смисъл въведеното ограничение представлява нарушение и на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗЗДискр.

Въз основа на така установените факти съдът е намерил от правна страна, че решението е постановено от компетентен орган в писмена форма, съдържа формално изброяване на всички задължителни реквизити, прието е при спазване на регламентираната специална процедура. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но е постановено в противоречие с материалния закон.

За да обоснове този извод, Административен съд Варна е отчел приложението на чл. 99 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и приетата въз основа на него с решение на Общински съвет Варна под № 1078-5 по протокол № 26 от заседание, проведено на 31.01.2018 г. - НОДТОВ. В нейния чл. 32 от Раздел IV. 2. 4, озаглавен именно Режим на локално платено паркиране на ППС на живущите в зоните за почасово платено паркиране е предвидено, че на улици, булеварди и площади - общинска собственост, с въведен режим на почасово платено паркиране, кметът на О. В. със заповед въвежда режим на локално платено паркиране на ППС, чийто ползватели са от домакинството (по смисъла на 1, т. 2 от ДР на ДОПК) на собственици или наематели на обособени жилищни имоти, попадащи в зоните за почасово платено паркиране и са с постоянен адрес, идентичен с адреса на жилищния имот. Правото се предоставя на физически лица, които управляват ППС по силата на право на собственост или на правно основание, различно от правото на собственост и са с постоянен адрес, идентичен с адреса на обособения жилищен имот, който използват за жилищни нужди. Лицата имат право да паркират ППС в границите на конкретна подзона, от зоните за почасово платено паркиране, в която попада адресът на обособения жилищен имот. По-нататък разпоредбата урежда реда за ползване на услугата локално платено паркиране и предвижда, че границите на конкретната подзона са определени в приложение към Наредбата, а съответната такса за заплащане на услугата се определят с решение на Общински съвет Варна.

От изложеното съдът е обосновал, че с изброените текстове е предоставено право на преференциално паркиране с предпоставка постоянен адрес след заплащане на годишна такса. Изложил е, че доколкото съгласно чл. 93, ал. 3 и чл. 94, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) всяко лице може да има само един постоянен адрес и един настоящ адрес, то нормата на чл. 93, ал. 6 ЗГР относно ползването на правата и услугите по постоянен адрес и съобразената с нея норма на чл. 32 от Наредбата, предвиденият в нея режим за локално платено паркиране, обусловено от постоянния адрес на съответния заявител, не водят до по-неблагоприятно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр на лица, които имат постоянен адрес в едно населено място спрямо лица с постоянен адрес в друго населено място. Съгласно разпоредбата на чл. 95 ЗГР, постоянният адрес подлежи на промяна само въз основа на заявление, а според чл. 96 ЗГР настоящият адрес се променя чрез подаване на адресна карта. Направен е извод, че постоянният и настоящият адреси сами по себе си не са постоянна, същностна характеристика на личността, поради което разликите между двата адреса не могат да обусловят защитимост по признак лично положение по смисъла на ЗЗДискр. Като аргумент за липсата на дискриминационно действие е изложена възможността лицето да се ползва от правото на годишен абонамент за синя зона по мястото на постоянния си адрес, както и да избере друг такъв на основание правата по чл.32 от Наредбата.

Решението е правилно.

Предмет на контрол пред състава на Административен съд Варна е решение на КЗДискр с което е установено, че НОДТОВ в частта по раздел ІV. 2. 4 - чл. 32, ал. 1 и ал. 2, създава предпоставки за по-неблагоприятно третиране по защитения съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр признак лично положение по отношение на живущите с настоящ адрес на територията на О. В. различен от постоянния и Общински съвет Варна е задължен да направи промени в Наредбата. Съгласно 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр неблагоприятно третиране е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на такъв признак в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. В мотивите на решението на Комисията е прието, че разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 - ІV. 2. 4. Режим на локално платено паркиране на ППС на живущите в зоните за почасово платено паркиране от НОДТОВ създават предпоставки за непряка дискриминация, основана на местожителството, доколкото местожителството като трайна установена връзка на едно лице е част от личното му положение.

Правилни са изводите на съда, че адресната регистрация не представлява личностна характеристика, за да е обект на дискриминация и че в определението по чл. 4 ЗЗДискр местоживеенето не е включено като защитен признак. Ал. 1 от посочения член забранява дискриминация по изброени в закона обективни признаци, поради което неопределеното като понятие лично положение трябва да бъде възприемано като обективно съществуващо по неразривни свързани с личността белези, които не само да позволяват нееднозначно определяне на личността, но и да са сравними по значимост с останалите защитими признаци, за да е законоустановена забраната за неравно третиране.

Според ЗГР всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон трябва да притежава постоянен и настоящ адрес, който да съвпада с адрес, определен от кмет на община. Установена е и законова презумция за постоянен и настоящ адрес за лицата, които не са ги заявили сами, но при всички случаи е налице възможност за избор/промяна и на двата адреса, респективно те не са непроменяем личен белег, неразривно и неотменимо свързан с личността на физическото лице, който да го определя без да зависи от неговата свободна воля. В този смисъл не е възможно адресната регистрация и в двата аспекта - постоянен и настоящ адрес, да съставлява защитим признак лично положение. Промяната на адресната регистрация е свързана с известни неудобства и разходи, в зависимост от смяната на постоянен или настоящ адрес. Разликите са в детайлите и обема на затрудненията, но те в никакъв случай не водят до засягане на основни човешки права. Така условието лицето да живее на настоящия адрес на което е регистрирано, е свързано дори с повече изисквания и затруднения към личността отколкото наличието на постоянен адрес, който според чл. 93, ал. 6 ЗГР служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт. Именно това е и законовото основание за установяване на режима на локално платено паркиране, с който се предоставя различна възможност за паркиране само на лица с постоянен адрес в съответната зона, за която е въведен режим на почасово платено паркиране. Следователно този режим е установен с нормативен акт - НОДТОВ, който съответства на закон - ЗГР и представлява законна мярка по критериите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), използвани и от КЗДискр, независимо, че личното положение не е част от защитимите белези по чл. 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ).

Неоснователно в касационната жалба се сочи, че адресната регистрация се квалифицира като личностна характеристика от което произтича, че мястото на което едно лице живее следва да се отнесе към защитен признак лично положение. Не се споделят и възраженията свързани с разликите в дълготрайността на връзката между лицето и общината между притежаващите постоянен и настоящ адрес. Изборът на едно лице кой адрес да обитава, не може да е част от защитения признак лично положение, защото този избор не се свързва с някакво значимо качество на личността, което да го отличава от другите и което да е обект на защита от дискриминация. Адресната регистрация и промяната й зависят от волята на лицето, като както постоянният, така и настоящият адрес не са трайни величини. Поради това те не могат да бъдат значим, присъщ на лицето белег, сравним по значение с останалите защитени признаци чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, които обективно характеризират една личност като такава, за да се приеме, че изпълват съдържанието на защитения признак лично положение. Липсата на защитен признак предпоставя липса и на дискриминация, доколкото неблагоприятното третиране винаги се свързва с наличието на защитен признак. Поради това всички изложени в касационната жалба съображения, че въведеният режим на платено локално паркиране, представлява форма на непряка дискриминация са неоснователни, поради липсата на защитен признак.

Както правилно е посочил първоинтанционият съд, съгласно чл. 93, ал. 6 ЗГР постоянният адрес на гражданите служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт. Подобен текст в ЗГР относно настоящия адрес липсва. Поради това НОДТОВ, предвиждаща предоставянето на право на локално платено паркиране съобразно постоянния адрес на лицата, е съобразена със законовите разпоредби. Не е налице нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗЗДискр.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този резултат на делото право на разноски имат ответниците О. В. и Общински съвет Варна, които не претендират присъждането им.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1658/09.12.2022 г., постановено по адм. д. № 1415/2022 г. по описа на Административен съд Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ

/п/ РУМЕН ЙОСИФОВ