Решение №6721/21.06.2023 по адм. д. №2459/2023 на ВАС, VII о., докладвано от председателя Даниела Мавродиева

РЕШЕНИЕ № 6721 София, 21.06.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от председателя Д. М. по административно дело № 2459 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.).

Образувано е по касационна жалба на "Ф. И. ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „В. Л. № 109, подадена чрез пълномощник, против Решение №209 от 11.01.2023 г. по адм. д. № 5165/2022 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение №РД-44/05.02.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) за определяне на финансова корекция.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът твърди, че съдът не се е съобразил със заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, съгласно което производствената година не съвпада с календарната година, като първата производствена година започва през май 2014 г. и в зависимост от вида на рибата се определя продължителността и крайният момент на производствената година. Счита, че неправилно определената производствена година изкривява резултата от реализация на заявеното количество риба. Твърди, че е изтекъл давностният срок за определяне на финансовата корекция. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция, съгласно представен списък.

Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Ф. И. ООД срещу Решение № РД 44/05.02.2021г. издадено от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, с което е определена финансова корекция в размер на 3 на сто от размера на изплатената и сертифицирана безвъзмездна финансова помощ, равняващи се на 70 485,25 лв., по сключен между страните договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) № 146/21.12.2012 г. за изпълнение на проект "Изграждане и оборудване на нов обект за аквакултури садкова инсталация за интензивно отглеждане на риба в язовир "Огоста".

За да постанови този правен резултат, съдът е установил от фактическа страна следното:

На 21.12.2012 г. между "Фиш инвест" ООД и Управляващия орган (УО) на Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 - 2013 г. (ОПРСР) – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), чрез изпълнителния директор на ИАРА, е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № 146 в размер на 2 441 786,37 лв. за проект "Изграждане и оборудване на нов обект за аквакултури садкова инсталация за интензивно отглеждане на риба в язовир "Огоста".

С няколко Анекса към ДБФП - № 1, № 2, № 3 са извършени промени в ДБФП, като конкретно с Анекс 3/21.12.2013 г. крайният срок за изпълнение на проекта, финансиран по договора, е променен на 21.07.2014 г. (изменение на чл. 2 ДБФП). Със същия Анекс 3 е променен и чл. 8 ал. 1 т. 1 от ДБФП като е прието, че инвестицията, предмет на окончателно плащане, следва да се извърши до 21.07.2014 г. С Анекс 4 от 29.04.2014 г. са извършени промени в Приложение 1 „Таблица за одобрените нивестиционни разходи“.

Инвестицията, обект на ДБФП № 146/21.12.2012 г., е завършена през 2014 г. Заявката за окончателно плащане е с № 0502010088-3/22.05.2014 г., като окончателното плащане е извършено на 29.07.2014 г.

Във връзка с наблюдението и оценката на ОПРСР 2007-2013 г. с писмо на ИАРА от 15.04.2016 г. от бенефициера „Фиш инвест“ ООД е изискана информация за изпълнението на дейностите по проекта. Такава е предоставена с писмо с вх. № 2600-5198/21.04.2016 г. С ново писмо на ИАРА от 18.05.2016 г. отново е изискана информация от бенефициера във връзка с наблюдението и оценката на ОПРСР 2007-2013 г., като отговор от „Фиш инвест“ ООД е постъпил на 05.06.2016 г. С писмо от 25.08.2016 г. на ИАРА е изискана справка за изпълнението на производствената програма за 2015 г. Допълнителна информация за изпълнението на производствената програма за 2015 г. е изискана и с писмо от 12.09.2016 г. В отговор, с електронно писмо от 12.09.2016 г., „Фиш инвест“ ООД изпраща до ИАРА необходимата информация с приложения, както и нова информация с писмо от 15.09.2016 г.

В резултат на проверката е констатирано несъответствие между количеството заявена за производство продукция в Таблица 4 и действително декларираното и произведеното от бенефициера количество продукция. Във вр. с тези констатации е подаден сигнал за нередност № Z-10204/19.07.2016 г.

В резултат на тези констатации е прието неизпълнение на ДБФП. Като е отчел, че окончателното плащане по проекта е извършено на 29.07.2014 г., УО е приел за първа производствена година 2015 г.

С писмо изх.№ 2600-10319/20.07.2016 г. ИАРА е уведомила „Фиш инвест“ ООД за администриране на сигнал за нередност по проекта на жалбоподателя, за който е сключен ДБФП № 146/21.12.2012 г.

Във връзка с подадения сигнал за нередност № Z-10204/19.07.2016 г., изпълнителния директор на ИАРА е издал Решение № РД-285/19.06.2016 г., с което се регистрира нередност и се определя размера на финансовата корекция.

Решение № РД-285/19.09.2016 г. на изпълнителния директор на ИАРА е оспорено пред Административен съд София - град от „Фиш инвест“ ООД и същото е отменено от съда с влязло в сила решение поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

След влизане в сила на съдебното решение, с писмо изх.№ 26-00-1461/16.12.2020 г. „Фиш инвест“ ООД е уведомен за констатираното нарушение, определения размер на финансовата корекция и основанията за определянето й. Дадена му е възможност в 14-дневен срок да представи писмени възражения по основателността и размера на финансова корекция (ФК) и при необходимост да приложи писмени доказателства.

На 04.01.2021 г. дружеството е депозирало своето възражение пред УО.

На 05.02.2021 г. е издадено Решение № РД-44 от изпълнителния директор на ИАРА.

В него е установено е 47,30 % неизпълнение на ПП за пьрва_производствена година, заложена в Таблица 4, като е прието, че нарушението се изразява в неизползване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение чрез неизпълнение на производствената програма в обема, заложен в Таблица 4 от Инвестиционно намерение (ИН), част Б. Прието е още, че констатираното неизпълнение представлява и неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ.

С решението на изпълнителния директор на ИАРА е определена финансова корекция на дружеството-бенефициер в размер на 3 на сто от размера на изплатената и сертифицирана безвъзмездна финансова помощ, равняващи се на 70 485,25 лв., по сключен между страните договор за предоставяне на БФП № 146/21.12.2012 г. за изпълнение на проект "Изграждане и оборудване на нов обект за аквакултури садкова инсталация за интензивно отглеждане на риба в язовир "Огоста".

Актът за финансова корекция е издаден за нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. Размерът на финансовата корекция е определен съгласно Методиката за определяне на размера на финансови корекции по проекти, финансирани от Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“, съфинансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007-2013 г.

След анализ на доказателствата по административната преписка съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма и административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на настоящия касатор като неоснователна.

Решението е неправилно.

В случая органът е посочил като правно основание за издаване на акта разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ.

Нормата на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ установява състав на нередност, който се явява изпълнен при установено неизпълнение на одобрените индикатори. За формулиране на извод относно възможността за субсумиране на фактите под хипотезата на тази нередност, на първо място, следва да се изясни съдържанието на използвания в текста й термин „индикатор“.

Законът не съдържа легална дефиниция на понятието „индикатор“, поради което при съобразяване с правилата, заложени в чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (ЗНА) (Указ № 883), значението му следва да се извлече от смисъла, който му се придава на общоупотребимия български език. Видно от определението, дадено в Българския тълковен речник, изд. „Наука и изкуство“, София, 2018 г., стр. 326, „индикатор“ е дума от мъжки род, която има следните две значения: 1. спец. измерителен уред, устройство или някакво вещество, които установяват, определят, измерват, показват наличието и количеството, интензивността на нещо; и 2. показател. В конкретния случай, доколкото става въпрос за изпълнение на индикатори по сключен БФП, а последният, видно от разпоредбата на чл. 37, ал. 3, т. 2 ЗУСЕФСУ, съдържа наименование, стойност, основни дейности, период и срокове за изпълнение на проекта, за който се предоставя подкрепата, следва, че индикаторите по него обхващат обектите на финансиране и предмета на инвестицията.

В съответствие с правилото на чл. 14, ал. 1, вр. Приложение № 1 от Наредба № 6/2012 г. одобряването на проекта за финансиране е предхождано от подаването на заявка от бенефициера, с приложение на инвестиционно намерение, което се изготвя по образец и съдържа точно определени параметри, част от които структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, както и анализ на приходите и разходите след реализацията на инвестиционния проект. В т. 3. 1. Приложение № 1 към Наредба № 6/2012 (Таблица 4) е установено съдържанието на планираната производствена програма след реализацията на проекта, като е видно, че стойностните показатели, подлежащи на попълване в отделните графи, касаят обстоятелства като „вид на продукцията/услугите по години“, „мярка“, „количество“, „единична цена (в лева)“ и „стойност (в лева)“. Следователно и в контекста на настоящия правен спор именно тези показатели представляват „одобрените индикатори“ по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ.

Оспореният административен акт е фактически обоснован с констатацията, че бенефициерът е допуснал нарушение, изразяващо се в неизползване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение чрез неизпълнение на производствената програма (ПП) в обема, заложен в Таблица № 4 от инвестиционното намерение (ИН), част Б. Визираното неизпълнение, обаче, не може да доведе до основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, тъй като то не е заложено изначално като индикатор за изпълнение на проекта.

Липсата на установени показатели относно използването на придобитите активи по предназначение води до извода, че начинът, по който това действително се е случило, е ирелевантен факт относно съставомерността на евентуална нередност по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. За да бъде индикатор по смисъла на посочената разпоредба, дадено обстоятелство трябва да е включено в инвестиционното намерение, респ. производствената програма, а за да е налице и хипотезата, обуславяща приложението й, е необходимо да е установена разлика в заложените стойности и действителното положение. Тъй като в случая не става въпрос нито за вид на продукцията, нито за количество, нито за цена или крайна стойност на реализирания продукт, а за използване на актива, придобит по проекта, по предназначение, следва извод за несъответствие между посочените в акта фактически основания и вменената нередност. Действително, в акта е изложено, че е установена разлика между заложените количества риба за продажба и реализираната продукция за съответната производствена година. Не се спори, че в ИН е заложена реализацията на определено количество риба през първата производствена година, а на практика е било реализирано значително по-малко такова. Това твърдение обаче е привързано към констатацията за неизползване на актива, като от формулировката на нарушението като цяло следва недвусмислен извод, че същото е посочено като означение на резултата от неизползването на актива, а не като отделен факт, който да обоснове приложението на правното основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Обърната е логиката на производствения процес. Ноторно е, че активът се използва, за да се произведе продукт, а не обратното, поради което причината, посочена от органа, за неизползване на актива, първо – е нелогична предвид систематиката на процеса като цяло, и второ – е неспособна да опровергае извода на съда за некореспондиране на фактите с изложените в акта правни съображения.

В същия смисъл е и практиката на ВАС, Седмо отделение (виж. Решение № 7205 от 18.07.2022 г. по адм. дело № 3078/2022г.; Решение №4254 от 05.05.2022 г. по адм. дело № 939/2022г. и др.).

От друга страна от акта не става ясно защо УО е приел за първа производствена година периодът 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г., а не периодът 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г., който период се определя от въвеждането на обекта в експлоатация и от периодите на зарибяване на различните видове риби, каквото възражение е направено от дружеството-бенефициер. УО не е изложил никакви съображения в тази насока, от които да е видно откъде произтича необходимостта първата производствена година да съвпадне с календарната 2015 г. Тази неяснота обосновава извод за немотивираност на акта относно факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на настоящия случай.

При така установеното от фактическа и правна страна, ВАС, състав на Седмо отделение, счита, че не оспореният пред АССГ административен акт се явява незаконосъобразен. Ето защо като е отхвърлил подадената пред него жалба, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него – постановено друго – по съществото на правния спор, с което административният акт бъде отменен.

С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на касатора искане за разноски, в полза на "Ф. И. ЕООД следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 2 363,88 лв. (две хиляди триста шестдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки), от които 563 лв. заплатена държавна такса и 1800 лв. платено адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Разноски за първата инстанция не се присъждат, тъй като същите не са поискани пред настоящата съдебна инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №209 от 11.01.2023 г. по адм. д. № 5165/2022 г. на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение №РД-44 от 05.02.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.

ОСЪЖДА Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, гр. Бургас, ул. "К. А. Б. №1, да заплати на "Ф. И. ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „В. Л. № 109, направените в производството разноски в размер на 2 363,88 лева (две хиляди триста шестдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

Дело
  • Даниела Мавродиева - председател и докладчик
  • Калина Арнаудова - член
  • Весела Андонова - член
Дело: 2459/2023
Вид дело: Касационно административно дело
Отделение: Седмо отделение
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...