Р Е Ш Е Н И Е

№ 104

София 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: М. Р.

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 4296 по описа за 2022г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 823 от 25.04.2023г. по касационната жалба на ЗД“Б. И. АД [населено място], представлявано от изпълнителните директори К. и П., подадена чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 273 от 3.06.2022г. по в. гр. д. № 889/2022г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 260375 от 23.09.2021г. по т. д.№ 62/2021г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която ЗД“Б. И. АД е осъдено да заплати на Б. С. Г. сумата от 15 000лв., представляваща разликата от 45 000лв./за която сума решението е влязло в сила/ до уважения размер от 60 000лв., застрахователно обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени, по вина на водача на л. а. марка „Ф. С. с рег. [рег. номер на МПС] , И. С., неимуществени вреди, болки и страдания, от причинените й увреждания в резултат на настъпило на 30.11.2018г., около 9.30ч., в [населено място], на кръстовището между [улица]и [улица], ПТП, за което водачът е признат за виновен с влязло в сила споразумение № 719 от 5.08.2020г. на РС Пловдив, ведно със законната лихва от 21.07.2020г. и са присъдени разноски.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2 ГПК, за проверка дали същият не е недопустим поради постановяването му след изрично направен отказ от иска по чл.233 ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват. Касаторът се представлява от процесуалния си представител, който желае касационната жалба да бъде уважена като се обезсили постановения въззивен акт. Претендира направените разноски по делото по представен списък.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното :

След претърпяно ПТП, Б. С. Г. е предявила срещу ЗД“Б. И. АД [населено място] иск за заплащане на сумата от 90 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Районният съд е постановил на 23.09.2021г. решение, с което е уважил иска до размер на 45 000лв.

На 6.10.2021г. Б. С. Г. е подала въззивна жалба, с която е обжалвала акта в отхвърлителната му част за разликата между присъдените 45 000лв. и претендираните 60 000лв.

Не се спори, че след подаване на въззивната жалба, на 25.11.2021г. тя е сключила споразумение със ЗД“Б. И. АД [населено място], по силата на което – в т.ІІ - страните са договорили размер на дължимо обезщетение от 50 000лв., което да бъде изплатено по следния начин: по образувано изп. д.№ 20219210402379 на ЧСИ П., въз основа на издадения изпълнителен лист, сумата от 45 000лв., а останалите 5 000лв. - ЗД“Б. И. АД се е задължил да заплати в едномесечен срок. От своя страна, Б. Г. се е задължила да направи отказ от иска по т. д. № 62/2021г.

По делото не е спорно, че постигнатото споразумение е изпълнено и договорената между страните сума е изцяло изплатена на пострадалата. /Касаторката е потвърдила, че е получила парите на 28.01.2022г., в представения от нея отговор, а пълномощникът на ответната страна – в съдебно заседание/.

В изпълнение на поетото задължение, на 3.02.2022г., Б. Г. е подала молба с вх.№ 856 до АС Пловдив, с която е заявила, че не поддържа иска си за сумата над 45 000лв. и желае в тази част производството по делото да бъде прекратено поради направен отказ от иска.

На 3.06.2022г. АС Пловдив е постановил сега обжалвания въззивен акт, с който е уважил предявения иск до претендирания размер от 60 000лв. Той не се е произнесъл по направения отказ от иска.

При тези безспорни обстоятелства, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за недопустим. Съгласно чл.233 ГПК - ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото, като в този случай той не може да предяви отново същия иск. Отказът от иск е проявление на принципът на диспозитивното начало. Защитата на ищеца зависи от неговата воля. Той решава дали да предяви спорното право изцяло или частично, както и дали да се откаже до приключване висящността на производството и в какви предели от търсената защита. След като изявлението на ищеца, с което той заявява, че не поддържа занапред иска си е достигнало до съда, последният е длъжен /без да изисква съгласието на насрещната страна/ да прекрати производството по делото за спорното право, за което отказът се отнася. Като не е направил това, а се е произнесъл, след като е бил десезиран от отправеното до него искане, постановеният от него акт е недопустим и следва да бъде обезсилен.

С оглед изхода от спора, направеното искане, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално направени разноски пред настоящата инстанция в размер на 2 490лв./от които 330лв. държавна такса и 2 160лв., установено като заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие № 4460 от 25.09.2023г., в който сумата е посочена като заплатена в брой./

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 273 от 3.06.2022г. по в. гр. д. № 889/2022г. на Апелативен съд Пловдив като недопустимо.

ОСЪЖДА Б. С. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] да заплати на ЗД„ БУЛ ИНС“ АД,[ЕИК], с адрес на управление: [населено място], 1407, „Л.“, [улица] сумата от 2 490лв. /две хиляди четиристотин и деветдесет лева/, направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :