О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4869

гр. София 28.10.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. дело № 1282 по описа за 2025 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Л. К., чрез адв. М. К., срещу въззивно решение № 1225 от 28.11.2024 г., постановено по гр. д. № 3338/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4239 от 27.07.2023 г. по гр. д. № 15016/2021 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение по иска на Ф. А. Д. е прогласен за нищожен поради накърняване на добрите нрави договорът за покупко-продажба на недвижим имот от 21.11.1997 г., по силата на който К. Ф. К. е прехвърлила на Л. Ц. К. собствеността върху ид. част от апартамент с площ от 86,84 кв. м., находящ се на ул. „Х. М.“ *** в гр. С., заедно с прилежащото му избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за сумата от 49.80 деноминирани лева.

В касационната жалба са релевирани оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът сочи основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поставя следните въпроси:

1. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните?

2. При необоснованост на заключението на вещото лице, длъжен ли е съдът служебно да упражни правата си по чл. 200, ал. 3 ГПК и да назначи...