ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 98

Гр. София, 12.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. д. № 1282 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на Л. Л. К., депозирана чрез адв. М. К., за изменение на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 4869 от 28.10.2025 г. по настоящото дело, в частта за разноските. Молителят поддържа, че на пълномощника на насрещната страна не следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от закона за адвокатурата, тъй като представляваният не бил материално затруднено лице. Евентуално моли възнаграждението да бъде намалено при съобразяване на решението на съда на Европейския съюз по дело № С-438/22, което изключва приложимостта на Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /Загл. Изм. ДВ бр. 14/2025 г./, като заявява, че с молбата по чл. 248 ГПК прави и възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Насрещната страна Ф. А. Д. чрез адв. П. П. оспорва молбата по съображения, изложени в депозираното становище.

Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна.

За да осъди касатора и молител в настоящото производство да заплати на пълномощника на ответника по касация адвокатско възнаграждение в размер на 4266 лв., настоящият състав на Върховния касационен съд е съобразил, че с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от закона за адвокатурата адвокатският труд е нормативно уреден като възмезден, поради което адвокатско възнаграждение се дължи и в случаите на предоставена безплатна правна помощ. Взел е предвид, че такова следва да бъде...