ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4337

гр. София, 07.12.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Я. В. Ч. касационно гражданско дело № 20228003104301 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация ЕАД, чрез юрк. Д. З., против определение № 1885/03.08.2022г. по ч. гр. д. № 1623/2022г. на Пловдивския окръжен съд. С атакуваното определение е потвърдено определение № 4178/15.04.2022г. по гр. дело № 10344/2021г. на РС-Пловдив, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК на „Водоснабдяване и канализация ЕАД.

В частната касационна жалба са изложени оплаквания, че определението е неправилно. Сочи се, че съдът не е съобразил извършеното в хода на производството плащане на претендираната сума, удовлетворяването на интереса на кредитора и отпадането на необходимостта да търси правата си по съдебен ред, довели и до направения от ищеца отказ от иска. Моли определението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което молбата на ответника по спора за присъждане на разноски по делото да се остави без уважение.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят иска да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния обуславящ според жалбоподателя резултата по конкретното дело правен въпрос: Дал ли е ответникът повод за завеждане на делото след като в производството са представени доказателства за плащане на процесната сума. Според частния касатор по така формулирания правен въпрос, съставът на ОС-Пловдив се е произнесъл в противоречие с определение № 498/04.07.2017г. по гр. дело № 4797/2016г. на ВКС, както и с определение № 200/12.08.2022г. по частно търг. дело № 175/2022г. на АС-Бургас, определение от 03.07.2017г. по ч. гр. д. № 1998/2017г. на РС-Бургас и решение № 331/07.10.2014г. по т. д.№ 49/2014г. на ОС-Бургас. Отделно се сочи, че атакуваното определение е и очевидно неправилно­основание по чл. 280, ал.2 ГПК.

Ответникът по частната касационна жалба „С. И. ЕООД, чрез адв. Т. И., излага становище за недопустимост на жалбата, тъй като въззивното определение е постановено по дело, по което цената на всеки един от обективно кумулативно съединените искове е под 20 000 лева, поради което, според ответника, не подлежи на касационно обжалване и определението, с което въззивния съд се е произнесъл по искане с правно основание чл. 248 ГПК. Изложени са съображения и за отсъствие на предпоставките за допускане на касационен контрол на въззивното определение. Жалбата се оспорва и като неоснователна, претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като съобрази данните по делото и становището на страните, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Възражението на ответника по касация за недопустимост на частната касационна жалба с оглед ограничението по чл.280, ал.3, т.1 ГПК е неоснователно. Цената на предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск - 21 855,28 лева, надхвърля предвидените в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимални прагове за достъп до касационно обжалване по граждански и търговски дела, поради което евентуално постановено въззивно решение не би било изключено от обхвата на касационното обжалване. Доколкото ВКС е сезиран с частна касационна жалба срещу определение по дело, решението по което подлежи на касационно обжалване, подадената жалба е допустима.

Върховният касационен съд, състав на IV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „Водостнабдяване и канализация ЕАД, с която против „С. И. ЕООД е предявен иск по чл. 422 ГПК за признаване дължимостта на парични вземания в размер 21 855,28 лева-стойността на доставена, отведена и пречистена, но неплатена вода за периода от 21.10.2018г. до 20.08.2920г. и 2 717,59 лева-обезщетение за забава за периода от 28.07.2019г. до 25.02.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.03.2021г. по ч. гр. д. № 4149/2021г. на РС-Пловдив. В отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с твърдения, че не е пасивно материално правно легитимиран да отговаря по исковете, доколкото не е потребител на услугите на ищеца за процесните имоти, тъй като не е нито техен собственик, нито ползвател. Първоинстанционното производство е прекратено с определение от 10.02.2022г. след подадена от ищеца молба за отказ от иска, с мотива, че претендираната сума била платена изцяло. С прекратителното определение съставът на РС-Пловдив е присъдил в полза на ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. С процесуално допустима молба по чл. 248 ГПК, озаглавена „въззивна жалба, ищцовото дружество е поискало от

РС да измени определението си в частта за разноските, като остави без уважение искането на ответника за присъждане на разноски, тъй като ответното дружества е дало повод за завеждане на делото, поради което и няма право на разноски при прекратяване на производството. С определение от 15.04.2022г. РС-Пловдив е оставил без уважение искането по чл. 248 ГПК.

За да потвърди определението на РС-Пловдив, сезиран с частна жалба от „Водоснабдява и канализация ЕАД, възивният съд е посочил, че в конкретния случай не е установено ответникът да е признал основанията на търсената отговорност, липсва признание от негова страна за дължимост на процесната сума, липсват и данни „С. И. ЕООД да е имало качеството длъжник в спорното правоотношение, както и да е дало повод за завеждане на делото. Предвид това съдът е посочил, че на основание чл. 78, ал.4 ГПК, на ответника се дължат разноски за прекратеното производство.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно определение.

Поставеният от касатора въпрос не е съобразен с мотивите на обжалваното определение, съответно не е значим за спора по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което и не отговаря на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът възпроизвежда оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното определение, съдържащи се в касационната частна жалба на ищеца, поради което следва да се приеме, че е изцяло относим към правилността на обжалваното определение. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат визираните допълнителни селективни основания в жалбата.

Налице е трайна и непротиворечива съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил и според която във всяка хипотеза при решаване на въпроса за разпределяне на отговорността за разноски съдът съобразява причината за прекратяване на производството по делото и доколко то се дължи на новонастъпили факти, както и дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждането му.

Няма основания за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал.2 ГПК, тъй като обжалваното въззивно определение не е очевидно неправилно - не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Неоснователно е искането на ответника „С. И. ЕООД за присъждане на разноски в това производство, доколкото няма основание за присъждане на разноски по делата, образувани при обжалване на постановени в производство чл. 248 ГПК съдебни актове.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1885/03.08.2022г., постановено по ч. гр. д. № 1623/2022г. на Пловдивския окръжен съд.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове:

1.

2.