О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 971 [населено място], 07.11.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 2573/2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Банка ДСК“ АД, чрез процесуален представител, против Решение № 85 от 20.01.2022 г. по в. гр. д. № 945/2021 г. на Апелативен съд – София в частта, с която е обезсилено Решение № 261235 от 01.11.2020 по гр. д. № 4758/2019 г. на СГС, 1-28 състав, в частта, с която е признато за установено съществуването на задължение на длъжниците Н. Б. Р. - М. и Е. П. М. към „Банка ДСК“ ЕАД за главница в размер на 90 913,71 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2018г. до окончателното изплащане, произтичащо от Договор за ипотечен кредит от 19.04.2007г., по иск с правно основание чл. 430, ал.2 ТЗ, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, като производството в тази част е прекратено.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се претендира неговата отмяна в обжалваната част и уважаване изцяло на предявения иск, както и присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции. Изразява се несъгласие с извода на съда за наличието на пълен субективен и обективен идентитет на двете заповедни производства относно претендираната главница при неотчитане различния размер и различните основания на вземанията, настъпили в първия случай при автоматична предсрочна изискуемост, без длъжниците да са уведомени предварително за това, а във втория...