Р Е Ш Е Н И Е

№ 122

София, 24.10.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Д. Н. изслуша докладваното от съдията В. А. гр. д. № 4404/2022 година.

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответниците по иска П. И. Д., Й. Г. Х., Г. Й. Х. и С. Й. Г. (последните трима конституирани като страни на основание чл. 227 ГПК, като наследници на починалата ответница Т. Д. Х.), чрез адв. П. В. и адв. Р. М., срещу решение № 139 от 29. 04. 2022 г. по в. гр. д. № 480/2021 г. на ОС – Пазарджик, в частта, с която с което след частична отмяна на решение № 94 от 12. 04. 2019 г. по гр. д. № 1180/2017 г. на РС – Велинград, е признато за установено, по предявения от А. Н. П.-Д. и С. Н. С. против П. И. Д. и Т. Д. Х. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че А. Н. П.-Д. и С. Н. С. са собственици общо на 1/24 идеална част (всяка от тях на по 1/48 идеална част) от УПИ ***, в кв. ***по действащия регулационен план на [населено място] от 2014 г. Касаторите твърдят недопустимост на решението, тъй като е постановено по отношение на Т. Д. Х., починала преди приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, както и неправилност на същото, поради допуснати съществени процесуални нарушения – неконституиране на наследниците на Т. Д. Х. във въззивното производство и необсъждане на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, включително и на констативен нотариален акт № 117/1976 г., неразглеждане на всички доводи и възражения на страните и на всички относими към спора факти. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обезсилването му и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, евентуално – отмяна на решението и отхвърляне на установителните искове за собственост, предявени срещу П. И. Д., Й. Г. Х., Г. Й. Х. и С. Й. Г. (последните трима конституирани като страни на основание чл. 227 ГПК, като наследници на починалата ответница Т. Д. Х.).

Не е подаден отговор на касационната жалба от ищците А. Н. П.-Д. и С. Н. С..

С определение № 1834 от 26. 06. 2023 г. по гр. д. № 4404/2022 г. на ВКС, 1 г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпрос относно допустимостта на съдебно решение, постановено по отношение на страна, починала преди приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция.

По поставения въпрос настоящият състав намира следното:

Процесуалната правоспособност на страните е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на производство, за която съдът следва да следи във всяко положение на делото. Решение, постановеното спрямо неправоспособна страна, починала преди приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, е недопустимо, независимо от това дали липсата на правосубектност е била известна на съда или не. Само в случай на смърт на страна, настъпила след приключване на съдебното дирене, постановеното по отношение на починалото лице решение би било допустимо и едва след постановяването му производството следва да се спре за конституиране на наследниците му (чл. 229, ал. 2, изр. 2 ГПК).

По основателността на касационната жалба:

Основателно е оплакването за недопустимост на въззивното решение, поради постановяването му по отношение на страна, починала след образуване на въззивното производство, но преди приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция.

Въззивницата и ответница по иска Т. Д. Х. е починала на 21. 12. 2021 г., след подаване на въззивната жалба (16. 05. 2019 г.) Наследниците й Й. Г. Х., Г. Й. Х. и С. Й. Г. не са били конституирани като страни и не са участвали във въззивното производство, нито призовавани за насрочените съдебни заседания. Последното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция е проведено на 24. 04. 2022 г., а съдебното решение е постановено на 29. 04. 2022 г. Въззивният съд е бил информиран за настъпилата смърт на въззивницата Т. Д. Х. след постановяване на въззивното решение.

Както бе посочено по-горе, процесуалната правоспособност на страните е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на производство, за която съдът следва да следи във всяко положение на делото. Решение, постановеното спрямо неправоспособна страна, починала преди приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, е недопустимо, независимо от това дали липсата на правосубектност е била известна на съда или не. Само в случай на смърт на страна, настъпила след приключване на съдебното дирене, постановеното по отношение на починалото лице решение би било допустимо и едва след постановяването му производството следва да се спре за конституиране на наследниците му (чл. 229, ал. 2, изр. 2 ГПК).

Като недопустимо, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част (наследниците на ответника по ревандикационния иск Б. Г. Х. – Е. Г. С. и Р. Г. Х. не са обжалвали въззивното решение в частта, с която искът по чл. 108 ЗС срещу наследодателя им е бил уважен, въпреки че съдът им е връчил преписи от постановеното решение и им е съобщил възможността и срока за обжалването му).

При новото разглеждане на делото следва да се повторят всички действия, извършени след смъртта на Т. Д. Х. (след 21. 12. 2021 г.) – провеждане на открито съдебно заседание, с призоваване на наследниците й, повторен разпит на вещото лице по изготвената съдебнотехническа експертиза, изслушване на становища им по приемане на заключението, предоставяне на възможност за предявяване на искания и произнасяне по тях, провеждане на устни състезания.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 139 от 29. 04. 2022 г. по в. гр. д. № 480/2021 г. на ОС – Пазарджик в частта, с която след частична отмяна на решение № 94 от 12. 04. 2019 г. по гр. д. № 1180/2017 г. на РС – Велинград, е признато за установено, по предявения от А. Н. П.-Д. и С. Н. С. против П. И. Д. и Т. Д. Х. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че А. Н. П.-Д. и С. Н. С. са собственици общо на 1/24 идеална част (всяка от тях на по 1/48 идеална част) от УПИ ***, в кв. ***по действащия регулационен план на [населено място] от 2014 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: