ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 669

гр. София, 14.12.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Костадинка Недкова

Членове: Николай Марков

Галина И.ова

като разгледа докладваното от К. Н. Ч. касационно търговско дело № 20228003902592 по описа за 2022 година Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Г. М., С. Г. М., А. К. М. и „Л. Т. ООД срещу определение № 550 от 12.10.2022г. по ч. т. д. № 2229/2022 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане частната касационната жалба на жалбоподателите против определение № 5835/20.06.2022г. по ч. г.д. № 5773/2022 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е потвърдено определение от 15.04.2022г. по гр. д. № 18316/2021 г. на Софийски районен съд, за прекратяване на производството по предявени от И. Г. М., С. Г. М., А. К. М. и „Л. Т. ООД против „Първа инвестиционна банка„ АД и „С.Г.Груп„ ООД, субективно съединени искове за прогласяване нищожност на сключения между ответниците договор за цесия от 07.12.2018 г., с цена 2 778,94 лева.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно, тъй като предмет на делото са два иска за прогласяване на нищожност на два договора за цесия, поради което меродавно за приложението на разпоредбата на чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.3 ГПК е сумарната оценка на двата иска, която възлиза на 26 745,66 лева /2 778,94 лева + 23 966,72 лева/. На второ място, се поддържа, че от значение за прилагането на чл.280, ал.3 ГПК е обжалваемият интерес т. е. оценката на всички претенции, които са включени в предмета на спора. С оглед на изложеното, се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

За да остави без разглеждане частната касационната жалба съставът на Върховния касационен съд е приел, че при атакуване на възмезден договор за цесия, каквито са настоящите, цената на иска се формира от уговорената възмездност /в този см. определение по ч. т.д. № 2946/2013 г. на І т. о. на ВКС/. Посочено е, че обективирането на две отделни продажни цени предпоставят два самостоятелни договори за цесия, всеки от тях - самостоятелен обект на спор, независимо от идентичността на обстоятелствата по предмета им. Прието е, че частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.3 ГПК по отношение на спора за нищожност на единия договор за цесия с цена 2778,94 лева, която е под изискуемия праг от 5 000 лева за касационно обжалване.

Частната жалба е неоснователна.

На първо място, частната касационната жалба е подадена след 21.12.2010г., поради което неоснователно е позоваването на частните касатори на „обжалваемия интерес“, като критерий при определяне на допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение, съответно на въззивно определение, с оглед препращащата норма на чл.274, ал.4 ГПК, тъй като редакцията на чл.280, ал.2 ГПК преди изменението й с ДВ бр.100/21.12.2010 г. ЗИДГПК в случая не намира приложение.

На второ място, съгласно чл.280, ал.3 ГПК, от обхвата на касационния контрол са изключени решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лева, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая са предявени комулативно обективно съединени две претенции за прогласяване на нищожността на два договора за цесия. Същите биха могли да се предявят за разглеждане в различни производства, като обстоятелството, че са съединени обективно за разглеждане в едно производство, не води до извода, че се формира една единна цена по всички отделни искове, определена сумарно от цената на всеки от исковете. Обективното съединяване на исковете за разглеждането им в едно производство не променя факта, че цената на всеки отделен иск е критерият, който следва да се вземе предвид при извършване на преценката по чл.280, ал.3 ГПК за неговата обжалваемост пред ВКС.

Предвид изложеното, изводът на първия тричленен състав на ВКС, постановил обжалваното определение, че при два предявени при условията на кумулативно обективно съединяване искове, с цена на единия от тях под 5 000 лева, въззивното решение е изключено от касационен контрол по отношение на този иск, а от там и постановените по делото определения по чл.274, ал.1 ГПК по отношение на този иск, съобразно препращащата норма на чл.274, ал.4 ГПК, е законосъобразен и атакуваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, настоящият състав на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 550 от 12.10.2022г. по ч. т. д. № 2229/2022г. на Върховния касационен съд, Първо отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане частната касационната жалба на И. Г. М., С. Г. М., А. К. М. и „Л. Т. ООД против определение № 5835/20.06.2022г. по ч. г.д. № 5773/2022 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е потвърдено определение от 15.04.2022г. по гр. д. № 18316/2021г. на Софийски районен съд, за прекратяване на производството по предявени от И. Г. М., С. Г. М. , А. К. М. и „Л. Т. ООД против „Първа инвестиционна банка„ АД и „С.Г.Груп„ ООД, субективно съединени искове за прогласяване нищожност на сключения между ответниците договор за цесия от 07.12.2018 г., с цена 2 778,94 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.