Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав: Председател: К. Х. Членове: МИРА Р. Р. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 2528 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искане, подадено от Държавен фонд "Земеделие", чрез Адвокатско дружество "Георгиев, Тодоров и Ко", преупълномощило адв. Ал. Пачаманов, за изменение на решение № 7765/12.07.2023 г. постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. Твърди се, че неправилно съдът не е присъдил своевременно поисканото от дружеството адвокатско възнаграждение в размер на 36 543лв.
В срока и по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от "Ф. Д. Е. ЕООД, представлявано от управителя Г. Ц., чрез юрк. М. Р., в което са изложени доводи за недопустимостта, алтернативно - за неоснователността на искането.
Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото, приема за установено следното:
Искането е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно.
С решението, чието изменение в частта за разноските се претендира, тричленният състав на Върховния административен съд във връзка с касационна жалба, подадена от "Ф. Д. Е. ЕООД,е оставил в сила решение № 1980/09.11.2022г., постановено по адм. д. № 1904/2021г. по описа на Административен съд - Пловдив, 10-ти състав, като наред с това е осъдил дружеството да заплати разноски на Държавата, представлявана от министъра на финансите, на Министерство на земеделието и храните и на Върховния административен съд, съответно в размер на сумата 360 лв. на всеки един от тях, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Искането за присъждане на разноски на ДФ "Земеделие" в размер на сумата от 36 543 лв, заявени като изплатено на адвокатско дружество, възнаграждение за правна защита, е оставено без уважение. За да постанови посочения резултат, съдът е изтъкнал, че по делото не са представени данни и доказателства, позволяващи да се установи размера на възнаграждението, изплатено за един адвокат, каквото именно е дължимо съгласно текста на чл. 143 АПК.
В случая, с оглед наличието на произнасяне на касационния състав по искането на адв. П. за присъждане на разноски, не е налице пропуск на съда да се произнесе по своевременно направено от страната искане за разноски, а е осъществена втората хипотеза, уредена с чл. 248, ал. 1 ГПК - при която съдът е присъдил разноски, но е предявено искане те да бъдат приведени в съответствие с твърденията на страната за осъществяването им, т. е. - искане за изменение на размера на присъдените разноски. Релевираните с това искане доводи, не променят, обаче, формирания от съда извод, че в случая не са налице предпоставките за присъждане в полза на ДФ "Земеделие", на разноски за адвокатско възнаграждение във визирания размер, сочени като изплатени за осъществяване на процесуално представителство в съдебното производство пред ВАС и според подателя на искането - съобразени с действителната фактическа и правна сложност на делото и изискванията Закона за адвокатурата.
Както вече е посочено и в съдебното решение, чието изменение се претендира, сумата в размер на 36 543лв, не е конкретизирана като заплатена само за един адвокат. Действително, право на страната в съдебното производство е да ангажира процесуални представители според собственото си виждане за адекватна правна защита, но размерът на възнагражденията, заплатени за защита, надвишаваща определената в текста на чл. 143 АПК, не може да бъде вменен в тежест на другите страни в производството. Предвид това и липсата на данни, позволяващи от съда да бъде определена сумата, претендирана от ДФ "Земеделие", като изплатена за възнаграждението на само един адвокат, съдът с решението, чието изменение се иска, е приел общо заявената от ДФ "Земеделие" претенция за разноски за адвокатска защита, за неконкретизирана и съответно - неоснователна, при което същата е оставена без уважение. В този смисъл съдът се е произнесъл със съдебния акт по съществото на спора относно разноските, обосновавайки извод за неоснователност на претенцията на подателя на настоящото искане. При липсата на фактическо и правно основание за изменение на решението, въз основа на обективираните в това искане доводи, последното като недоказано и неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Държавен фонд "Земеделие", за изменение на решение № 7765/12.07.2023 г. постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател:
/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
секретар:
Членове:
/п/ М. Р. п/ МАРИЯ РАДЕВА