Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. З. Членове: Б. Л. П. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 2539/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция М. Б. А. М. чрез юрк. П. срещу Решение № 110 от 18.01.2023 г., постановено по адм. д. № 1800/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което, по жалбата на ПБ Инвест 2015 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [адрес], е отменено Решение № 32-176771/31.05.2022 г. на директора на ТД М. Б. с което по подадена митническа декларация с МRN 20BG001008018967R6/31.03.2020 г., е извършена корекция на митническа стойност на стока под режим на допускане за свободно обращение и са установени публични задължения в размер на 3 927,78 лева мито и 8 681,11 лева ДДС заедно с лихва за забава.

Наведени са касационните основания по чл. 209, т. 3, предложение 1 и 3 АПК за неправилност на решението - нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът моли за отмяната му като бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност заявява възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ответникът по касационната жалба, ПБ Инвест 2015 ЕООД, чрез адв. В., в писмен отговор оспорва нейната основателност и иска присъждане на деловодни разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Пред Административен съд Пловдив е оспорено Решение № 32-176771/31.05.2022 г. на директора на ТД М. Б. с което по подадена митническа декларация с МRN 20BG001008018967R6/31.03.2020 г., е извършена корекция на митническа стойност на стока под режим на допускане за свободно обращение и са установени публични задължения в размер на 3 927,78 лева мито и 8 681,11 лева ДДС заедно с лихва за забава. Оспореният административен акт е издаден след осъществен на основание чл. 48 от Регламент № 952/2013 във връзка с чл. 84 от ЗМ последващ контрол на подадена от ПБ Инвест 2015 ЕООД декларация във връзка с внос от САЩ на употребяван пътнически автомобил марка BMW, модел 328, катастрофирал, при която е установено, че митническата стойност е определена на база цена на автомобила 1 600 щатски долара съгласно приложена фактура № 12700/04.12.2019 г., издадена от K B Auto Sales INC. Митническият орган анализирал информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси, открита на електронен сайт https://mobious.org/wba3d5c52ekx99388, според която на аукцион от 09.12.2019 г. обявената продажна цена за автомобил с идентичен номер на шаси и odometer 78 955 actual miles в страната на износа е в размер на 21 300 USD, или, посочената в сайта цена превишава значително декларираната пред митническите органи при допускане за свободно обращение. С тази констатация е мотивирано възникването на основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност.

В отговор на искане за представяне на доказателства за потвърждение на декларираната цена, извършените плащания във връзка със стоката и писмени обяснения от вносителя, ПБ Инвест 2015 ЕООД е посочил, че автомобилът е закупен от дружеството KNB AUTO SALES INC (с точно наименование K B AUTO SALES), като за извършената покупка дружеството е издало фактура № 12700/04.12.2019 г. на стойност 1 100 щатски долара, която е заплатена изцяло в брой. Фактура № 12700/04.12.2019 г. е приложена към писмото и е заверена Вярно с оригинала от лицето.

Съобразно чл. 22, 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 ответникът е уведомен, че поради възникнали основателни съмнения ще бъде определена нова митническа стойност на декларираната от него стока по митническата декларация по подробно изложени мотиви, възпроизведени и в оспореното решение. Според издателя му липсват доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена и за извършени плащания към продавача, а приложената фактура не съдържа всички необходими реквизити, удостоверяващи договорните условия по сделката и не може да служи в подкрепа на декларираните данни в МД относно митническата стойност. Прието е, че в подкрепа на декларираната митническа стойност е предоставена противоречива информация документ Bill of Sale/инвойс № 12700/ за 1 100 USD, който във всяко отношение съвпада с представения Bill of Sale/инвойс № 12700/ за 1 600 USD при декларирането на автомобила с МД с MRN 20BG001008018967R6/31.03.2020 г., но се различа по стойност значително.

Според Сertificate of title for a vehiclе с дата 21.01.2021 г. описаното моторно превозно средство е придобито на 15.11.2019 г. от Plymouth Rock Assurance Corp. В удостоверението е вписана последваща продажба на K B AUTO SALER (вписан като K B AUTO SALES) с посочен одометър 78955 мили. Съгласно поставения стикер Stock № 25980751 върху удостоверението, органът е приел, че автомобилът е продаден на търг на сайта https://mobious.org/wba3d5c52ekx99388 от Plymouth Rock Assurance Corp, където е вписан под същия номер. От вписаните в аукциона и в удостоверението за регистрация Stock № 25980751 и Одометър (Odometer) 78955 мили, е прието, че автомобилът е закупен на аукциона на 09.12.2019 г. от K B AUTO SALER, а съгласно представения Bill of Sale/инвойс № 12700/ с дата 04.12.2019 г., продавачът K B AUTO SALER извършва продажба преди автомобилът да стане негова собственост. От приложения към митническата декларация Bill of Sale/инвойс № 12700 от 04.12.2019 г., според органа, би следвало да се установи покупко-продажба с продавач K B AUTO SALER и купувач ПБ Инвест 2015 ЕООД на процесния автомобил BMW за сумата от 1 600 USD. Датата на Bill of Sale/инвойс № 12700 обаче е 04.12.2020 г. и предхожда датата на установения на ел. страница https://mobious.org/wba3d5c52ekx99388 аукцион с дата 09.12.2019 г., съответно със същия се продава вещ, която към момента на сключването на Bill of Sale/инвойс № 12700/ не е била собственост на продавача K B AUTO SALER.

Митническите органи обобщават, че представената фактура не е подкрепена с достатъчно доказателства и не може да служи за митнически цели, а продажната цена в размер на 21 300 USD е действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и същата следва да послужи за определянето на неговата митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

При тази фактическа установеност първостепенният съд е приел, че административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката с позоваване на справка от база данни, поддържана от трето лице https://mobious.org/wba3d5c52ekx99388, без доказателства тези данни да са част от официален публичен регистър, без да подлежат на установен режим на съхранение, поради което ползваната от митническите органи справка има характер на частен документ, чиято доказателствена стойност следва да се цени в съвкупност с останалите доказателства по преписката. Съпоставката между данните от интернет и издадения от предходния собственик сертификат за стоката не обосновава заявената от административния орган нова митническа стойност на стоката. От друга страна съдът е съобразил, че е налице следващото сочено като основание от административния орган да не приеме декларираната от вносителя цена - противоречивата информация в документ Bill of Sale/инвойс № 12700/ за 1 100 USD, който във всяко отношение съвпада с представения Bill of Sale/инвойс № 12700/ за 1 600 USD при декларирането на автомобила с МД с MRN 20BG001008018967R6/31.03.2020 г., но се различава по стойност. Изложени са мотиви, че съмненията на митническите органи са основателни и те не са отпаднали, доколкото нито в рамките на административното, нито в хода на съдебното производство, вносителят е представил доказателства, от които по безспорен начин да се установи стойността на поставената за свободно обращение стока дали е в размер на 1 600 USD, колкото е посочено в митническата декларация или в размер на 1 100 USD, колкото е осчетоводена.

Според съда обаче в случая не е спазено изискването липсата на достатъчно данни за установяване на несъмнената договорна стойност на стоката да бъде преодоляна чрез прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чрез извършване на съответни анализи и сравнения. Съобразено е, че след като митническите органи са обосновали наличието на съмнения за цената на стоката, са дължали установяване на действителната, респ. справедливата стойност на стоката, а не определяне на такава въз основа на предположения; че на това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, 1 от Регламента за изпълнение, като се има предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да са съобразени възможностите му. Зачитането на правото на защита е основен принцип на правото на Съюза, който принцип следва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен. Като е приел, че при определяне на митническата стойност на стоката не са приложени последователно букви от а) до г) от параграф 2 (на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките, решаващият състав е формирал извод, че директорът на ТД М. Б. е постановил незаконосъобразен административен акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Административният съд правилно е дефинирал спора по делото дали митническите органи са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и при положителен отговор на този въпрос, спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия Регламент във връзка с чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за определяне на митническата стойност по процесния внос.

Разпоредбата на чл. 140, 2 от Регламент /ЕС/ № 2015/2447, предвижда възможност за неприемане на декларираните договорни стойности - в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора.

Съгласно чл. 70, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.

В разглеждания случай митническият орган на първо място е поставил под съмнение представената фактура за действително платена цена за внесения автомобил въз основа на разпечатки от сайт на търговско дружество, регистрирано в трета страна, без доказателства за достоверността на информацията. При липсата на данни, че автомобил с идентичен VIN е продаден на ПБ Инвест 2015 ЕООД след участието му в аукцион, митническите органи необосновано са приели, че посочената в сайта продажна цена е договорната стойност на стоката по чл. 70, 1 от Кодекса. Съдържащата се в цитирания сайт информация не е част от митническите информационни системи, нито данните в нея са събрани по установен ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила, имаща превес спрямо тази на представената фактура.

Първостепенният съд правилно е приел, че пред митническите органи вносителят е предоставил противоречива информация - документ Bill of Sale/инвойс № 12700/ за 1 100 USD, който във всяко отношение съвпада с представения Bill of Sale/инвойс № 12700/ за 1 600 USD при декларирането на автомобила с МД с MRN 20BG001008018967R6/31.03.2020 г., но се различа по стойност. При тези данни съмненията на митническите органи са основателни, доколкото от представените доказателства не може да се установи коя от двете стойности е действително платената цена на поставената за свободно обращение стока.

При обосновано възникване на съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност липсата на достатъчно данни за установяване на несъмнената договорна стойност на стоката е следвало да се преодолее чрез прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Тъй като това не е сторено, а митническата стойност е определена по чл. 70, 1 и 2 въз основа на предположения, основани на разпечатки от чуждестранен сайт, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че митническият орган не е спазил предвидения в Регламента ред за определяне на митническата стойност. По този начин той е допуснал нарушение на приложимия материален закон и в резултат на това е издал незаконосъобразен административен акт. Като е отменил същия, Административен съд Пловдив е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация се следват разноски, каквито ПБ Инвест 2015 ЕООД е сторило за заплащане на възнаграждение на адв. В. в размер на 1700 лв. по договора за правна защита и съдействие, сключен на 13.11.2023 г. Същото е в размер, близък до минималния по чл. 7, ал. 2, т. 3 вр. чл. 8, ал. 1 НМРАВ, поради което възражението за прекомерността му е неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 110 от 18.01.2023 г., постановено по адм. д. № 1800/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на ПБ Инвест 2015 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [адрес], представлявано от управителя Н. Ц., сумата 1700 лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА