Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 2508/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Земеделска кооперация „Ц. С. с. Коларово, местност „Марин дол“, община Петрич, подадена чрез адв. Й., срещу решение № 1811 от 02.11.2022 г., постановено по адм. дело № 385/2022 г. по описа на Административен съд - Благоевград. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ЗК „Ц. С. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) изх. № 01-011-2600/280 от 31.03.2022 г., издаден от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ – Благоевград. С оспорения пред АС гр. Благоевград АУПДВ, на кооперацията е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 284 070 лв., както и законна лихва върху получения кредит, считано от деня на забавата, начислена за периода от 01.12.2021 г. до 31.03.2022 г. в размер на 9 469 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2022 г., до окончателното й изплащане .

Касаторът твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при противоречие с материалния закон при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора Административен съд – Благоевград изобщо не е коментирал направените пред него възражения, че предметът на процесния договор е предоставяне на целеви кредит, което не попада в нито една от хипотезите, предвидени в чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), в която разпоредба са изредени различни публични държавни и общински вземания, както и помощи от средствата на Европейския съюз. Счита, че настоящият спор е следвало да се реши по реда на гражданския път, тъй като правоотношението е възникнало по реда на чл. 240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Иска решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът – Директорът на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ -Благоевград, чрез юрк. Д. Х., в представен по делото писмен отговор, оспорва основателността на подадената касационна жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага постановеното решение от Административен съд гр. Благоевград да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, засегната неблагоприятно от съдебния акт, в срока по чл.211, ал.1 АПК и срещу решение което подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е бил АУПДВ № изх. № 01-011-2600/280 от 31.03.2022 г., издаден от Директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ - Благоевград, с който на кооперацията е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 284 070 лв., както и законна лихва върху получения кредит, считано от деня на забавата, начислена за периода от 01.12.2021 г. до 31.03.2022 г. в размер на 9 469 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2022 г., до окончателното й изплащане.

По делото не е било спорно, че земеделската кооперация е регистрирана като земеделски производител. Между нея и ДФ „Земеделие“ е сключен договор № 01/646196/0287136 от 26.08.2021 г. (л.13 от първоинстанционното дело) за предоставяне на целеви кредит за закупуване на семена, разсад и торове за производство на зеленчуци (полско и оранжерийно производство) и/или закупуване на торове, необходими при отглеждане на трайни насаждения: плодове (ябълки, круши, кайсии и зарзали, череши, вишни, праскови и нектарини, ягоди, малини, сливи, десертно грозде), винени лозя и маслодайна роза през 2021 г., срещу задължението на кооперацията да възстанови на Фонда предоставения кредит по този договор, в срок до 30.11.2021 г., заедно с годишен лихвен процент в размер на 1.5 % от деня на получаването. Размерът на предоставения кредит по договора е 296 835 лв. Към договора е сключен Анекс № 1 от 11.10.2021 г., според който общият размер на кредита е 284 070 лв.

С молба от 26.11.2021 г. до Министъра на земеделието, храните и горите, кооперацията е поискала срокът за погасяване на отпуснатия целеви кредит да бъде удължен до 30.11.2022 г. Молбата не е удовлетворена и срокът не е удължен от административния орган. Вместо това кооперацията е уведомена на основание чл. 26, ал. 1 АПК, че ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на АУПДВ.

След направеното уведомяване, в производството по издаване на АУПДВ, от страна на кооперацията отново е поискано удължаване на срока за възстановяване на целевия кредит до 30.11.2022 г.

С писмо от 20.01.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, кооперацията е уведомена, че за да бъде разсрочено заплащането на задълженията по целевия кредит, оспорващият следва да представи описаните в писмото 16 броя документи, за да бъде извършен анализ и при положително становище, на кооперацията да бъде предоставен погасителен план и проект на споразумение за разсрочено плащане на задължението.

С писмо от 08.03.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, кооперацията е уведомена, че ДФ „Земеделие“ отказва разсрочване на дължимите суми. Посочените основания са две: 1. не са представени четири конкретно посочени документи съгласно писмо изх.№ 02-6400/67#3 от 20.01.2022 г.

2. границите на коефициентите за рентабилност на приходите от продажби и на активите за 2018 г. по чл. 183, ал. 9 ДОПК, не са в параметрите на стойностите, определени в Наредбата за определяне на границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, на изискванията към представяните, доказателства, особените случаи, методиките и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток, приета с ПМС № 85 от 17.04.2006 г.

Въз основа на установеното неспазване на поетите ангажименти при договарянето – липса на възстановяване на предоставения целеви кредит на ДЗФ, в срок до 30.11.2021 г., е издаден спорния АУПДВ.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд е направил фактически установявания, които са му дали основание да достигне до извод за неоснователност на предявеното оспорване. Съдът е приел, че спорният АУПДВ е издаден от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съответства на материалния закон.

Първоинстанционният съд е приел, че издадения АУПДВ е законосъобразен и е отхвърлил подадената срещу него жалба.

За да достигне до този извод, съдът е посочил, че актът е съобразен и с материалния закон. Прието е, че съгласно т. 4.1 във вр. с т. 3.2.3 от сключения между кооперацията и ДФ „Земеделие“ договор и анекса към него, отпуснатият целеви кредит по договора в размер на 284 070 лв. е следвало да бъде върнат до 30.11.2021 г., заедно с годишна лихва в размер на 1.5 % от деня на получаването. По делото е установено, че кредита не е върнат в договорения срок, като от страна на кооперацията не са ангажирани доказателства, установяващи обективната й невъзможност да изплати дължимата сума по кредита в уговорения в договора срок. Поради изложеното съдът е приел, че са налице обстоятелства по т.4.1 от договора и правилно за възникналото вземане е издаден АУПДВ.

Решението е правилно.

По делото липсва спор относно фактите.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Мотивите на административния съд в тази насока се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което не следва да се повтарят, а настоящият състав препраща към тях.

Настоящият състав намира, че при действието на чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК публичните държавни вземания, възникнали въз основа на процесния договор от 26.08.2021 г., правилно са установени с издаването на АУПДВ. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал.7 ЗПЗП отношенията между фонда и получателите на кредити са уредени с административни договори. Административният договор не предоставя на страните такава свобода на договаряне, каквато биха имали при сключване на договор по ЗЗД. Една от страните по този договор винаги е административен орган и договорната свобода е ограничена от гледна точка на публичния интерес, а държавата чрез различни оторизирани органи упражнява контрол спрямо сключените административни договори, както е и в настоящия случай. При възникване на спор относно изпълнението на административен договор са неприложими общите правила на ЗЗД. Отговорността по раздел IV от договора произтича от уговореното между страните, до колкото няма друга различна приложима императивна нормативна уредба. Възстановяването на предоставените суми е уговорено със срок и този срок не е спазен.

Видно от съдържанието на т.4.1, във вр. с т. 3.2.3 от сключения между кооперацията и ДФ „Земеделие“ договор и анекса към него, отпуснатият целеви кредит в размер на 284 070 лв. е трябвало да бъде върнат до 30.11.2021 г., заедно с годишна лихва в размер на 1.5 % от деня на получаването. Условията по отпускането на кредита и срокът за връщането му, са посочени в договора, като оспорващият се е съгласил с тези условия. По делото не е било спорно, че целевият кредит не е върнат в посочения срок, поради което административният орган правилно е приел, че е нарушена разпоредбата на т. 3.2.3 от договора, което от своя страна е довело до прилагането на договорената отговорност по раздел IV от договора и по конкретно т. 4.1. В т. 5.3 от договора изрично е посочено, че в случай, че кредитополучателят не възстанови получените средства доброволно, при възникване на някое от посочените в т. т 4.1, 4.2, 4.3, 4.5 и 4.6 от договора, обстоятелства, за вземанията си от кредитополучателя, ДФ „Земеделие“ предприема действия по събирането им по реда на чл. 27, ал. 5 и ал. 7 ЗПЗП и АПК, като принудителното събиране на тези средства се осъществява от ДФ „Земеделие“ по реда на ДОПК.

Последицата от възникването на отговорността по т.4.1. от договора е възстановяване от кредитополучателя на предоставената сума по договора, ведно с лихвата по договора за периода на срока на договора, както и законната лихва върху получения кредит, считано от деня на забавата. В случая не е необходимо нарочно уведомление, защото от една страна не е предвидено такова, а от друга и с оглед спецификата на договора и характера на вземането като публично такова предполага задължително установяването му, в последващо административно производство по издаване на АУПДВ, което започва с уведомление и приключва с административен акт, за който е предвидена и възможност за съдебно обжалване. Отговорността в т. 4.1 е уговорена без да са въведени допълнителни формални условия за обявяването й.

Касаторът не се е позовал на обективна невъзможност за изпълнение на т.3.2.3 от договора, а видно от представените доказателства по делото административният орган е отказал разсрочване на дължимите суми, тъй като от страна на Земеделска кооперация „Ц. С. не са представени конкретно изискани документи и не отговаря на условията за рентабилност.

Относно размера на законната лихва няма спор, поради което административния съд обосновано и законосъобразно е постановил първоинстанционното решение.

След проверката по заявените от касатора пороци и служебна проверка за правилното приложение на материалния закон, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размера на 200 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1811 от 02.11.2022 г., постановено по адм. дело № 385/2022 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград.

ОСЪЖДА З. К. „Ц. С. с. Коларово, местност „Марин дол“, община Петрич да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, сума в размер на 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА