Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: Й. К. Л. П. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 2607 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

С решение № 104 от 13.02.2023 г. по адм. дело № 1110/2022 г. на Административен съд - Хасково, по жалба на[Фирма 3], [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Хасково, [улица], [адрес], представлявано от управителя Т. Т., е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-350-0118140/07.11.2022 г. на началник О. О. дейности гр. Пловдив в ЦУ на НАП.

Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от началника О. О. дейности гр. Пловдив в ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Л. Р., в която се поддържа, че решението е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че необосновано съдът е приел, че налагането на ПАМ за 7-дневен срок е несъразмерно с тежестта на нарушението. Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което жалбата на търговеца да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба[Фирма 3], чрез адв. П. Т., в писмен бележки оспорва нейната основателност. Претендира разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ № № ФК-350-0118140/07.11.2022 г. на началник О. О. дейности гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект магазин и сервиз за гуми, находящ се в гр. Хасково на [улица]/бензиностанция Петрол/, стопанисван от[Фирма 3] и забрана на достъп до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г от ЗДДС.

Според фактическите установявания на Административен съд - Хасково при извършена проверка в търговския обект на 29.10.2022 г. от служители при ЦУ на НАП, е установено, че в 11:59 ч. след извършена контролна покупка на сервизна услуга баланс на гуми на МПС на обща стойност 28 лева, като за услугата бил издаден фискален касов бон (ФКБ) № 0006519 от наличното в обекта ФУ. При проверка на наличните в касата парични средства ревизиращите органи установили положителна разлика в размер на 147 лева (видно от описаното в табличен вид в ПИП данните от ФУ показвали сума в размер на 28 лева), а фактическата наличност на паричните средства била 175 лева. Ревизиращите органи приели, че в обекта не се издавали касови бележки, като разликата в касата била в резултата на неиздаване на ФКБ.

За установеното в рамките на проверката, на основание чл. 50 и чл. 110, ал. 4 ДОПК, е съставен Протокол за извършена проверка серия АА, № 0118140/29.10.2022 г. (л. 28-29). С оглед установеното е издадена обжалваната заповед, в която е посочено, че[Фирма 3], в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрирало и отчитало всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез фискално устройство, с което допуснало нарушение на разпоредбите на същата наредба.

От административната преписка се установява, че на[Фирма 3] е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F683885 от 07.11.2022 г., а след това е издадено и наказателно постановление № 699654-F683885/12.04.2023 г., с което на търговското дружество е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

С обжалваното решение Административен съд - Хасково е отменил административния акт, като е приел, че заповедта е незаконосъобразна. Решаващият съд е приел, че от наличието на установената положителна касова разлика /която не е спорна между страните по делото/, не може да направи еднозначен и безспорен извод, че същата се дължи на нерегистрирани и неотчетени продажби на стоки/услуги чрез издаване на ФКБ от въведеното в обекта ФУ. Според първоинстанционния съд посоченото обстоятелство не е било констатирано от данъчните органи при извършената контролна покупка, за която на същите е бил издаден касов бон. Наред с това според съда оспореният акт е издаден в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от Административен съд - Хасково.

Неоснователен е основният довод на касатора за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд и по-конкретно на изводите за допуснати нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.

Правилно Административен съд - Хасково е приел, че срокът на всяка ПАМ не трябва да засяга правата и интересите на адресата на акта в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. В случая тежестта на нарушението, съществуващата в обекта организация за отчитане на дейността са разгледани единствено в тежест на проверяваното лице, без обсъждане на същите съобразно другите обстоятелства по случая като например липсата на преходни нарушения, съществуващо регистрирано и работещо ФУ, липсата на установена практика за нарушаване на данъчното законодателство. Наред с това прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая, както вече беше посочено, налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед незаконосъобразна.

Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона. Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С‑117/20, т. 24 и др.).

В настоящия случай не се спори, че е ангажирана административнонаказакателната отговорност на[Фирма 3] като му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева, която дори е заплатена изцяло. Спрямо същото дружество е приложена и ПАМ запечатване на търговски обект и забрана на достъп до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. Г от ЗДДС. Не се спори, че тези мерки, макар и издадени на базата на един и същ факт, са наложени в отделни и самостоятелни производства, съответно по ЗАНН (с оглед препращането по чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (предвид нормата на чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Въпреки, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ да е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, като краен резултат се достига до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер.

В Решението по дело С-97/21, т. 63 Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

В настоящия случай с оглед данните по делото е допуснато автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на търговското дружество.

След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на издадената заповед за прилагане на ПАМ и е отменил същата, Административен съд - Пазарджик е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса Националната агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за две инстанции в размер на 800 лв., съгласно представения по делото договор за адвокатска защита /л. 19 от делото /.

Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 104 от 13.02.2023 г. по адм. дело № 1110/2022 г. на Административен съд - Хасково.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на[Фирма 3], [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Хасково, [улица],[адрес]​​​​​​​, представлявано от Т. Т., разноски по делото в размер на 800 /осемстотин/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ