Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ НИ. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 2563/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Столична община (СО) срещу Решение № 7578/12.12.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 5350/2022 г., в частта, в която СО е осъдена да заплати на В. Т., чрез законния ѝ представител Ц. Т., сумата в размер на 3780,45 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропусната възможност за получаване на социална услуга „Асистент за независимо детство“ за периодите от 01.01.2015 г. до 31.05.2015 г. и от 01.03.2016 г. до 31.12.2016 г., причинени от допуснати нарушения на чл. 10, чл. 11 и чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправило поради нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че след като се претендира обезщетение за вреди от пропуснати ползи, то следва да се докаже пропусната възможност за сигурно увеличаване на имуществото. Сочи, че в процесния случай не се касае за социална помощ като парично средство, а за социална услуга за компенсиране на дефицита при деца с трайни увреждания и затруднения при активното им социално включване и в ежедневното обслужване за подпомагане на тяхното развитие. Възнаграждението се получава не от ползвателя на услугата, а от неговия асистент за осъщественото съдействие и е напълно различно от социалната помощ. Сочи, че ищците не са ангажирали доказателства, че през процесния период, посочените средства за претърпени вреди са били необходими, за да се заплати за асистиране на детето, поради което те търсят възстановяване на такива вече изразходвани средства. Излага съображения, че заключението от извършената съдебно - счетоводна експертиза не е пълно и ясно и не са доказани по безспорен и категоричен начин основанието и размера за периодите 01.01.2015 г. до 31.05.2015 г., 01.03.2016 г. до 31.12.2016 г., за които В. Т. е следвало да получи нетно възнаграждение в размер на 3 7810,45 лв., т. е. изчисленото е предполагаемо, а не реално. Моли обжалваното решение да се отмени, алтернативно да се намали размерът на определените имуществени вреди. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Н..

Ответникът по касация – В. Т. - непълнолетна, действаща със съгласието на баща си Ц. Т., оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. П..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в частта ѝ против осъдителната част и за недопустимост в частта и против отхвърлителната част на решението.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Не се споделят доводите на прокурора от Върховна административна прокуратура за недопустимост на част от касационната жалба, тъй като решението в отхвърлителната му част не се обжалва от СО.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му – нарушение на материалния закон и необоснованост.

Производството по адм. дело № 5350/2022 г. на АССГ е по реда на чл. 226 АПК. Образувано е по повод Решение № 5409 от 06.06.2022 г. по адм. дело № 10249/2021 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), с което е отменено частично Решение № 4508/07.07.2021 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 4078/2020 г. на АССГ и делото е върнато на друг състав на съда за разглеждане на исковата претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди със задължителни указания.

Съдът е събрал относимите за спора доказателства и въз основа на тях е установил вярно фактическите обстоятелства, които не следва да се преповтарят от настоящата инстанция. Изпълнил е указанията на ВАС, дадени в Решение № 5409 от 06.06.2022 г. по адм. дело № 10249/2021 г., като е изслушал и приел заключение на съдебно – счетоводна експертиза, която е дала отговор за нетното възнаграждение, което би следвало да се получи за социална услуга „Асистент за независим живот“. Съдът е посочил, че кредитира заключението, тъй като макар и кратко, е обосновано, ясно и непротиворечиво. От същото е установил, че възнагражденията, съобразно определените часови ставки за извършена работа от асистента по Наредбата за предоставяне на социална услуга „Асистент за независим живот“ са следните: 1260,15 лева за периода от 01.01.2015 г. до 31.05.2015 г. и 2520,30 лева за периода от 01.03.2016 г. до 31.12.2016 г., т. е. общо 3780,45 лева за двата периода. Посочил е, че според вещото лице разликата между получавано възнаграждение по социална услуга „Личен асистент“ по проект „Нови възможности за грижа“ и възнаграждението по социална услуга „Асистент за независимо детство“ възлиза на 2268.27 лева за периода от 01.06.2015 г. до 29.02.2016 г. Посочените възнаграждения са изчислени на полагани месечно 120 часа, при часова ставка от 3,50 лева. Отбелязал е, че процесуалният представител на ищеца не оспорва броя часове през месеца.

От приетото при предходното разглеждане на делото експертно заключение е посочил, че е установил, че ищцата не е представила отчети за извършени дейности от асистента по социална услуга „Асистент за независимо детство“, но уточнява, че когато е ползвана услугата са заплащани възнаграждения за брой месечни часове както следва: 126 часа – през 2014 г., 131 часа през 2017 г. и 136 часа през 2018 г. По социална услуга „Личен асистент“ по проект „Нови възможности за грижа“, са заплащани 120 часа месечно.

При предходното разглеждане на делото е разпитана и свидетелката А. Т.. От показанията ѝ решаващият съд е установил, че тя е била асистент на детето си във връзка със социални услуги, като месечно са заплащани около 130 – 142 часа, които часове са разпределяни съобразно работното ѝ време. Бройката часове научавала след като бъдат одобрени. Разликата между двете социални услуги се изразявала в това, че едната била по – скъпо платена (социална услуга „Асистент за независим живот“) и в броя заплащани часове.

При правилно установени факти решаващият съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, към които настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК.

Неоснователно в касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е необосновано. Изводите на съда са ясни, логични и последователни, като почиват на правилен анализ на събраните по делото доказателства.

Решението съответства и на материалния закон. Доводите изложени в касационната жалба са наведени и пред първоинстнационния съд, който ги е обсъдил и приел за неоснователни. Правилно съдът е отбелязал, че се претендира обезщетение за имуществени вреди от пропускането да се получи социална услуга, причинени от орган на Столична община заради нарушение на чл. 10, чл. 11 и чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр., поради което предявеният иск е с правна квалификация чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във връзка с чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. Исковата претенция касае пропусната полза от социалната услуга „Асистент за независимо детство“, намираща парична равностойност с възнаграждението, заплащано на асистента. Не се претендира възнаграждението на асистента, каквито твърдения се излагат в касационната жалба, а пропускът на благоприятния ефект на социалната услуга, имащо парично изражение, съизмеримо с възнаграждението на асистента. Като имуществени вреди не се претендира това възнаграждение, а стойността на пропуснатата социална услуга, която парично се равнява са възнаграждението на асистента. В случая ищцата е претърпяла имуществена вреда, под формата на пропусната полза, тъй като не е могла за процесните периоди да получи социалната услуга „Асистент за независимо детство“. Правилно съдът е приел, че пропускът следва да се разглежда като вид „благо“, което ищцата е пропуснала да получи. Противно на посоченото в касационната жалба не е претендирана имуществена вреда, за компенсиране на заплатено възнаграждение за асистиране на детето, което би било претенция за претърпяна загуба, каквато не е заявена. Съдебното решение е постановено по реда на чл. 226 АПК, като след връщане на делото решаващият съд е изпълнил дадените му указания за установяване на размера на претендираните имуществени вреди от пропуснати ползи, а не дали са налице имуществени вреди под формата на пропуснати ползи.

Неоснователни са и доводите в касационната жалба относно приетата съдебно-счетоводна експертиза. Същата не е била оспорена в съдебното производство, а наведените доводи в касационната жалба са такива по оспорването ѝ. Съдът е допуснал експертизата в изпълнение на указанията дадени му от касационната инстанция, предвид чл. 224 АПК. Правилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице при определяне на размера на обезщетението за претендираните имуществени вреди.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски би била основателна, ако бе доказана. По делото за доказване на направените разноски е представено незаверено копие на разписка за получена сума в размер на 593,56 лв. от 15.01.2023 г. (лист 35 от делото). Видно от представения договор за правна помощ от 04.05.2020 г. за действията на адвоката пред касационната инстанция (съобразно чл. 1, ал. 2, т. 5) е било необходимо сключването на анекс към договора. Такъв не е представен. Липсват доказателства за размера на уговореното възнаграждение и начина му на заплащане, което от своя страна е пречка да се провери основателността на претенцията за присъждане на разноски. Представеното копие на разписка за получено възнаграждение не следва да се кредитира от съда, дори и да се приеме, че действията по изготвянето на писмения отговор и евентуално процесуално представителство са устно договорени, поради това, че представеното доказателство за направени разноски не е представено в оригинал или заверено от адвоката копие.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7578/12.12.2022 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 5350/2022 г., в частта, в която СО е осъдена да заплати на В. Т., чрез законния ѝ представител Ц. Т., сумата в размер на 3780,45 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропусната възможност за получаване на социална услуга „Асистент за независимо детство“ за периодите от 01.01.2015 г. до 31.05.2015 г. и от 01.03.2016 г. до 31.12.2016 г., причинени от допуснати нарушения на чл. 10, чл. 11 и чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Н. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА